"Жълтите павета" - либерал-демократичният фестивал на Теодосий Спасов
"За мен смисълът на този фестивал е не да показвам звезди, а да показвам микро-космоси." Това казва Теодосий Спасов, един от най-изявените български музиканти, за джаз фестивала "Жълтите павета", на който е директор от създаването му преди 4 години. Тазгодишното издание ще се проведе на 6 и 7 октомври, а домакинът отново ще е театър "Българска армия".
"Слава богу, не се целя да пълня стадиони. Гледам този фестивал, "Жълтите павета", да бъде по-бутиков, ние се концентрираме в залата на Армията, която не е голяма, но, ако интересът стане по-голям в бъдеще, както вървят нещата, ще отворим и трети ден в неделя", казва Спасов.
Това издание ще разглежда северното влияние в съвременния джаз, събирайки някои от най-иновативните и провокативни музиканти от Скандинавските страни, а също и от Полша.
На 6 октомври фестивалът ще бъде открит от квартета на Бендик Хофсет - изявен саксофонист, композитор и певец от Норвегия. Втората и последна група за вечерта ще е на шведите от
"Нилс Берг Синемаскоп"
"Те пътуват по света и записват различни певци, инструменталисти, солисти, като ги прожектират на екрана зад себе си", разказва Спасов. "Те ги пренасят на други пространства, като свирят заедно с тях. Може да се види певец от Индия или просякиня от някоя европейска столица, от улицата, която са записали. Свирят заедно с нея."
Спасов разказва за видеоклип на групата, който силно го е впечатлил - концерт на "Синемаскоп" в едно кафене, където се вижда как музиката им влияе на публиката. "Всеки е потънал, всеки поглъща провокацията и виждаш в погледа им как всеки пътува в своя свят", разказва музикантът.
Вторият ден от "Жълтите павета" на 7 октомври ще бъде открит от триото на финландеца Сами Сипола. Той е представител на скандинавския "фрий джаз" - експериментално направление в жанра, което отхвърля общоприетите структури и разбиране за джаза. "Жълтите павета" ще завърши с международния проект на саксофониста Гжех Пьотровски от Полша, съпътстван от норвежката певица Рут Майер и самият Теодосий Спасов.
Гласът на Майер се простира в рамките на 5 октави,
и използва много стилови ефекти от норвежкия фолклор, разказва организаторът.
"Аз ценя много позицията на участниците и тяхната гледна точка в музиката", посочва Спасов. "Джазът е много либерал-демократична музика и тя приема много широк кръг автори и стилове."
И двата фестивални дена ще завършат с джем сешън в клуб "Максим", който ще е отворен за публиката, както и за гост-музикантите. Първата вечер за сешъна ще отговаря един от водещите български барабанисти, Борислав Петров, а втората - певицата Надя Тончева с нейния джаз квартет. Входът за концерта е символичен - 2 лева.
Фестивалът ще бъде съпътстван и от уъркшоп по саксофон,
който ще бъде проведен в Музикалното училище в София, а входът за "Жълтите павета" ще бъде облекчен за ученици и студенти, допълни Спасов.
Има причина Спасов да се концентрира върху националния характер на джаза - той е създаден на емиграционен принцип. Срещата на африкански американци и европейски американци, отведени към Новия свят поради редица причини, се превръща в "духовна прегръдка", чийто резултат е вид музика, която непрестанно се развива и не може да влезе в музей, казва той с усмивка.
"Джазът, специално, освен, че има своя забавен характер - това е музика, в която не можеш да влезеш ей така, слушайки музиката от някакво кафене. Там става на базата на посвещаването. Някой ти показва нещо, някоя джазова пиеса, на теб ти харесва, идва следващата, от по-лесно към по-сериозно. Ти сам в един момент тръгваш и започваш да откриваш постиженията в джазовата музика."
Спасов приема джаза като първата крачка на общуване и на създаване на култура, плод на колаборация и взаимотношения на различни гледни точки, на базата на много опит. Шегува се обаче, че в джаза е хубаво експериментите да се правят вкъщи, а не пред публиката.
Запитан дали джазът е достъпен за широката публика, той отговаря: "Той е достъпен, това е въпрос на лична гледна точка. Ако широката публика се тласка към ограниченост, аз разбирам, че джазът е недостъпен. Но, ако бива тласкана към любознателност, към усъвършенстване, джазът ще е нещо органично за нея." "Има разлика между активния ум и мързеливия ум", усмихва се провокативно Спасов.