И ромите имат право на история
Дигитален ромски архив е създаден от екип учени - историци, архивисти, лингвисти, с помощта на студенти. Той съдържа лични разкази на роми и документи, открити в архивите в Благоевград, Кюстендил и Перник, както и документи за ромите от Югозападна България в Централния държавен архив и в Комисията по досиетата. Излезе от печат и книгата "Ромски архив. Демократична публичност чрез право на история", съставена от доц. д-р Анастасия Пашова и д-р Нурие Муратова. Освен тях в екипа, разработил проекта за архива, участват доц. д-р Кристина Попова, доц. д-р Петър Воденичаров, доц. д-р Марияна Пискова, д-р Милена Ангелова.
Значението на ромския архив
е обяснено от Петър Воденичаров в предговора към книгата: "От създаването на държавните архиви в страната, държавната политика не подкрепя съхраняване на специални документални фондове, отнасящи се до миналото на ромите. Ромите са социално изключени от националния исторически разказ и поради архивната политика през тоталитарния период. Например: от 4000 архивни фонда на Централния държавен архив има само два отделни фонда, свързани с живота на ромите – за ромския театър в София и ромското училище в Шумен. Това е причина за невъзможността за познаване на ромската история, а изследванията в последните десетилетия да са насочени предимно към ромски фолклор, обичаи и обичайно право." Предговорът е озаглавен "И ромите имат право на история".
В първата част на книгата са събрани устни разкази на роми. Смяната на имената, животът им при комунистическия режим, отношението към властта са теми на разказите.
Говори Асибе, родена през 1930 г.:
"...Когато започна прекръстването в нашия край, си мислехме,
че тая заповед не е издадена от БКП
Все си виках това някои хаймани гледат да създадат напрежение в държавата, за да свалят Живков. Все си виках, аз не съм неграмотна да вярвам на милиционерите и кметовете, понеже имах 7 клас, то навремето до 7 клас се учеше основно образование, те гледат само те да са
добре, а населението да бъде мачкано и подигравано и се молех Живков да разбере за тази подигравка с народа и да ги вкара по затворите тези, които преименуваха хората с мюсюлмански имена. А то какво било, това било работа точно на тези, чиито доверие съм имала и съм се молела те да са на власт, та да си гледам децата и да им помагам да градят семейства. Не знам,
защо, но си мисля, че най-тежко смяната на имената на мюсюлманите премина в нашето село.
Покръстването в селото не мина без бой и насилие. В края на 1981 и началото на 1982 година доста хора се преименуваха и кмета и полицията си мислеха, че всички ще идат доброволно да си ги сменят, ама накрая останахме двайсетина къщи, които не искахме да приемем други имена..."
След като падна БКП и комунизмът,
в България настана голямо объркване
Така мисли Шериф, роден 1937 г. Според него: "... Живковото време си беше много хубаво и много добро, който казва, че не е било добро, нека да дойде да ми каже на мене, та да видим, кое му е било лошото. Я да се поогледаме малко и да видим, че през онова време всички си изпонакупуваха и построиха къщи, изучиха си децата с помощта на държавата.
Знам, че всички се ловят за това, че БКП преименува турците, помаците и нас циганите. Прекръстването стана, защото на тях им е било наредено от Русия и Партията не е виновна, пък и те (мюсюлманите) ако не се бяха инатили и се бяха преименували като мен по собствено желание, никой нямаше да ги закача...
Отидох след обяда с жената, синовете и снахите и се преименувахме. Смених си името от Шериф
Мехмедов Османов на Шибил Михайлов Огнянов. ...няколко семейства в махалата казаха, че няма да се прекръстят и да се разделят с майчините си имена и предизвикаха милицията да ги натири и пак да се преименуват."
Молбата на Ахмед Алишев Неджибов от с. Търновци, Силистренски окръг, до председателя на президиума на Народното събрание от 19 април 1961 г., е поместена в раздела с архивни документи. Тя се пази в Централния държавен архив. В молбата пише:
"... Моля обаче, да имате предвид, че аз не съм съгласен да сменям името си с българско произношение, а желая да си остана и занапред Ахмед Алишев Неджибов. Също така, със същите имена от турско наименование да си остане и жена ми и детето ми.
За тая Ваша услуга аз заедно със семейството ми ще Ви останем вечно признателни
- обещава просителят.
Подобно е искането на Реджеб Кадиров Зехириев от с.Търновци, Силистренски окръг. От неговата молба до председателя на Президиума на Народното събрание от 1961 г.:
"Макар и сравнително млад аз съм възприел реда да не се оплаквам за каквото трябвало и нетрябвало, а да търся и намирам начин да уреждам сам своите работи и нужди. ...Съм на около 25- годишна възраст. Имам жена и едно дете на около 1,5 години.
...През 1956 г., когато се създаде ТКЗС в селото ни, аз доброволно влязох като редник и работник в това ТКЗС. Успоредно с това аз и по идея съм с днешната народна власт и по тая причина членувам в разни обществени, политически организации. Местното население имайки предвид и това ме е поставило като и като секретар на ДКМС, която служба върша от 1950 г. до днес. Аз
съм още и секретар-заместник на БКП при ТКЗС-то и съм председател на комисия по партиен контрол. Изобщо аз съм убеден привърженик и последовател на днешната народна власт и с желание и лекота вземам участие във всичките нейни начинания.
... И за да не изброявам всичко нека Ви съобщя това, че къде и каквото стане нужда аз съм готов да е отзовавам и да подпомагам както мога и както разбирам работите на народната власт.
