KАК СЕ ПОЯВИ ТОЗИ АЛБУМ НА БЯЛ СВЯТ?

Историята е следната:

През петдесетте години на миналия век художникът Илия Бешков е любимият професор на студентите в Художествената академия в София. В часовете му се тълпят студенти от всички специалности, няма къде игла да падне. Той е толкова различен с онова, което им говори, с начина, по който ги учи, че подире му винаги върви тумба от млади хора, забравили да обядват в студентския стол, защото остават да го слушат.

Петдесетте години са времето на Студената война между Изтока и Запада. Да говориш каквото мислиш е опасно. Бешков е следен и редовно донасян като опозиция на властта от службите на Държавна сигурност – както още по времето на Царска България, така и в периода на социалистическия строй, въпреки че властта го ухажва. И едните, и другите попълват досието му – общо 200 страници от 1925 до 1958 г. Но както Бешков казва: "Винаги съм бил в опозиция."

В периода на Студената война големият ерудит и писател Богомил Райнов е културно аташе в посолството ни в Париж и прави отчаяни опити да популяризира българската култура – певчески и танцов фолклор, художници, писатели, оперни певци, музиканти. Именно той е човекът, който успява да направи първия пробив на наши творци зад Желязната завеса – провеждането на концерти на Националния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" и издаването на албум на Илия Бешков в Париж.

На един търг Богомил Райнов се запознава случайно с д-р Манюел Брюкер, с когото наддават за офорта "Пепеляшка" на Жул Паскин: "С Брюкер се сблъскахме при наддаването – пише Райнов. – Брюкер вдигна цената така, че аз бях принуден да се отдръпна и да се задоволя с някаква литография на Стайнлен. Когато прибирахме находките си, французинът промърмори шеговито: "Аз се оказах по-голям почитател на Паскин от вас." "Във всеки случай, оказахте се по-заможен" – отвърнах. Разменихме още няколко думи по повод търга, а заедно с тях и визитните си картички. "А, сега разбирам интереса ви към Паскин" – рече докторът, установил, че съм българин."

При една по-нататъшна среща става ясно, че Брюкер, чиято основна професия е лекар, освен че е колекционер, е и издател на свръхлуксозни албуми с оригинални гравюри. Тиражът им е 200 броя, само за абонати, а днес изданията представляват антикварна ценност. Богомил Райнов му показва снимки на Бешкови рисунки:

Така се стига до издаването на първия албум на Бешков в Париж с предговор от Жорж Бесон и очерк за Бешков от Богомил Райнов. Художникът не дочаква да го види отпечатан – той умира през януари 1958 г. Както разбираме по-късно от кореспонденцията на Богомил Райнов със семейството на Бешков и от издадената след смъртта на Райнов книга "Париж", още едно парижко издателство, "Серкл д’Ар", се договаря да издаде голям албум на Илия Бешков. Сам директорът на издателството Шарл Фелд пристига в София, за да подбере илюстрациите. Особено му допада серията "Голи тела".

Всичко е уточнено в подробности и както пише Райнов: "...накрая от това "всичко" се получи нищо, по вина на нашия Комитет за културни връзки с чужбина." За втория албум са направени негативите, отпечатани са пробни листа. Работата е доста напреднала. Издателството предлага от българска страна да се дадат 2 хиляди лева тогавашни пари за издаването. Тромавата административна машина, в добавка с политическа мнителност и враждебност, така и не успява да осигури тези пари, а през 1960 г. Богомил Райнов се прибира от Франция и проектът за втория албум остава неосъществен.

Като снаха в семейството на Бешкови от 1971 г. често съм чувала за този албум, говорили сме с мъжа ми и даже съм разглеждала направените във Франция пробни отпечатъци върху луксозна хартия. Негативите не се знаеше къде са. 60 години след смъртта на Илия Бешков, през януари тази година (2017-а), търсех някакви снимки в архива на семейството – безуспешно, часове наред. Започвах отново и отново да прехвърлям лист по лист писма, документи, кореспонденция и между тях внезапно попаднах на дебел пожълтял плик. Какво ли имаше в него?

Бяха негативите – 60 рисунки за големия албум на Бешков, който е трябвало да бъде отпечатан в Париж. Сякаш гръм ме удари. И си помислих за съвпадението – бяха 60 негатива, появили се през 60-ата година след смъртта на Илия Бешков! (Както споменах, той умира през януари 1958 г.) Има ли случайни неща?

С изкуствоведа Красимир Илиев решихме към 60-те "френски" рисунки да добавим още. Колкото успеем да открием в музеи, галерии и сбирки, за да представим друг аспект от колосалното творчество на българския художник, който се родее с най-големите световни творци.

Савка Чолакова