Необходим е диалог между властта и обществото

Какъв може да бъде резултатът от сегашния курс на властта, ако президентът не направи промени в него? Убеден съм, че запазването на съществуващия ред ще бъде пагубно за страната. За това говорих в публична лекция пред младежи, изнесена през март 2013 г. в РИА "Новости". Запомних този ден. Изказването ми заедно с отговорите на въпросите продължи почти два часа.

Ето главното, което казах на младите хора, изпълнили залата.

Не е самостоятелна съдебната власт.

Икономиката е монополизирана, разчита на нефта и газа. Инициативата на предприемачите е окована, малкият и средният бизнес се сблъскват с огромни бариери.

Недопустимо голям е разривът в доходите и нивото на живот между най-добре осигурените слоеве от населението и всички останали. Корупцията придоби колосални мащаби.

Голямо безпокойство предизвиква положението на такива сфери като образованието, здравеопазването, науката.

От 2004–2005 г. аз постоянно съм се изказвал по тези про¬блеми. Тези въпроси бяха повдигани остро и от други, не само от мен. Но властта по същество не реагираше на сигналите, идващи от обществото. В крайна сметка подобно отношение на властта към обществото предизвика реакция.

Обществото се пробуди. То предяви своите права. Хората от¬ново поискаха промени.

Но вместо да започне диалог с обществото, властта прибегна до манипулации, чиято цел е самосъхранение на всяка цена. Тя успя за известно време да пребори протестната вълна. Но про¬блемите на страната не са си отишли и ако всичко остане както преди, те ще се изострят.

А това означава, че пред руското общество както преди стои историческата задача да извърши пробив към реална демокрация.

Хората могат да влияят на хода на историята само чрез уча¬стие в политиката. Реалността е такава, че те практически ня¬мат възможност да влияят на вземаните решения чрез реално действащи, отразяващи интересите им партийни и обществени структури. И те търсят други пътища – чрез интернет, чрез сти¬хийни и организирани акции на протест, възмутени обаждания в радиото.

Но е необходим реален политически живот. А той като във фуния се засмуква от "Единна Русия" и другите официални и близки до нея структури.

Достатъчно е само човек да изпадне от номенклатурата и за¬почва стремителен процес на неговото маргинализиране, на изт¬ласкването му от политическата сфера. Могат да бъдат назовани десетки хора, които бяха активни в политиката преди пет-десет години и от които сега, както се казва, няма ни вест, ни кост. Как-вото и да е отношението към тях, не е добре хората просто да се зачеркват от политиката.

Всичко това се прави "в името на стабилността". Да, необхо¬дима ни е стабилност, но стабилност демократична, постигната с диалог, след съревнование между отговорни политически сили, чрез предоставяне на възможности за формиране и популяризи¬ране на конкуриращи се програми.

Това у нас го няма, макар че изминахме част от пътя в тази посока. Може би половината път, а може и по-малко. Ако не продължим да вървим нататък, може да се върнем назад и ще се наложи отново да търсим пътя. Ще загубим темпа, ще загубим време, а това в съвременния свят е опасно. Та нашите съседи в глобалния свят вече извършиха пробив или се готвят да го на¬правят.

Не бива да изоставаме. Ако няма модернизация на политиче¬ската сфера, ще затънем в блатото и ще се сриваме надолу и на международната арена.

Аз мисля, че и властта, и обществото трябва да направят сега историческия си избор.

Трябва и от страна на властта, и от страна на обществото да има разбиране, че най-сложните проблеми на страната могат да се решат само по пътя на демократичното взаимодействие. Раз¬ривът между властта и народа вече е нетърпим.

Ще кажа откровено, че сега думата има главно властта. Да се продължава по пътя на "затягане на юздите", приемането на закони, ограничаващи правата и свободите на хората, настъпле¬ние срещу средствата за масова информация и организациите на гражданското общество е пагубно и безперспективно.

Убеден съм, че ако властта избере пътя на диалог с общество¬то, с неговата активна, неравнодушна част, тя ще намери отклик. В това число и сред младежта.

Младежта активно се прояви в периода на подем на обще¬ственото протестно движение. Зарадва ме нейната енергия, ней¬ното поведение на митингите. Но целият ми опит в политиката ми подсказва, че ще бъде трудно, сериозните промени не се постигат лесно. Енергията и ентусиазмът трябва да бъдат допълне-ни с настойчивост, организационни умения, сериозно мислене, слушане и отчитане на различните мнения.

В общи линии трябва да се учим да се борим за демокрация и да живеем в условията на демокрация.

Един съществен момент, чието значение искам специално да подчертая, е, че не трябва да има разкол нито между поколения¬та, нито между различните течения на демократичните сили.

Трябва да проявим зрелост, истински патриотизъм, тоест от¬говорност пред страната, пред обществото, пред бъдещето на Русия. И точно с това да докажем, че човекът може да променя историята, че гражданите на Русия са способни да вземат бъде¬щето на страната в свои ръце и да го изграждат по пътя на демо-крацията. Защото друг път нямаме."