Секретарката донесе кроасани и варени яйца, покрити с нещо като скиорски шапчици. Даниел предположи, че тези плетени на една кука дантели би трябвало да поддържат температурата. Ще трябва да сподели това с Вероник. Жан-Бернар Демоан седеше срещу него, и той в широко бяло кожено кресло. Бяха близо до прозореца на осемнайсетия етаж на сградата на "Сожетек", долу се виждаше Париж.

Подобна височина неминуемо подхранваше чувство за превъзходство у собственика на такъв офис. – Да започваме, рече Демоан и рязко свали бонето на едно от яйцата пред себе си. – Много държа да бъдат сварени както трябва, продължи с усмивка. А-ха, това е, значи, помисли си Даниел и си спомни: беше чувал, че не бива да се срязва горната част на яйцето с нож, както правеше вкъщи, а с лъжичка да се напука черупката. Отметна бонето и атакува. – Даниел, няма да увъртам. Вашият анализ на състоянието на финансовия отдел наистина ме впечатли.

Даниел понечи да отговори по най-смирен начин, но не успя. – Не казвайте нищо, изрече Демоан, няма нужда от излишна скромност, нито от изискани комплименти помежду ни. Кафе? Директорът му напълни чашата. Ако преди няколко дни някой му беше казал, че Демоан ще му сипва кафето – на него, дето обикновено чакаше пластмасовата чашка да изскочи от автомата на седмия етаж

Демоан топна рогчето на кроасана в своята чаша и дъвчейки, като истински гадател описа бъдещето на Даниел. – Така... Разбирам от хора, започна той със самочувствието на човек, който притежава офиси на високите етажи на кулата, от хора и от управление, добави замечтано, в нашия занаят рядко стават изненади, преценявам човека още първата година, е, после може да има или да няма развитие, но изненади – едва ли, следите ли мисълта ми? С пълна уста, Даниел кимна, потвърди, че следи. Демоан властно му напълни чашата – Кафето е много важно нещо, рече, Балзак го е пиел с литри, вие, разбира се, сте чели Балзак. – Разбира се, потвърди Даниел, който никога не беше чел Балзак. – Вие сте младеж, у когото има доста заложби, защо не заемете някакъв по-висок пост в "Сожетек"?

Трябва да заемате длъжност според качествата си. – Длъжност, промърмори Даниел, искате да кажете, че – Малтар е глупак, прекъсна го Демоан, то е очевидно, но поради причини, които не ви засягат, а на мен хич не ми харесват, съм принуден да оставя Малтар. За благодарност обаче искам да ви направя финансов директор. Даниел го погледна, кроасанът му увисна над чашата кафе. Даниел, предлагам ви да оглавите финансовия отдел на "Сожетек" в провинцията. Знам, че живеете в Париж, но това е единственото, което мога да ви предложа. Пиер Маркуси, който заемаше длъжността в Руан, напуска по здравословни причини, макар още да не е оповестено официално. Можете да започнете от януари.

Шапката. Само шапката бе причината за последните събития, разтърсили живота му. Даниел беше убеден, че е така. Откакто тя се появи на главата му, той сякаш получи имунизация за всички мъки на всекидневния живот. Нещо повече, тя изостри ума му и го насърчаваше да взема капитални решения. Без нея никога не би посмял да говори на Малтар, както му бе говорил на съвещанието. Никога нямаше да попадне на осемнайсетия етаж, за да закусва варени яйца с Демоан.

Някак смътно усещаше, че нещо от Президента бе останало в шапката, нещо нематериално, някакви микрочастици сякаш ѝ вдъхваха способността да променя съдбата. Благодаря, прошепна, обръщайки се колкото към шапката, толкова и към 40__прекия си началник. – Значи, приемате? – попита Демоан, довършвайки кроасана. – Приемам, отвърна Даниел и го погледна в очите. – На добър час, подаде му ръка Демоан. После посегна към едно яйце без шапчица. Такова за вас няма, усмихна се.

Почука с дръжката на лъжичката, проби малка дупчица, обърна яйцето и повтори операцията от другата страна, наведе глава и го изпи. Всяка сутрин – по едно сурово яйце. Това е едно малко удоволствие – с почти извинителен тон изрече Жан-Бернар Демоан.