1.

Несигурността на науката

Искам да започна направо с влиянието на науката върху формирането на идеи в други области – тема, която г-н Джон Данз пожела специално да бъде обсъдена. В първата си лекция от тази поредица ще говоря за естеството на науката и ще наблегна по-конкретно върху съществуването на съмнение и несигурност. Във втората лекция ще се спра на влиянието на научните възгледи върху политическите схващания, особено на въпроса за националните врагове, както и на религиозните проблеми.

В третата лекция ще опиша как обществото гледа на мен – би могло да се каже как гледа на учения, но ще говоря единствено за мен самия – и ще разгледам въпроса как бъдещите научни открития могат да се отразят върху социалните проблеми.

Какво разбирам аз от религия и политика? Неколцина приятели от катедрите по физика в този и други университети се засмяха и ми казаха: "Бихме желали да дойдем и да чуем какво ще кажеш. Никога не сме предполагали, че се интересуваш от такива неща." Имаха предвид, разбира се, че се интересувам от тези неща, но не бих се решил да говоря публично за тях.

Когато става въпрос за влиянието на идеите в една сфера върху идеите в друга сфера, винаги сме изложени на риска да станем за смях. В епохата на тясна специализация малцина са хората, които имат представа от повече от една област на човешкото познание и биха поели риска да се изложат в която и да е от тях.

Идеите, които ще представя, не са нови. На практика едва ли нещо от това, което ще кажа тази вечер, не би могло да бъде казано от философите на XVII век. Защо трябва да го повтаряме? Защото се раждат нови поколения. Защото в хода на човешката история възникват велики идеи, но те умират, ако не се предават целенасочено и ясно от поколение на поколение.

Много от някогашните идеи са придобили такава широка популярност, че няма нужда да ги обсъждаме и разясняваме отново. Но идеите, свързани с развитието на науката, доколкото мога да преценя, не се осъзнават от всеки. Вярно е, че има доста широк кръг хора, които действително ги оценяват, особено в университетските среди, и в този смисъл може би съм сбъркал аудиторията.

И така, заемайки се с нелеката задача да говоря за влиянието на идеите от една област върху идеите в друга област, ще подхвана темата оттам, откъдето я познавам.

Аз познавам науката. Познавам нейните идеи и методи, отношението ѝ към знанието, двигателите на нейния прогрес, интелектуалната ѝ страна. Ето защо в първата лекция ще говоря за добре известната ми наука, а ще оставя по-нелепите си твърдения за следващите две лекции, на които, предполагам, по всеобщия закон, ще присъстват по-малко хора.

Какво представлява науката? Думата обикновено се използва, за да обозначи едно от три неща или комбинацията от тях. Не мисля, че трябва да сме прецизни – невинаги е полезно да си прекалено точен. Наука понякога означава специален метод за правене на открития. В друг случай означава съвкупното познание от вече направените открития.

Понякога означава нововъведенията, които можем да правим благодарение на откритията или самия процес на прилагане на новостите. Последното обикновено наричаме "технология". Но ако погледнете секцията за наука на списание "Тайм", ще видите, че половината е посветена на откритията, а другата половина представя различни възможности за нововъведения или за приложение на откритията. Така че популярната дефиниция на "наука" донякъде включва и "технология".

Иска ми се да обсъдим тези три аспекта на науката в обратен ред. Ще започна с нововъведенията, тоест технологията. Най-очевидната характеристиката на науката е практическата ѝ приложимост, фактът, че благодарение на науката човек се сдобива с мощ да променя света. Даже няма нужда да споменаваме последствията от тази мощ.

Цялата индустриална революция би била невъзможна без развитието на науката. Днешните възможности да произвеждаме храна в количества, достатъчни за огромното население, да побеждаваме болестите, фактът, че хората са свободни и няма нужда от робство за осъществяване на пълно производство – всичко това е резултат от прилагането на научни методи.

Силата да променяме света обаче не върви с инструкции за употреба. Тя може да породи както добро, така и зло в зависимост от това как я прилагаме. Харесва ни подобряването на производителността, но имаме проблеми с автоматизацията. Доволни сме от напредъка на медицината, но започваме да се тревожим от ръста на раждаемостта, защото никой вече не умира от елиминираните болести. Може да сме много напреднали в познанията си за бактериите, но съществуват секретни лаборатории, в които учени работят усърдно, за да отгледат бактерии, за които никой не ще може да намери лек.

Радваме се на развитието на авиацията и сме впечатлени от огромните самолети, но същевременно тръпнем пред неописуемите ужаси на въздушната война. Възползваме се от напредъка на международните комуникации, но се притесняваме, че можем да бъдем шпионирани с такава лекота. Вълнуваме се, че космосът е достъпен, но и там без съмнение ще се сблъскаме с трудности. Най-крещящо сред тези противоречия е развитието на атомната енергия.

