Донори

Този ден имаше голям наплив от донори. Не знаехме как да се организираме. Не смеехме да кажем на новодошлите да си тръгнат, а и непрекъснато прииждаха други, още и още.

Мнозина бяха свикнали да изчакват и идваха с книга, но този път се чакаше много, та четенето не достигаше, нямаше достатъчно страници за минутите и часовете, дори нямаше място за чакане, нямаше достатъчно време, за да се поеме целият този народ, време предълго за дарителите и свръхкратко за нас. Недостиг на книги, недостиг на персонал. Липсваше ни кръв от всички групи и бяхме изпратили есемеси на всички дарители, и всички, че дори и повече, бяха откликнали на призива.

Бяхме затрупани от работа. Толкова кръводарители в това село, толкова много, че се чудехме дали не са повече от обикновено, както е преди тегленето на тиражите. Бяхме се настанили впрочем на същото място, в многофункционалната зала. Бяхме добавили няколко допълнителни легла и извикали армията, бяхме си прегледали задълженията, повечето от нас можеха да останат до късно, удължихме приемните часове и решихме да не спираме, докато не свършат празните пликове, не преди това.

Дойдоха доброволци, освен редовните ни доброволци, освен военните, за да помагат при поддръжката, разчистването, разхладителните, кафето, приготвянето на минисандвичи. Една доброволка, запозната с мястото, предложи да отиде в помещението, наричано от тях библиотеката, малка тясна стая, придатък към кметството, където всеки месец складират книгите, заети от регионалната библиотека.

Когато донесе кашоните с книги, тъкмо бях в кратка почивка, та гледах как хората избират. Сред чакащите дарители едни ровеха напосоки из оставените книги, други търсеха предварително избрано заглавие, а някои си бяха донесли собствени книги. Те не си приличаха помежду си, съвсем не, изглеждаха твърде различни и изненадващо, да, не бяха от една и съща група.

Едните, които четяха сериозна литература, другите, които четяха книги по краезнание, третите, които четяха поезия, глупави любовни романчета, исторически саги, есета, криминалета, не бяха от една и съща кръвна група, понякога разликата беше само в резус фактора. Не знам дали това странно явление не се случи единствено в онзи ден, дали бях толкова изморена, че си съчинявах, или наистина кръвната група влияе върху това какво четеш, но беше много, много смущаващо.

Не посмях да го кажа на никого, изглежда, колегите ми не забелязаха нищо. Нямам право да кажа от коя група бяха тези, които четяха едно или друго, не се знае докъде можеше да стигне тази история, но следващите дни в приемателите беше влята кръв от различни книги в зависимост дали бяха от О- или В+.

Гледах лицата, кръвотеченията от ръцете, израженията, гледах пликовете да се пълнят с думи, разговори, очаквания, мисли, бленувания.

За тази, която четеше "Към фара", беше първи път. Първо даряване. Усмихнах й се, подканяйки я да стисне юмрук. Един колега довтаса намръщен, като й било за първи път да дава кръв, тъй де, не било желателно да чете. Пред изненадания й поглед обясни, че това можело да й докара припадък. Спадане на кръвното налягане, ако предпочита.

Тя се усмихна едновременно с мен и го успокои, няма опасност, свикнала съм да чета при всякакви обстоятелства. И наистина имаше трениран вид, да чете, да чете дори Вирджиния Улф не й струваше никакво особено усилие. Понеже той не изглеждаше убеден, тя добави, че дали ще чете или ще размишлява, е все едно. Той ни остави, раздвоен между раздразнение и изненада, наглеждайки я с крайчеца на окото, а тя продължи спокойно да се източва без особено отмаляване. Защото, от друга страна, се изпълваше.

На почивката я видях пред леката й закуска, вече не четеше, беше пребледняла, усмихна ми се. Разказа ми, че четяла и между страниците, едновременно между страниците и по страниците, защото книгите също като кръвта са белязани. Не генетично, не, но и те имат маркери, не за отбелязване на страниците, всъщност може да се каже, че отбелязват страниците с белези от хората.

Тя се питаше дали, давайки кръв, е дала и малко от своите четива, понеже в заети книги й се е случвало да открие петна кръв по страниците. И не само кръв, ами и шоколад, и коса, и лепнати пайети. Книгите от библиотеките били пълни със следи, дори тук, тук повече, разнасяни насам-натам с библиобус, когато книгите пропътуват целия департамент.

Споделих с нея откритието си за кръвните групи на читателите, но тя не ми повярва и трябва да призная, това ме разочарова дълбоко. Изправи се с леко залитане и ми каза, че е трябвало да се занимавам с писане (на истории), вместо да ставам медицинска сестра.