Откъс от "Химера" на Джон Барт

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Химера" с автор Джон Барт, предоставен от Издателство "Лист"
"Химера" пирува в книжарниците! Чудовищно добрият роман на гения Джон Барт излезе за първи път в България
Романът "Химера" от Джон Барт, възхваляван като чудовищно добър от читателите си, вече е в България. Книгата, спечелила през 1972 г. Националната награда на САЩ за художествена литература, жъне фенове в превод на Надежда Розова и с емблемата на издателство "Лист".
В нея обявеният за гений автор преплита приказките на Шехерезада и митовете на Елада за Персей – убиеца на Горгона Медуза и Белерофонт, погубил Химера, с философски анализи за секса, любовта и съпружеството.
От страниците капят еротика, насилие и метафизика, ирония и похвати на творческото писане, кодирани в числата на Фибоначи или в концентричните кръгове от черупката на охлюв.
Преди да впечатли със съдържание, романът грабва читателя още с корицата си. Тя е дело на художника Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа награда за комикс на международния фестивал "Фумето" в Швейцария.
В гръцката митология Химера е огнедишащ звяр с лъвска глава, опашка на дракон или змия и козе туловище, а като нарицателно в преносен смисъл означава фантазия, непостижимо желаниe.
Джон Барт създава своя роман-химера от три повести - "Дунязадиад", "Персеида" и "Белерофонтиада", които преливат една в друга. Дунязад е сестрата на Шехерезада, наричана тук Шахразад или Шари. В продължение на 1001 нощи тя стои край леглото й и става свидетел на всички сюжети в секса и литературата.
"Цялата литературна традиция е била предадена на теб, а и цялата еротична традиция!
Няма история, която не си чула, няма начин на лю¬бене, който не си видяла отново и отново. Мисля за теб, малката сестра, целомъдрена и в двете: каква невинност! Каква изисканост! Сега е твой ред: Ша¬хриар разказал на Шах Заман за своята прелестна любовница, за обичта си и към самата нея, и към нейните истории – която той също предава на¬татък; двамата братя се женят за двете сестри; това е твоята сватбена нощ, Дунязад", обръща се джинът към Дунязад в първата част.
В този джин се промъква самият Джон Барт – един автор на възраст 40 +, с един развод зад гърба си и литературна скука пред себе си.
"Стилно изпълнена, трагично пестелива и змиевидно елегантна", така рецензентът на в. "Вашингтон поуст" разглежда романа. В "Химера" Барт разсъждава за невъможността за сантиментални, еротични и сериозни отношения между мъже и жени в брак или любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като герой – духовно изкривен автор, химера, обсебена от хаоса в различните си части, докато съпругата му остарява край него.
Всичките герои на романа копнеят за слушатели, за публика, на която да разкажат своите истории и подвизи. Актът на разказването и слушането е равносилен на секса. За Барт "писа¬нето и четенето или разказването и възприемане¬то на разказа буквално са начини да се любиш". Чрез магическата си среща със своята Шахразад Барт утвърждава важността на повествователния акт (и на любовта) – за отстраняване на заплахата от безвъзвратно унищожение: на историята в "Дуня¬задиад", на живота в "Белерофонтиада" и на човека в "Персеида". Или както отбелязват Шахразад и джинът още в началото на "Химера": "Ключът към съкровището е самото съкровище".
Впечатляващата корица на "Химера" е дело на Борис Праматаров, който преди няколко месеца взе Първа награда за комикс на международния фестивал "Фумето" в Швейцария.
Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук
Из "Белерофонтиада"
Само какво нещо е полетът! Разперил белите си криле, Пегас се издигна леко, сви крака и се стрелна между уличните лампи към звездите. Всичко придо¬би правилната перспектива: фенерите на кораби¬те, огньовете на овчарите, дворецът, храмовете, пристанищата, планинските възвишения. Студен вятър и шеметна височина, нощна самота – и това беше нищо; за пръв път през живота си се почувст¬вах у дома, не исках изобщо да слизам. След велико¬лепна обиколка на покрайнините кацнахме на фрон¬тона на храма на Атина.
– Прет! – провикнах се надолу към площада. Стра¬жите с факли се отдръпнаха изумени, царят излезе заедно със съпругата си, загърната с чаршаф. – Ан¬тея съвсем обезумя! – провикнах се. – Халюцинира! Не ù обръщай внимание! Дий, полубратко мой!
