Соня Йончева: Музиката е огромен манипулатор на човешкия мозък
От вчера цялото артистично семейство на оперната звезда Соня Йончева – брат й, тенорът Марин Йончев, и съпруга, диригентът Доминго Хиндоян – усилено репетират заедно с Фестивалния симфоничен оркестър (основан 1986 г. от Емил Чакъров, асистентът и ученик на Херберт фон Караян) за днешния концерт. Който, както с радост отбелязаха организаторите, е разпродаден, само за месец и половина от първоначалната идея световната прима да гостува този път на НДК в зала 1 (преди две години я слушахме в зала "България"). Маестрото изработва съвестно с оркестрантите всичко още от четвъртък – "лъчезарен, компетентен, дирижира с разбиране, знаем какво иска от нас" е тяхното мнение. Сопраното пък пристигна в късната петъчна вечер, и се включи веднага следобеда с плътна тричасова репетиция, след като преди това се срещна с журналисти.
Макар и да отказва няколко големи концерта тази година поради липсата на време, в краткия промеждутък между двата си спектакъла на "Бохеми" (15–20 юни) постановка на Франко Дзефирели, където тя дебютира в Ла Скала с Мими (изпята на тази сцена от най-добрите сопрани на света), Йончева приема поканата.
"България винаги е била приоритет.
Когато получих тази покана най-много бях впечатлена с колко положителна енергия беше заредена тя. С какъв ентусиазъм и любов към изкуството. Вие знаете че съм импулсивна и никога не броя нещата, не ги калкулирам, не правя планове – някой път далечни, да, но при такава покана, казвам "да" и тръгвам напред. Исках да го направя и стана.Това беше моята подбуда, за което благодаря – благодаря за поканата!"
Но е важно и още едно нейно откровение: "Трябваше наистина да съм стигнала до определено ниво, да съм сигурна, че връщайки се в България ще покажа това, което съм научила. Вероятно сбъдвайки и мечтата на моите родители, защото те ме изпратиха там да набера знания.
Сега се връщам и казвам: Ето, това съм аз днес!"
Тримата гости са видимо радостни от съвместната си изява (по различно време, но са възпитаници на една и съща консерватория – в Женева, Conservatoire de Musique de Genève) като всеки търси опората и своя коректив в другия. Оказа се например, че Соня за втори път влиза в НДК. Попитайте я кога беше първият път – обръща се към нас, журналистите, Марин Йончев.
"Невероятен е фактът, че преди 12 години бях тук заради брат ми – на финала на "Star Academy", като "сестрата на Марин" – сама се намесва певицата. Бях много горда, виках през цялото време, всичките ми гласни струни бяха повредени. А сега ще бъдем заедно и то на различно трасе, защото рок музиката и операта имат нещо сходно, но са разнородни. Радвам се, че този път идвам като артист и изпълнител, но с него, заради страхотните му спомени, а и заедно с моя съпруг".
Марин не пее за първи път със сестра си, знае че си е рисково, но енергията е различна, когато са двамата. У Соня се чувства майчинската закрила – "ако тенорът до мене е в труден момент, ще му дам някакъв съпорт. Ако е брат ми, сигурно ще припадна от емоции. Имам друго отношение, като по-голяма сестра, в различни ситуации. Няма значение дали е на сцената или в живота". Разбира се, винаги след репетиции правят разбори, с необходимите съвети кое как.
"Защото търсим резултат, не е въпросът да излезем само заради пеенето, а да разкажем някаква история. Хората да почувстват какво е техническото ни ниво, макар че това не е нашата и моята цел, а да обикнат това изкуство. Други да потвърдят: да, на правилен път сме, защо да не слушаме опера и в тези години? За сопраното най-голямата цел е хората да бъдат привлечени и да останат фенове. "Музиката е огромен манипулатор на човешкия мозък, твърди тя – а ние като артисти сме само оръдието, което подхранва нивото". Когато обаче оръдието е толкова силно, то наистина се превръща в оръжие. Талантът на Соня Йончева е безспорен дори за нейните колеги инструменталисти, което вече е признание: "Тя е звезда. Наистина. Има богат, красив глас, използва го като умел инструменталист. Пее свободно, непринудено. Няма грандоманщина, липсва звездоманията. Комуникира с всеки от оркестъра".
Разбира се, Соня си има и изградени подходи. Силна психологическа подготовка, която да устоява на непрестанните критики и от страна на режисьори, и от диригентите. И нещо важно –
"Винаги сама се опитвам да се видя отдалеч.
