В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Alibaba - империята, която Джак Ма изгради" с автор Дънкан Кларк, любезно предоставен от Издателство "Locus".

Увлeĸaтeлeн paзĸaз зa нaчинa, пo ĸoйтo yчитeл cъздaвa eднa oт нaй-цeннитe ĸoмпaнии – ĸoнĸypeнт нa Wаlmаrt и Аmаzоn – и пpoмeня cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa зaвинaги.

Джaĸ Ma, чoвeĸ cъc cĸpoмни възмoжнocти, зaпoчнaл пpoфecиoнaлния cи път ĸaтo yчитeл пo aнглийcĸи eзиĸ, ocнoвaвa и caмo зa пeтнaйceт гoдини пpeвpъщa Аlіbаbа в eднa oт нaй-мoщнитe ĸoмпaнии в cвeтa, oт ĸoятo зaвиcят cтoтици милиoни пoтpeбитeли. Poĸфeлep нa cвoeтo пoĸoлeниe, yxaжвaн oт изпълнитeлни диpeĸтopи и пpeзидeнти пo цял cвят, Джaĸ Ma e иĸoнa нa пpoцъфтявaщия чacтeн ceĸтop в Kитaй.

Дънĸaн Kлapĸ ce зaпoзнaвa c Джaĸ пpeз 1999 г. в мaлĸия aпapтaмeнт, в ĸoйтo e ocнoвaнa Аlіbаbа. Ocвeн нa бeзпpeцeдeнтeн дocтъп дo oгpoмнo ĸoличecтвo нoви мaтepиaли, вĸлючитeлнo eĸcĸлyзивни интepвютa, Kлapĸ ce пoзoвaвa и нa oпитa cи ĸaтo ĸoнcyлтaнт нa Аlіbаbа в пъpвитe гoдини cлeд ocнoвaвaнeтo ѝ, ĸaĸтo и нa двaйceтгoдишнoтo cи пpeбивaвaнe в Kитaй, ĸoгaтo cлeди въздeйcтвиeтo нa интepнeт въpxy cтpaнaтa. Peзyлтaтът e тaзи дocтoвepнa, зaвлaдявaщa иcтopия зa възxoдa нa Аlіbаbа.

Kaĸ Джaĸ ycпявa дa пpeoдoлee cĸpoмния cи пpoизxoд и пъpвoнaчaлни пpoвaли и дa пocтигнe oгpoмeн ycпex c Аlіbаbа? Kaĸ cъyмявa дa нaдxитpи ĸoнĸypeнтитe cи пpeдпpиeмaчи oт Kитaй и Cилициeвaтa дoлинa? Moжe ли Аlіbаbа дa зaпaзи 80-пpoцeнтoвия cи пaзapeн дял? Cъщecтвyвaт ли oгpaничeния пpeд aмбициитe нa Аlіbаbа? Kaĸвo e oтнoшeниeтo нa ĸитaйcĸoтo пpaвитeлcтвoтo ĸъм възxoдa нa ĸoмпaниятa? Щe paзшиpи ли oщe дeйнocттa cи Аlіbаbа нa чyждecтpaннитe пaзapи, вĸлючитeлнo в CAЩ?

Kлapĸ paзĸaзвa иcтopиятa нa Аlіbаbа в ĸoнтeĸcтa нa изĸлючитeлнo знaчимитe иĸoнoмичecĸи и coциaлни пpoмeни в Kитaй и зa пpъв път xвъpля cвeтлинa въpxy тoзи нeoбичaeн ĸopпopaтивeн титaн.

...За Джак посещението в Сиатъл е преживяване, което го променя: "Беше първото ми пътуване до Щатите, за пръв път в живота си се докоснах до клавиатура и до компютри, за пръв път в живота си се свързах с интернет и за пръв път взех решението да напусна работата си като преподавател и да започна своя компания".

Джак си спомня своята първа сесия онлайн: "Моят приятел Стюарт... ми каза: "Джак, това е интернет. Чрез него можеш да намериш всичко". Аз го попитах: "Наистина ли?". Затова потърсих думата бира. Една проста дума. Не знам защо потърсих точно бира. Открих американска бира, немска бира, но не и китайска... Бях любопитен, затова потърсих "Китай" и на намерих нищо, никакви данни".