– Клетата ми сестра! – тъжно възкликва на това място Филоноя. – Повярвай ми, скъпи, колкото и да е болезнено за мен да си те представя с друга жена, мисля, че другите ти версии на историята ми допа¬дат повече.
Защото в други версии на тази история описвах Антея като прекрасна жена, с ухаеща на слънце кожа, с морска сол в косата, сякаш цял ден е плава¬ла; промъква се тайно в храма, където аз лежа и бленувам за нейните хладни покафенели бедра, и най-неочаквано ръцете ù започват да ме галят по корема, всичките ми вътрешности се свиват неис¬тово и аз се сепвам рязко.
"Благословен да е Зевс!", провиквам се и я сграбчвам – гола, невероятно! – ко¬гато тя присяда на ръба на сламеника ми. Заравям лице в нея, дотолкова съм изумен, притеглям я да легне, да долепи своята наелектризираща кожа към моята, и – mirabile dictu! – наистина се взривявам в плен на изумителна, буйна сласт, толкова мощно, че несъмнено черният дроб, далакът, червата, бе¬лият дроб, сърцето, мозъкът и всичко останало се разлитат от мен и аз лежа като празна черупка без сила и мисъл, и тъй нататък, докато тя не ме въз¬роди и двамата не се любим не само веднъж.
Прет вежливо се усмихва на нашето общение, а Антея ос¬тава доволна от лъжата ми, че съм бил целомъдрен, но по-късно изпада в буйна ярост, когато признавам, че помежду нашите срещи съм изнасилил една ама¬зонка, и прекъсва връзката ни, когато разбира, че е бременна, но я възобновява отново няколко години по-късно, не помня защо, и после окончателно я пре¬късва, когато двамата с Прет заминават на почив¬ка в Италия, и тъй нататък, когато вече съвсем я забравям. В друга версия на историята първото ни сношение е същинска парадигма на предполагаема¬та неотвратимост: рогоносецът Прет напуска гра¬да по държавни дела и ме моли да правя компания на Антея в негово отсъствие.
Аз цял следобед играя на топка с дъщерите им в двореца, а вечерта пия бира с Антея, разговорът ни е най-общ и спорадичен – с тази жена не е нито рядкост, нито неудобство да мълчиш. Привидно няма думи или постъпки, които недвусмислено издават желание от страна и на два¬ма ни. Поведението на царицата, която намирам за привлекателна, показва, че е изтощена: цял следо¬бед движенията ù са тежки и бавни като на илот, работил две поредни смени; вечерта тя седи почти неподвижно и често, след като мигне, очите ù оста¬ват затворени половин минута, а когато най-сетне отново ги отвори, въздъхва тежко.
Всичко това предизвиква възхитата ми, но е повече или по-мал¬ко абстрактно; някъде към девет и половина Антея казва: "Ще се изкъпя и ще си лягам, Белерофонт", а аз отговарям: "Добре". До дворцовата баня се стига по тесен коридор от залата за пиене на бира, където седим; а за храма на Атина аз трябва да мина по съ¬щия коридор, затова още не бързайте да посрещате с извити вежди факта, че двамата заедно поемаме по въпросния коридор. Ако тя поспре и се обърне към мен, преди да завие към банята, кой би могъл уверено да твърди, че всъщност не е било, за да си пожелаем лека нощ?
По една случайност всъщност се прегръ¬щаме, преди да се разделим, а после (макар че не бих казал затова) пътищата ни отвеждат до леглото, където прекарваме заедно бурна безмълвна нощ, из¬пълнена с извиване, търкаляне, трепет и други по¬добни, достатъчно вълнуваща, за да я преживееш, но отегчителна за описване. Заради поданиците тръгвам на зазоряване безметежно и тъй ната¬тък, а Антея, жертва на угризения, скоро признава на Прет, че съм я съблазнил.
По силата на налудни¬чав порив за нравствена яснота той ù нарежда от¬ново да извърши измяната, този път тя зачева и от ужас да не би детето да се окаже полубог, който ще посече своя родител, обмисля възможността за самоубийство и аборт. Аз напускам града и повече никога не ги виждам, но научавам от шпионите си в Тиринт, че въпросното приключение е завършило с раждането на нормален син и е укрепило брака им, и тъй нататък. Според друга версия обаче
Каква беше истината?