Паметникът на Бузлуджа може да стане част от новия филм на Теодор Ушев

Паметникът на Бузлуджа може да стане част от новия филм на Теодор Ушев

Корица на "Пумпал" е една от илюстрациите на Ушев
Издателство
Корица на "Пумпал" е една от илюстрациите на Ушев
Бруталистките монументи на тоталитаризма на Балканите, начело с паметника на Бузлуджа, може да влязат в нов филм на номинирания за "Оскар" аниматор Теодор Ушев. Както вече стана известно, един от проектите на художника е филм по току-що излезлия роман "Пумпал" на Владислав Тодоров, автор на екранизираните вече "Дзифт" и "Цинкограф". Част от скиците на Ушев по "Пумпал" - който сам е вдъхновен от Дом-паметника на партията на старопланинския връх, бяха изложени в Дома на киното за премиерата на романа.
"Филмът е игрален, но с елементи на анимация, направена в постпродукция. Комбинация между бруталистка натура, каквито са тези паметници - те са около петнайсетина - и дорисуването й с подобна техника", разказа в интервю за "Дневник" Тодоров. Бузлуджа властва над всички тях с размерите и надморската си височина. Проектът, на който писателят е и сценарист и продуцент, е на етап кандидатстване за подкрепа пред филмовия център, за да може да бъде заснет именно там.
"Пумпал" е антиутопия с елементи на приказка, "брутална приказка", както гласи подзаглавието. То обаче е по-скоро препратка към стила брутализъм в архитектурата, отколкото към конкретната история на паметника. Става дума за върхушка от избраници, които след биоклетъчната революция се обезсмъртяват и планират да отлетят в космоса на борда на Пумпала. За зла врага един от тях се влюбва в Спящата красавица - единствена мостра на станалия вече ненужен женски пол, запазена на борда като културно-историческо наследство.
Вдъхновението за романа не е историята на БКП, а по-скоро руският космизъм, разказа Тодоров - полурелигиозно, полуфилософско течение от края на XIX и началото на XX в., чиито представители вярват, че безсмъртието чрез научни методи, а след Октомврийската революция поставят основите на руската космическа програма. "Старият режим мисли Константин Циолковски за лунатик, но съветската власт дава сериозни пари за експериментите му и те раждат ракетния двигател. Летящата чиния на Бузлуджа за мен се вписа директно в тази историческа верига."
Очаквайте през седмицата в "Дневник" разговор между Владислав Тодоров и културолога и преподавател в Софийския университет проф. Александър Кьосев.