Заинтригуван, Джак моли Стюарт за помощ. "Говорих с приятеля си: "Защо да не направя нещо за Китай?". Така направихме една малка и много грозна страница... за преводаческата агенция и я публикувахме"

Сайтът на Hope Translation представлява само текст, без изображения, плюс телефонен номер и цена за услугите. По-късно Джак си припомня пред журналиста Чарли Роуз: "Беше толкова шокиращо, пуснахме го в девет и четирийсет сутринта, а в дванайсет и половина получих обаждане от моя приятел, който каза: "Джак, имаш пет имейла". Попитах го: "Какво е имейл?". Три от имейлите идваха от САЩ, един от Япония и един от Германия.

Джак се заема да формулира идеята за нов бизнес – да помага на китайски дружества да намерят канали за износ онлайн – и представя идеята за партньорство с VBN.

Стюарт, който развива любов към тай чи благодарение на Джак – и все още практикува в Атланта, – си спомня, че Джак е изключително фокусиран върху работата си. "Отивахме в офиса, работехме, след това вземахме нещо за ядене, прибирахме се обратно вкъщи, понякога практикувахме още малко тай чи и така всеки ден. Без други странични занимания."

Преговорите на Джак с VBN не са никак лесни. Стюарт иска предварителен депозит в размер на 200 000 долара, за да предостави на Джак ексклузивното право да създава уебстраници в Китай. Когато Джак обяснява, че е взел пари назаем, за да пътува до САЩ, и сега е без пукната стотинка, Стюарт подписва договора без депозита, но при условие че Джак му плати възможно най-скоро, като дори включва Бил Аху и съпругата му като поръчители. За да се прибере у дома в Ханджоу, според статия от местна та преса, на Джак се налага да вземе пари назаем от студент от Ханджоу, който учи в САЩ.

От гледна точка на клиента в Тонлу Джак се връща в Китай с празни ръце, без сделка за финансиране на предложената магистрала. В куфара, който донася със себе си обаче, има компютър с процесор Intel 486: "Това е най-добрият компютър в Китай за онова време".

След връщането си в Ханджоу Джак се заема с изграждането на концепцията си за онлайн жълти страници. Той дава името на бизнеса – China Pages. С второто си начинание се гмурва в морето на предприемачеството и така оставя дните на преподавателската професия зад гърба си.

Първото свързване с интернет (102)

Най-после през есента на 1995 г. Zhejiang Telecom започва да предоставя услуги за достъп до интернет в Ханджоу. До края на годината в цялата провинциия има само

204 потребители. Джак обаче е един от тях и най-сетне има възможност да зареди уебсайт пред своя първи клиент, хотел "Lakeview", на компютъра с процесор 486, който пренася от Сиатъл в куфара си. "Отне три часа и половина да свалим началната страница... бях толкова развълнуван."

(...) Китай има дългогодишна традиция в контролирането на информация и особено по време на управлението на Комунистическата партия. Затова е изненадващо, че държавата изобщо се свързва с интернет. Фактът, че го прави, илюстрира често противоречивите желания на правителството на Китай да поддържа контрол, като същевременно предоставя по-добри икономически възможности.

Без интернет визията на Джак за свързването на предприемачите с глобалните пазари никога не би се превърнала в реалност.

На 14 септември 1987 г., докато Джак все още е студент, професор Циен Тиенбей изпраща първия имейл от Китай от Пекинския университет до университета в Карлсруе, който се намира на територията на бившата Западна Германия. Имейлът е на английски и немски език и гласи: "От Великата стена можем да достигнем до всяка част на света". Изпраща се със скорост 300 бита в секунда (bps), което е невъзможно бавна връзка според днешната типична широколентова скорост, измервана в десетки или стотици милиони бита в секунда. Докато Китай бъде свързан с интернет както трябва, минават цели седем години.

(...) В същото време, в което се създава първата връзка с интернет, на Китай предстои огромно разширение на комуникационната инфраструктура, наречено още "информатизация" (xinxihua). Комунистическите управници на Китай наблюдават колапса на Съветския съюз през 1990 г. с притеснение, като отчасти смятат, че причината е огромната технологична пропаст, която дели САЩ и СССР.

В началото на 1994 г. в Китай има само 27 милиона телефонни линии и 640 000 мобилни телефони при общо население 1.2 милиарда души. Първите потребители на мобилни телефони са държавни служители или предприемачите getihu, които могат да си позволят да платят по 2000 долара, за да си купят телефон, а останалите се справят, като използват пейджъри.