Ценност ли е науката?

Мисля, че силата да променяш света е ценна. Резултатът може да е нещо добро или нещо лошо в зависимост от начина, по който се прилага тази сила, но тя самата е ценна.

Веднъж в Хавай ме заведоха в будистки храм. Ето какво чух от един човек в храма: "Ще ти кажа нещо, което никога няма да забравиш. На всеки човек е даден ключ за райските порти. Същият ключ отваря и вратите на ада."

Така е и с науката. Посвоему тя е ключ за рая, който отключва и портите на ада, а ние нямаме упътване коя врата коя е. Дали да изхвърлим ключа и да се лишим вовеки веков от достъп до рая? Или да положим усилия, за да разберем кой е най-добрият начин да използваме този ключ? Това, разбира се, е много сериозен въпрос, но мисля, че никой няма да отрече ценността на ключа към рая.

Всички значими проблеми в отношенията между общество и наука са в една и съща област. Когато на един учен се казва, че трябва да е по-отговорен към последиците от работата си за обществото, се има предвид именно приложението на науката. Ако работиш за развитието на ядрената енергия, трябва да си наясно, че тя може да се използва и по зловреден начин.

Следователно редно е да очаквате това да е водещата тема за учения в дискусия от този вид. Аз обаче няма да говоря повече по нея. Смятам за преувеличено да се твърди, че това са научни проблеми. В много по-голяма степен са хуманитарни проблеми. Фактът, че сме наясно как да произведем тази енергия, но не сме наясно как да я контролираме, е нещо, което не принадлежи на научната сфера и не е област, в която учените са достатъчно компетентни.

Нека ви дам пример защо не ми се говори по тази тема. Преди време, около 1949 или 1950 г., заминах за Бразилия да преподавам физика. Тогава съществуваше програмата "Пойнт Фор"1, която бе много вълнуваща – трябваше да помагаме на слаборазвитите държави. Те се нуждаеха, разбира се, от технологично ноу-хау.

В Бразилия живеех в град Рио.

Там има хълмове, по които са построени къщи от дъски от стари табели и други такива. Хората са изключително бедни. Нямат канализация и течаща вода. Вода си докарват в стари бензинови туби, които носят на главите си надолу по хълмовете. Ходят до някой строеж на нова сграда, където има вода, защото бъркат бетон. След това се катерят с пълните туби нагоре по хълмовете. Не след дълго виждаш водата да се стича надолу по баира като помия. Тъжна гледка.

Недалеч от тези хълмове са прекрасните сгради на плажа Копакабана, красиви апартаменти и т.н.

Попитах моите приятели от програмата "Пойнт Фор": "Това проблем на технологично ноу-хау ли е? Не знаят как да монтират тръба нагоре по хълма ли? Не знаят как да пуснат тръбопровод до най-високата част на хълма, така че хората поне да ходят с празните туби нагоре по хълма, а с пълните – надолу?"

1 Букв. "Точка четвърта" – кампания по време на управлението на Хари Труман в САЩ. Идеята е Щатите да помагат на слаборазвити държави. "Точка четвърта" идва от факта, че кампанията е четвъртата точка, отнасяща се до външната политика, в обръщението при встъпване в длъжност на Труман. – Б.р.

Така че не е проблем на технологично ноу-хау. Със сигурност не е, защото съседните апартаменти си имат и тръби, и помпи. Разбираме го чак сега. Вече си мислим, че е въпрос на икономическа помощ, но не знаем дали ще има полза, или не. А проблемът колко би струвало да се монтират тръби и помпи до върха на всеки хълм не заслужава обсъждане според мен.

Макар и да не знаем как да решим проблема, бих желал да изтъкна, че пробвахме две неща – технологично ноу-хау и икономическа помощ. Разочаровани сме и от двете и опитваме нещо друго. Както ще видите по-късно, намирам го за окуражително. Смятам, че изпробването на все по-нови и нови решения е начинът за постигане на напредък.

И така, това са практическите аспекти на науката, нововъведенията. Те са толкова очевидни, че няма смисъл да говорим повече за тях.

Следващият аспект на науката е нейното съдържание – направените вече открития. Това е урожаят. Това е златото. Това е въодушевлението, отплатата, която получаваш за дисциплинираното мислене и упоритата работа. Това не е работа, която вършиш с мисълта за евентуалното ѝ приложение. Вършиш я заради вълнението да откриваш. Вероятно усещането е познато на мнозина от вас.

