Гражданска организация призова Боил Банов да избере дали ще опазва, или разрушава историческото наследство
Министърът на културата Боил Банов има възможността да продължи практиката на министерството паметниците на културата да бъдат разрушавани и разглеждани като "източници на бързи икономически ползи", или да поеме по изцяло нов път, свързан с реалното им опазване. Това се казва в отворено писмо до Боил Банев на Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство.
Поводът за писмото е посещението на министрите на културата и на туризма Боил Банов и Николина Ангелкова на Голямата базилика в Плиска. Реставрацията на базиликата продължава. Неин радетел е директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който придружаваше министрите.
По време на посещението Банов е изразил подкрепа за реставрацията на "този уникален, най-голям храм в Европа", като е изразил мнение, че няма "по-добра инвестиция от тази да влагаш средства в храм". По думите на Банов, цитирани от Министерството на културата, "не е добре да се инвестира на парче, а да се подкрепи един сериозен проект, който да привлича много туристи, най-вече българи". В началото на юни Божидар Димитров публиква списък от 50 исторически обекта, които според него се нуждаят от "дореставриране".
"Нека да дойдат и да видят каква стойност носим ние във вековете", апелирал Банов по време на посещението си в Плиска.
В края на май правителството отпусна 800 хил. лева за реставрацията на Голямата базилика в Плиска, като по този начин парите, отделени от държавния бюджет за обекта, възлизат на общо 2.4 млн. лв. Божидар Димитров неколкократно е заявявал, че базиликата трябва да бъде възстановена "до покрив". Според експертите от инициативата за опазване на културно-историческото наследство това "напълно обезличава и маргинализира автентичните елементи на обекта".
"Дневник" публикува писмото Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство:
Уважаеми господин Министър,
Вашите първи действия като министър на културата породиха много надежди за промяна в
отношението към културно-историческото наследство на България. По-специално позицията, която заехте за преустановяване на отнемането на статута на паметници на културата след злощастното разрушаване на Двойната къща в София, изглежда като индикация за промяна в досегашната политика на Министерството в посока на осъзнаване на стойността на автентичните свидетелства за миналото ни и на нуждата от тяхното съхранение и за следващите поколения.
В този контекст и по повод скорошното Ви посещение на т.нар. "реставрация" на Голямата
базилика в старата българска столица Плиска си позволяваме да изразим надежда, че промяна в политиката на Министерството ще настъпи и по отношение на паметниците на културата от Античността и Средните векове.
Както несъмнено сте имали възможност да се убедите и на място, т.нар. "реставрация" в Плиска се изразява в напълно ново строителство върху основите на оригиналния паметник, което напълно обезличава и маргинализира автентичните елементи на обекта. Нещо повече, тази мащабна реконструкция е неавтентична не само по отношение на физическата тъкан на паметника, но и по отношение на неговия архитектурен облик. Предприетите дейности за "реставрация" са базирани на една остаряла хипотетична реконструкция от края на 70-те години, изработена под натиска на мегаломанските амбиции на комунистическата държава, които пък днес са гарнирани с абсурдни и непрофесионални паралели с базиликата "Св. Петър" в Рим, със смехотворни "открития" на "гравюри" от XV век и с други прояви на параисторията, любителската археология и изобщо лъженауката.
Но докато пораженията върху Голямата базилика в Плиска вероятно вече са необратими, в България има десетки и стотици паметници от Античността и Средновековието, които все още могат да бъдат спасени, консервирани и реставрирани съобразно с утвърдените научни принципи и методи, след което те биха могли да служат както на историческото самосъзнание на днешното и на следващите поколения, така и за създаването на един успешен туристически продукт.
За да стане това обаче е необходимо да се признае грешката, допусната с Голямата базилика в Плиска и с десетките други недодялани фалшификати, наречени "проекти за реставрация и социализация", а практиката на подобни несъстоятелни от археологическа и архитектурна гледна точка инициативи да бъде незабавно прекратена.
Позволяваме си да изразим и надеждата, че по въпросите на опазването на културно-
историческото наследство Вашият екип ще се обърне към широк кръг специалисти в тази област. Колкото и очевидно да изглежда това, досегашната практика не беше такава, а Министерството и изобщо правителството се оставиха да бъдат заблуждавани в продължение на години.
Уважаеми господин Министър,
Наследството, което получавате в областта на недвижимите паметници на културата, е тежко.
Заплашените от разрушаване обекти стават все повече – като например "Къщата с ягодите", Захарната фабрика и др. в София, както и Тютюневите складове в Пловдив. Същевременно античните и средновековните паметници изчезват под тонове вулгарна съвременна зидария. Тези две явления, разрушаването и т.нар. "реставрация", са свързани и произтичат от едно и също разбиране за тези паметници само като източници на бързи (реални или предполагаеми) икономически ползи, без да се взима предвид нито стойността им за поколенията и нацията, нито възможността за превръщането им в устойчив и качествен източник на приходи.
Вие имате възможност да продължите или да промените тази политика на Министерството на
културата. Вторият път със сигурност ще бъде по-труден, но това е единственият възможен избор, чрез който може да бъде постигнато опазването на паметниците, развитието на възпитателната и естетическата им функция и създаването на устойчив туристически продукт. Ако изберете втория път, ще имате и подкрепата на гражданските организации, които се борят за опазването на археологическото и архитектурното наследство на страната ни.