...Имам обаче аз заедно със семейството и една малка неприятност, която тормози лично мен, родителите ми и жена ми. Аз имам убеждението, че за да ми се сервира тая неприятностпричината е някакво недоразумение
но не ми е ясно защо не искат и не желаят да уредят и да изгладят това недоразумение.
Касае се въпроса за приложението на чл.16 от Правилника за водене регистрите за гражданското състояние и чл.56 от същия правилник относно техните изменения, отразени в два пункта и публикувани в Известия бр.2 от 5.І.1960 г. В тези изменения, които се отнасят към чл.16 и чл.56 на поменатия правилник е изразено че родители, трудещи се от небългарски произход, с писмена молба до народния съвет, АКО ЖЕЛАЯТ, МОГАТ ДА РЕГИСТРИРАТ БИЛО СВОИТЕ ДЕЦА ПРИ РАЖДАНЕ, БИЛО ВЪЗРАСТНИТЕ, КАКВИТО СМЕ НИЕ РОДИТЕЛИТЕ, като се впишат вместо с досегашните ни турски имена, да се впишат новоизбрани и одобрени от нас нови български имена.
Това, като идея е много добро, е прекрасно, Ние и лично аз, не правим никаква критика за това законно положение, но ние заявяваме, че поне за сега НЕ ЖЕЛАЕМ ДА ИЗМЕНЯВАМЕ, КАКТО ИМЕНАТА СИ, ТАКА И РЕЛИГИЯТА И, ВЯРАТА СИ РАЗНИТЕ АДЕТИ, КОИТО ИМАМЕ И, КОИ
ТО СА НИ ОСТАНАЛИ ОТ НАШИТЕ РОДИТЕЛИ, ДЕДИ И ПРАДЕДИ.
...Местната общинска управа, изпаднала в една грешка, изпаднала в едно прибързано решаване на един въпрос, който е свързан, както с вяра, с минало, така и с традиция иска да подадем молби и да сменим и вероизповедание и имената си.
Самата законодателна власт на народна република България, имайки предвид именно това, че и вяра и традиция и имена и народност се менят бавно, затова изрично законният текст казва "ако желаят". Понеже ние психически не сме още подготвени да изменим имена и религия, затова не сме съгласни за сега да правим това изменяване..."
Документът "Насоки от Политбюро на ЦК на БКП за работа на различни институции "Против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско вероизповедание" от 21 ноември 1961 г. подказва какво предстои:
"В своята политика към националните малцинства
Българската комунистическа партия винаги се е ръководила
от марксистко-ленинското учение по националния въпрос
Осигурявайки пълно политическо и социално равноправие на всички трудещи се в нашата страна, без разлика на език, религиозни вярвания и народностна принадлежност, Партията и народната власт взеха редица специални мерки за бързо ликвидиране на голямата икономическа и културна изостаналост на турското и циганското население...
Но в процеса на успешното осъществяване на културната революция се забелязват и някои отрицателни тенденции, които затрудняват нейното развитие, пречат за укрепване на морално-
политическото единство на народа и служат за проводник на вражеската пропаганда. Значителна част от циганите, татарите и българите с мохамеданска вяра под различни форми все още се
турчеят, за което особено много допринасят мохамеданската религия и турско-арабските имена.
Подтиквани от турската реакционна пропаганда и религиозния фанатизъм, и улеснени от неправилните действия на редица органи на народната власт, над 130 хиляди цигани и десетки против реакционната турска шовинистическа пропаганда и нейните пантюркистки и панислямстки стремежи и цели.
Нужно е убедително да се разяснява, че религията и личните имена не са признак за национална и народностна принадлежност, да се подчертава липсата на основание за турчеене и вредата от тази тенденция. Сред онези татари,цигани и българи, изповядващи мохамеданска вяра, които са регистрирани като турци да се води широка разяснителна работа с оглед същите да се регистрират съобразно действителната им народност.
... В борбата срещу тенденцията за турчеене в никакъв случай да не се допуска под каквато и да е форма насилие и администриране. Освен това Политбюро смята, че не е целесъобразно деца на цигани, татари и българи, изповядващи мохамеданска вяра да изучават турски език. Следва да се вземат мерки по линията на Министерството на просветата за премахване на условията, които съдействат за турчеенето на тези деца.
В поделенията на народната армия и трудовата повинност е нужно да се осигуряват благоприятни условия за правилното възпитание на младежите-българи, изповядващи мохамеданска вяра, цигани и татари, а Главното политическо управление при МНО и политотдела при Главното управление на трудовата повинност да засилят масово-политическата и възпитателна работа за
националното осъзнаване, комунистическото и патриотичното възпитание на тези младежи.
Комитетът по въпросите на българската православна църква и религиозните култове при Министерството на външните работи да организира разясняването сред духовните лица на мохамеданската религия въпроса за националната и народностна принадлежност на българите, изповядващи мохамеданска вяра, циганите и татарите и да вземе мерки за пресичане на пропагандната за турчеене сред това население.
Българската академия на науките да организира изучаването на етническия произход и народностните особености на татарите и циганите, живеещи в България, а така също да продължи изучаването на историческото минало на българите, изповядващи мохамеданска вяра и с публикациите си да съдейства за повишаване националното самосъзнание на това население.
Към Института по българска история при БАН да се създаде секция за проучване на историческото минало на българите с мохамеданската вяра.
При отдел "Пропаганда и агитация" при ЦК на БКП да се създаде комисия, която да изучава проблемите и разработва мероприятия за националното осъзнаване и комунистическото възпитание на българите, изповядващи мохамеданска вяра."