Уроци по музика и живот от Fink
"Когато спреш да мислиш за пари, започват да ти плащат, когато спреш да се интересуваш дали си пускан по радиото, започват да въртят песните ти. Ако си успял, това е заради музиката ти, а не защото профилът ти в Instagram изглежда добре".
Така малко преди второто си гостуване Fink, лидерът на едноименната британска група, синтезира наученото от дългия си и неравен път в музиката.
Концертът на 8 октомври в Sofia Live Club е част от европейското турне по случай издадения тази седмица нов албум – идеално звучащия на фона на ранната есен Resurgam. Това е всъщност втори албум за него през тази година след блус проекта му Fink's Sunday Night Blues Club. "С Resurgam решихме да инжектираме малко повече доза реалност в музиката ни", казва пред "Дневник" Фин Грийнал, който с годините превръща Fink от псевдоним за соло проектите си в пълноценно функционираща група. "Може би и затова вместо към Лос Анджелис, където записвахме миналия път, се насочихме към Лондон."
Продуцент е Flood, име, свързвано с най-утвърдените албуми на Depeche Mode, U2, Nine Inch Nails, така и на по-млади групи като Editors, Warpaint, Foals.
Интересна подробност от творческия път на Fink е, че през 90-те години се занимава с денс и техно, и е по-далеч от алтернативния рок и баладите. Когато пробива на сцената със собствената си музика, той е на почти 40. Общото между музиката му тогава и днес е най-вече в присъствието на логото на лейбъла Ninja Tune, които стоят до него и след слизането от електронната сцена.
Получава се така, че едва сега той наваксва с китарната страна на 80-те и 90-те години, и част от албумите, по които Flood е работил. Talking Heads, берлинският период на Дейвид Боуи от края на 70-те, The Creatures, дъщерната група на Siouxsie and The Banshees, са част от саундтрака към създаването на Resurgam. "Нямах особен досег с тази музика като по-млад – започвам да я оценявам едва сега, особено Public Image Ltd. В момента музиката е често двуизмерна, вместо триизмерна – беше естествено да погледнем назад, за да вземем нещо от съдържанието и характера на това време", казва Fink.
Стига и до зараждането на пънка, но чрез литературата и по-специално City On Fire на Гарт Риск, роман, развиващ се през 70-те години в едновременно артистичния и престъпен Ню Йорк. Наскоро е прочел първите три романа на Джон льо Каре, проследяващата историята с бизнеса на продажба на оръжия книга The Gun на С. Дж. Чивърс, а в момента чете The Glass Bead Game на Херман Хесе и A Little History of the World на Ернст Гомбрич. "Мисля, че чета повече отвсякога."
Създаването на албума е съпътствано и с още едно събитие – за две семестъра Fink преподава в музикален колеж в Берлин, градът, в който живее от няколко години. "Свирехме песните си един на друг, обсъждахме какво може да се подобри, отговарях на въпроси за това какво е да живееш от музиката си. Всъщност преподаването беше най-забавната част – намирах за отегчителни всички правила, които един учител трябва да спазва, академичната атмосфера като цяло. А и беше стресиращо – представете си 25 погледа, вперени във вас, в очакване на магически съвети за успех. От преподаването разбрах нещо, което подозирах и преди – талантът не е нещо, което може да се научи."
В кариерата си Fink е пресичал пътища с Ейми Уайнхаус, Джон Ленджънд, Banks, Bonobo, Анди Барлоу от Lamb. Но какво му е дало запознанството с далеч по-млади музиканти?
"Забелязвам, че те мислят твърде много. Толкова пъти ми се е случвало да работя с някое много известно име и да се говори повече за музиката като бранд, продукт, като нещо, което да планираш как ще се приеме от точно определена аудитория, вместо всички да се опитваме да напишем най-добрата песен, на която сме способни. Няма нищо лошо в това да преследваш целите си, но целта на рокендрола не е да си плащаш наема с него, а да те отведе на пътешествие, да те накара да почувстваш какво е да си натиснал педала и да увеличаваш скоростта. Ако мислиш твърде много, нарушаваш креативния процес. Ключът към изкуството е интензитетът и за да го постигнеш, рационалното мислене не е задължително."