Но на онези, които не са го изпитвали, е почти невъзможно да предам в лекция този така важен аспект, тази най-вълнуваща част, истинската основа на науката. Не го ли разберете, ще пропуснете найсъщественото. Не бихте могли да разберете науката и връзката ѝ с всичко останало, докато не разберете и не оцените най-голямото приключение на нашето време.

Не принадлежите на съвремието, ако не схващате какво невероятно, необуздано и вълнуващо приключение е това.

Може би мислите, че това са глупости? Не, не са.

Най-трудно е да го обясниш на другите, но ще се опитам да ви създам поне бегла представа. Нека започнем с нещо, с някаква идея.

Например в древността са смятали, че Земята е гръб на слон, стъпил върху костенурка, която плува в бездънно море. Върху какво се крепи морето е отделен въпрос, чийто отговор древните не знаели.

Въпросното вярване е било резултат на въображение. Било е една прекрасна поетична представа.

Как виждаме нещата днес? Днешната представа поумна ли е? Земята е кълбо, което се върти, а хората са прилепени по повърхността му от всички страни, някои с главите надолу. Въртим се като шиш пред голям огън.

Обикаляме около Слънцето. Е, колко по-романтично, по-вълнуващо. А какво ни държи? Силата на гравитацията, която е нещо, свойствено не само на Земята; тя е причината Земята да е кръгла, Слънцето да не се разпадне, а ние да се въртим около него в един нескончаем опит да сме колкото се може по-далеч. Гравитацията

държи в обятията си не само звездите, но и пространствата между тях; тя ги свързва в огромни галактики на мили и мили във всички посоки.

Тази вселена е описвана многократно, но опитите не престават, и краят ѝ е толкова неизвестен, колкото и дъното на бездънното море от другата представа – той е също толкова загадъчен и предизвикващ страхопочитание, също толкова неведом, колкото и поетичните картини от древността.

Но вижте, въображението на природата е неизмеримо по-велико от човешкото въображение. Никой, освен хората, които са го прозрели – макар и бегло – по време

на изследвания, не може изобщо да си представи какво чудо е природата.

Или да вземем Земята и времето. Чели ли сте някъде нещо за времето от който и да е поет, което може да се сравни с реалното време, с дългия и бавен процес на еволюцията?

Но нека не бързаме толкова. В началото е била Земята без нищо живо върху нея. Милиарди години кълбото се е въртяло със своите залези, океани, вълни и шума на прибоя, без да има жива дуща наоколо, която да им се радва. Можете ли да си въобразите, да разберете, да вместите в своите представи значението на един свят

без нищо живо в него?

До такава степен сме свикнали да възприемаме света от гледната точка на живи същества, че не можем да разберем какво значи да не си жив. При това през по-голямата част от съществуването на света в него не е имало нищо живо. А и на повечето места в днешната вселена навярно също няма нищо живо.

Или да вземем живота сам по себе си. Вътрешният му механизъм, взаимодействието на неговите части, е нещо прекрасно. Освен другото се оказва, че всеки жив организъм е взаимносвързан с всички останали живи организми. Хлорофилът, съществен компонент в кислородните процеси при растенията, съдържа в себе си шестоъгълна структура;тя представлява един доста красив пръстен, който се нарича бензеново ядро.

Доста отдалечени от растенията са животните, каквито сме и ние, но хемоглобинът, чиято основна функция в организма е преносът на кислород, също е изграден от интересни и специфични пръстеновидни структури. В техния център обаче вместо магнезий има желязо и затова те не са зелени, а червени, но са принципно същите пръстени.

Протеините на бактериите и протеините на хората са едни и същи. Всъщност неотдавна бе установено, че механизмът за образуване на белтък в бактериите може да бъде програмиран с материал от червени кръвни клетки, за да започне да произвежда протеини на еритроцити.

Толкова близки са различните форми на живот. Универсалността в дълбинната химия на живите организми е нещо прекрасно и фантастично. През цялата ни история обаче ние, хората, сме прекалено горделиви, за да признаем дори родството си с животните.

Или да вземем атомите. Красота – миля след миля, едно кълбо след друго кълбо в повтарящ се модел изграждат структурата на кристала. В обекти, които изглеждат тихи и спокойни – например неподвижна чаша с вода, покрита от няколко дни – всъщност кипи непрестанна активност; атоми се отделят от водната повърхност, подскачат насам-натам и се връщат пак обратно. Нещо, което за нашето невъоръжено око изглежда спокойно, всъщност е див и вихрен танц.

И тъй, установено е, че светът е изграден от едни и същи атоми, че звездите са съставени от същите елементи, от които сме изградени и ние самите. Тогава изниква въпросът откъде идват атомите. Не просто откъде идва животът или откъде идва Земята, а откъде идват съставните елементи на живота и на Земята.