Издателство "Сиела" обяви, че пуска съкратено издание на популярния наръчник "48-те закона на властта" от американския ментор Робърт Грийн - автор на книги за мотивация и личностно развитие.

Пълното издание излезе през 2020 г. в превод на Диана Кутева и Стамен Стойчев и е в обем 784 страници.

УВОД

Усещането, че не притежаваме власт върху хората и събитията, в повечето случаи е непоносимо терзание за нас, а когато сме безпомощни, ние се чувстваме нещастни. Никой не е съгласен да се примири с по-малък дял от властта. Всеки иска още и още. Но в днешния свят е опасно да демонстрирате, че жадувате за много власт, че сте обладан от жажда за господство над съдбите на другите. Затова трябва да се преструваме - интелигентно, макар всъщност да си оставаме лукави, да се показваме като демократично настроени личности, докато в действителност това наше поведение е напълно неискрено.

Тази игра на непрекъснато дублиране на ценностите много наподобява на една стара, далеч по-динамична игра, разигравана в някогашните аристократични кръгове.

Историята на човечеството е изпъстрена с описания на дворцови интриги, които неизменно са се разигравали около централната личност, притежаваща върховната власт - независимо дали става дума за крал, или кралица, император, или идеен водач. Царедворците, с каквито е пълен всеки кралски двор, винаги са се намирали в доста деликатно положение.

Те са били задължени да служат на господарите си, но ако прекаляват с умилкването си около тях, другите придворни веднага ще надушат това и ще се съюзят срещу престараващите се особи. Затова всички опити за спечелване на благоволението на господаря трябва да бъдат извънредно грижливо прикривани. Но дори и на най-опитните придворни - изпечени майстори в изкуството за маскиране на истинските си намерения - се налага да се отбраняват срещу попълзновенията на останалите царедворци, които във всеки момент са готови да ги изтласкат най-безцеремонно от сцената.

Междувременно се предполага, че във всеки кралски двор е събран елитът на нацията, каймакът на цивилизацията, цветът на благородническите съсловия. Всякакви насилствени и неприкрити опити за завоюване на повече власт се посрещат с яростно неодобрение. Именно това е дилемата, пред която е бил изправян всеки придворен - как да изглежда като безупречен пример за подражание във всяко отношение и как в същото време да укрива истинските си намерения.

Тоест как да успее най-подло да надхитри враговете си. С течение на времето един умен придворен се научава да замаскира всеки свой ход - ако примерно е решил да нанесе на съперника си удар с нож в гърба, той ще го стори с ръка, облечена в кадифена ръкавица, с най-милата усмивка на лицето си. Вместо да прибягва до насилие или открито предателство, опитният придворен ще използва далеч по-завоалирани методи като съблазняване, очароване или някаква друга подмолна тактика.

При това винаги трябва да се планират няколко хода напред. Животът в кралските покои е бил една безкрайна игра, изискваща непрекъсната бдителност и сериозни умения за тактическо мислене. Всъщност това е война също като истинската, само че водена с по-цивилизовани средства.

Днес ние сме изправени пред своеобразен парадокс, доста силно напомнящ за проблемите, с които в миналото се сблъсквали придворните - всичко трябва да изглежда цивилизовано, благоприлично, демократично и обаятелно. Но ако се придържате прекалено строго към правилата на морала и благоприличието, ако ги вземате съвсем на сериозно, ще бъдете сразен от тези, които не са чак толкова глупави.

Както е писал Николо Макиавели - прочутият мислител, дипломат и кралски куриер от Ренесанса: "Всеки, който се опитва да бъде винаги добър, честен и благороден, непрекъснато е заплашван да бъде смазан от съперниците си, повечето от които никога не са били честни и справедливи". Членовете на дворцовите свити смятат себе си за олицетворение на съвършенството, макар под благовидните им лица да се спотайват черни страсти - завист, алчност, похот, омраза - кипящи и съскащи. Нашият днешен свят също си въобразява, че е олицетворение на съвършенството, но в душите ни тлеят същите грозни емоции и смутове, както е било, откакто свят светува.

Играта и нейните правила са си останали същите. Външно сте длъжен да се показвате, че уважавате ценностите, но вътрешно - освен ако не сте глупак - бързо ще овладеете тайните на лицемерното поведение и ще вършите всъщност това, което е препоръчвал Наполеон: "Крийте желязната си ръка в кадифена ръкавица!". Ако се научите да се изразявате иносказателно, подобно на дворцовите благородници от Средновековието, ако умеете да съблазнявате и очаровате, ласкаете и заблуждавате, рано или късно ще се доберете до върховете на властта. Ще можете да принуждавате хората да се съобразяват с вашите желания, при това без да съзнават какво всъщност вършат. А щом няма да проумяват тази горчива за тях истина, никога няма да се опълчат срещу вас.

Приемете "48-те закона на властта" като своеобразен наръчник по изкуството за маскиране на истинските си намерения. Като изучавате законите в тази книга, ще разберете властта и нейните особености. А ако ги приложите на практика - ще можете да преуспеете в днешния свят, като се превърнете в образец на благоприличие, докато всъщност останете съвършеният манипулатор.