Исландия - там, където литературата е в безопасност
Ако се доверим на статистиките, репортажите и пътеписите от Исландия, на всеки хиляда жители се падат по пет писатели, грамотността е почти стопроцентова, книгите са обичаен подарък, а аудиоверсиите им може да свалите с код, изписан на пейките в столицата. За островната страна с население от около 333 хиляди души, литературата е основен културен продукт – ако изключим музикалните успехи на Бьорк.
Поглед към Исландия отвътре
"Нацията е малка, езикът е специфичен, така че страхът, че ако не го използваме, той ще изчезне, е съвсем реален", казва Йон Калман Стефансон пред "Дневник" по време на посещението си в България. Визитата му преминава през София, Пловдив и финално Бургас (днес от 18:30 ч. в Дом на писателя). В страната той представя неотдавна излезлия си роман на български "Тъгата на ангелите" ("Жанет 45"), а по-рано тази година най-новият му роман, fish have no feet, му донесе номинация за международната Man Booker награда. Срещата с него е рядка възможност да разберем как всъщност се е създала тази среда в Исландия.
Според 53-годишния писател, един от най-международно утвърдените на исландски, литературата в страната винаги е била свързана с усещането за идентичност.
През XIX век, докато островът е бил част от Дания, поезията е основният начин за съхранение на традициите и историята. През 1944 г. Исландия става напълно независима от Дания, а през 1955 г. Халдоур Лакснес получава Нобелова награда за литература. "Много хора за първи път научиха за страната ни благодарение на литературните ни успехи. Това не е само литературна награда, но и доказателство, че ни има на картата."
От десетина година той е вече утвърден писател, но преди това работи много и различни професии: работник в рибна ферма, полицай, библиотекар, чистач, учител ("може би най-изморителната ми работа"), журналист. "Когато бях библиотекар, хората търсеха основно криминалета. Но мястото беше в краен квартал на Рейкявик – има известна разлика между това какво четат хората в предградията, и в центъра на града, където вкусът е по-култивиран."
Всяко едно от тези преживявания го е научило по нещо. "Мисля, че всяко преживяване отвъд най-познатата ти среда е важно. Не те прави по-добър човек, но ти дава някои уроци за живота. Като писател този поглед към различните слоеве на обществото е от голямо значение. Ако трябва да дам съвет на някой млад автор, той ще е да чете много и да е отворен към нови преживявания." С напредващата възраст Стефансон казва, че трябва да си припомня колко е важно това. "И че колкото и да учиш, не знаеш нищо. Винаги трябва да търсиш как да излезеш от рамката си. А е ужасно лесно да свикнеш с това, което познаваш."
С изключение на няколко години в Дания той винаги е живял в Исландия. Какво за него прави страната и Рейкявик все още интересни вместо нещо, което познава твърде добре? "Роден съм в столицата, но прекарах детството си в малък град. От години живея в къща извън Рейкявик и не слизам към него повече от един път месечно. Така че вече градът не ми се струва задушаващ, а като голям – като видя няколко кафенета едно до друго, и се изненадвам. Но независимо дали живееш в Ню Йорк, Рейкявик, София или на село, еднакво важно е да придобиеш поглед отстрани. А и винаги откриваш нещо за себе си на място, на което никой не те познава. Между другото, думата за "глупак" на исландски произлиза от определението, което се е давало на хората, които не излизат от къщите си."
Поглед към Исландия отстрани
На български може да се прочете малка част от исландската литература, но сред хората, които се грижат да има все пак някакъв поглед към нея, е преводачът на "Тъгата на ангелите" Стефан Паунов. Благодарение на него на български са излизали Сьоун, Ейнар Маур Гвудмундсон, Ирса Сигурдардотир и Ойдур Ава Олавсдотир. "Мога дълго да говоря защо този език толкова много ме впечатлява и как не мога да му се наситя. Като започнем от неповторимата лексика и почти пълното отсъствие на чуждици, минем през идиомите, чиято вътрешна логика е понятна единствено на самите исландци, и стигнем до съществителните, разделени на повече от 90 групи според склоненията им."
Паунов живее и работи в Рейкявик от 2001 г. "Исландците живеят с нагласата, че човек трябва да се отдава на своите търсения, да прави нещата, които му доставят удоволствие, да се посвети на това, което му се отдава. Водени от това разбиране, мнозина дават воля на своите пориви – пишат поезия, свирят на инструменти, правят експедиции до Антарктика, участват в маратони. Прилагат своите умения и талант, изследват собствените си граници. И нищо чудно, че толкова много исландци издават литература или музика. Това е продукт на културата да "усвоиш себе си" на 100 процента."
Той подкрепя и популярното обяснение, че четенето и литературата винаги са били начин да се преживеят дългите зими. И не само – според прогнозата за време този уикенд се очаква да е снежен в страната.
"Разказването на истории е традиция от времето на живота в торфени ферми. Вечер всички обитатели на къщата се събирали във всекидневната и си разказвали преживелици или се отдавали на четене. Споделянето на истории споява връзките между хората, съпреживяването създава емоционална близост. Не е чудно, че солидарността заема толкова важно място в ценностната система на скандинавците."
Под линия
И все пак според Йон Калман Стефансон идеалистичните стереотипи около страната са пресилени. "И в Исландия има опашки, когато излезе новия iPhone. Не познавам лично Бьорк. Но пък е вярно, че доста хора вярват в духове и елфи. При всички случаи напишете, че имаме и силен футболен отбор – важно е да се знае!"
"Тъгата на ангелите" и "Между Рая и Ада" са в книжарниците под знака на "Жанет 45".