Ако си способен на това, си даваш сметка и за хората около тебе: за артистите, светлините, за целия екип, работещ с нас и влияние за изпълнението след това". И въпреки, има само един човек, в съветите на когото дивата се вслушва сляпо – на Доминго Хиндоян, съпруга. "Защото знам, той никога няма да ме подведе" – категорично, макар и с усмивка, заявява тя.
Какви са различните гледни точки на певицата и артиста Соня Йончева, когато участва в спектакъл, когато прави албум или пък е на концертно турне? Участието в спектакъл е все пак въпрос на покана, но при албума и концерта има някаква концепция, има послание към публиката.
"Да, да, вярно е, различават се. Дори само поради факта, че е много по-различно когато пееш пред микрофон: звукоизвличинено е друго, светът който певеца си представя в главата е различен. Много е трудно да се предадат същите емоции като на сцената, само с един микрофон. А там има и помагащи средства: декори, костюми, колеги, атмосфера, оркестърът е доста по-надалеч. Когато си в студио с музикантите и се опитваш да предадеш драмата на дадена опера само с един микрофон е много различно. За мене трите неща са различни, но и някак вървят заедно. Стратегически винаги се опитвам следващият албум да има някакво съобщение в себе – за публиката. Защо сега записах Верди? Защото Верди ще бъде дълго време с мене в следващите няколко години от моята кариера. Албумите са съпровождащо средство за нас, артистите. Не са с такава голяма артистична важност, защото са по-свързани с комерсиалната част на нашата работа. Но пък ни допълват много и дават друга визия на артиста днес. Един оперен артист днес не може да съществува на топ ниво в челната тройка или петица без да има издаден албум. За нас наистина това е важно. А пък си казвам, че след няколко години като остарея, ще ми е много мило и драго да слушам което съм оставила в оперната история като следа."
Тук веднага реагира Марин: "Има доста години още до остаряване, не се притеснявай".
Не се знае, не се знае – оперните певци остаряваме гласово твърде бързо, за жалост, отвръща Соня.
"При концертите е по-различно. Харесвам да пея в концерти, защото там публиката е много близо до нас. Но е по-трудно, отколкото в спектакъл – знаете, че самата структура на спектакъла, например в "Бохеми", не пея постоянно арии–дуети, арии–дуети. Има места на които си почивам: речитатив или сцена в която не пея, гласните струни са в покой. А в концерта въобще не е така. Изправени сме пред 8-9-10 арии, които трябва да изпеем в пълна сила. Понякога са от различни композитори. В нашия случай утре ще бъдат само от Верди, но пък са много различни. Така че, предизвикателство е, да."
Довечера ще чуем
новия концертен Вердиевиев репертоар – нов етап в кариерата на Соня Йончева,
според критиката и според Пласидо Доминго. Програма, с която през 2018 година тя възнамерява да обиколи Европа.
Според оперната певица в този концерт е събран нейният минал Верди, сегашният Верди и този, който си мечтае да направи в бъдеще. И дали е типологизирана като драматичен сопран или сопран, за нея няма никакво значение, защото има свой подход към всеки период на Вердиевото творчество.
"Елизабет ("Дон Карлос") – защото я дебютирам след няколко месеца; "La forza del destino" – "Силата на съдбата", Леонора; ще има дори малко Джилда ("Риголето"), което е в миналото за мене, но все пак; "Il trovatore" "Трубадур" Леонора, който също ми предстои", казва певицата.
И ако ние, публиката, бисираме, ще имаме изненада
(която научихме от тайно място) – Тоска, Пучини.
Това ще е вероятният преход на Соня Йончева към новината – полученият току-що договор за 2018 г. за солов рецитал с рядко изпълняван Пучиниев репертоар. Това ще бъдат всички мелодии на Пучини, както разясни тя. Много от тях са дали вдъхновение на Пучини по-късно да напише ариите в по-големите си опери както напимер в "Бохеми", "Манон Леско".
И още една от поредните важни новини - след Мария Калас в "Пиратът" на Белини (за последен път 1958 г.) от Ла Скала не могат да намерят изпълнителка, за да възстановят операта. Пробват и Мирела Френи, и Нетребко, и кой ли не, но така и не одобряват никого. Първата, за която са казали: може да го направи, е Соня Йончева. С премиера юни 2018.