Филмът представлява тънка сатира на конформистките среди в съвременна Швеция - страна, която по принцип се слави с висока степен на толерантност към различните представители на охолното си общество.

Главният герой се казва Кристиян (в ролята датския актьор Клас Банг) и е разведен баща на две дъщери. Работи като куратор в моден музей за абстрактно изкуство, чиято публика е богата, блазирана и снобска.

В трактовката на Йостлунд, който до тази година се е представял три пъти в Кан, но никога в официалния конкурс, има кражба на мобилен телефон и кредитни карти на оживено място и при отлична подготовка на извършителите.

Потърпевшият е самият Кристиян, който по съвет на един от своите колеги пуска заплашителни писма в пощенските кутии на обитателите на голям жилищен блок от "чувствителен" квартал. Така той си навлича гнева и желанието за мъст на част от неговите обитатели.

Прочутият испански режисьор предпочете саркастичен и интелигентен филм, който съвсем не се отнася любезно с хуманитарните ценности на демократичните общества, често изкривявани от добре прикривано лицемерие.

Първоначално "Квадратът" не фигурираше в основния списък на официалния конкурс и бе добавен в последната минута. По време на фестивала, сред шумотевицата на рекламата и светския шум, той мина като авторско произведение, което критиката много хареса, но не се смяташе като носител на най-високото отличие на Кан. Приемайки наградата, Йостлунд даде воля на тоталната си изненада и показа изключителна емоция.

Напълно изненадан от наградата си за най-добър актьор остана и култовият американец Хоакин Рафаел Финикс. Той беше отличен за ролята на бивш военен, тръгнал да търси следите на отвлечена малолетна дъщеря на важен сенатор в "Никога не си бил действително тук" на шотландката Лин Рамзи.

С безизразно лице героят на Финикс елиминира всеки, който се изпречи на пътя му и оставя реки от кръв. Филмът направи силно впечатление заради изключителния си монтаж и невероятното чувство за сарказъм, които го превръщат не само в добър, но и в уникален трилър.

Съвсем очаквано и напълно справедливо наградата за най-добра актриса отиде при Даян Крюгер за ролята й в "От нищото" (Aus dem Nichts) на Фатих Акин. Тя играе млада германка, женена за турчин в съвременна Германия, когото загубва заедно с малкия си син след кървав атентат. Всички следи водят до немските неонацисти.

Филмът на Акин, в който германските убийци работят в пълен синхрон с гръцки такива, представлява безмилостна дисекция на немската правосъдна система, която не успява да обвини истинските убийци, независимо от очевидните доказателства срещу тях. В своята първа роля на немски език Крюгер изнася целия филм на гърба си, играе безкомпромисно и без грим.

Напълно заслужено София Копола получи наградата за най-добър режисьор за стилния си исторически филм "Измамените", в който великолепната Никол Кидман изпълнява ролята на директорка на девически пансион от 1864 г.

Емоционалната френска драма "120 удара в минута", разказваща за периода от края на 80-те и началото на 90-те години, когато десетки хиляди млади хора са били заразени от СПИН, се класира на второ място в йерархията на тазгодишните награди на Кан с приза Гран при.

Режисьорът на "120 удара в минута" Робен Кампийо не остана особено доволен от факта, че не получи "Златна палма", за разлика от Андрей Звягинцев, удостоен с наградата на журито. Талантливият руснак и този път се размина с "Палмата", но не показа и нотка на недоволство от този факт.

А прекрасната Никол Кидман, която тази година участва в четири филма в Кан, стана носител на специално учредената от журито награда по повод на величествената 70-годишнина на фестивала.

Въпреки физическото си отсъствие от официалната церемония Кидман беше тази, която остави най-неизлечим спомен от участието си на фестивала, където се представи с цели четири заглавия.