Правителството на Китай взема решение да промени това и счита подобрението в областта на телекомуникациите като съществено подобрение в живота на своите граждани. Точно както крал Анри IV във Франция утвърждава своята легитимност, като предоставя по една кокошка на всяка маса за вечеря в неделя, така и чрез xinxihua Комунистическата партия в Китай започва да изгражда телефонни линии, след това мобилни телефони, след това широколентови връзки за стотици милиони граждани.

(...)

Първите технологични предприемачи в Китай

След като се разпространява новината, че Китай най-сетне инвестира в своята телекомуникационна инфраструктура, в страната започват да се появяват и първите технологични предприемачи. Повечето от тях са получили образование в САЩ инженери, които основават нови предприятия, за да помогнат в изграждането на комуникационните мрежи в Китай. Един от най-важните измежду тях е Джеймс Дин (Дин Дзиен), магистър по информационни науки от Калифорнийския университет, Лос Анжелис.

След потушаването на продемократичните протести на площад "Тиенанмън" през юни 1989 г. той и други получили образование в САЩ китайски студенти се отказват от надеждата за радикална политическа промяна в Китай и вместо това се фокусират върху вяра в силата на технологията, която да промени държавата. През 1993 г. Джеймс Дин и родения в Пекин Едуард Тиан (Тиан Сунин), който наскоро е защитил докторска степен в Техническия университет в Тексас, създават AsiaInfo.

През 1995 г. те преместват централата на компанията в Пекин, за да работят по изграждането на мрежата за пренос данни за телекомуникационните компании в Китай, включително ChinaNet, мрежата за телефонен достъп до интернет на China Telecom. Едуард Тиан се превръща във водеща фигура на телекомуникационния пазар в Китай и двамата с Джеймс Дин стават високопрофилни инвеститори в технологичния сектор.

През 1995 г. е създадена друга влиятелна китайска технологична компания – UTStarcom. Основана от предприемачи от Китай и Тайван в САЩ, компанията скоро започва дейност в град Ханджоу, Китай UTStarcom играе важна роля при стимулирането на растежа на телекомуникационния пазар в Китай чрез промотиране на евтина мобилна система, наречена Little Smart (xiaolingtong). Този успех помага за поставянето на Ханджоу като технологичен център върху картата на инвеститорите.

(...)

В края на 1995 г., с набирането на скорост от страна на китайските телекомуникационни компании и изграждането на инфраструктура за връзка с интернет, Джак и неговите клиенти най-накрая успяват да се свързват с интернет от Ханджоу, като използват услугата ChinaNet, която вече се предлага в Пекин, Шанхай и Гуанджоу. Скоро след това Джак пътува отново до САЩ с Ли Ци, новоназначения главен инженер на компанията, за да посети VBN в Сиатъл. След връщането си в Китай те прекратяват отношенията си с VBN, като създават собствени сървъри и нов сайт на China Pages.

Това помага за съкращаване на разходите, но увеличаването на постъпленията се оказва трудно. През 1995 г. в Китай са продадени едва 1.5 милиона персонални компютри, повечето от които на компании или държавни органи. Приблизителната цена от 1800 долара за персонален компютър е истинско състояние за средния гражданин на Китай по това време. Разходите за инсталиране и свързването с фиксирана мрежа, без да е ясно какво точно представлява интернет, означават, че China Pages има сериозен проблем с намирането на достатъчно клиенти.

Джак фокусира усилията си да популяризира интернет и някак успява да използва дори Бил Гейтс за тази цел. В края на 1995 г. книгата на Гейтс Пътят напред бързо се превръща в бестселър в САЩ, а скоро след това и в Китай. Въпреки че книгата почти не споменава световната мрежа, за да може да убеди потенциалните клиенти във важността на интернет, Джак започва да споделя един цитат от Бил Гейтс: "Интернет ще промени всеки аспект от живота на хората".

Полезно маркетингово послание за China Pages, което всъщност Джак сам измисля, както и признава по-късно. "През 1995 г. светът започна да разпознава името Бил Гейтс. Но ако бях казал: "Джак Ма казва, че интернет ще промени всеки един аспект от живота на хората", кой би повярвал на това?". Той добавя обаче: "Вярвах, че Бил Гейтс със сигурност ще го каже някой ден". (Скоро след издаването на книгата Гейтс осъзнава колко е важен интернет, драстично повишава усилията на Microsoft в тази посока и публикува второ издание на книгата, в която поставя много по-силен акцент върху интернет.)...