За свободата като вечно нарушаване (откъс от книгата на Александър Андреев и Андрей Райчев)
Книгата "Време и всичко" на Андрей Райчев и Александър Андреев (издателството "Жанет-45")вече е по книжарниците. "Разговорите на Райчев и Андреев показват – импровизирано, бляскаво, бриколажно, по български, със замайващ мащаб – какво означава днес да рискуваш да имаш СВЕТОглед, свързан възглед за цялото "всичко" - пише в послеслова Иван Кръстев.
"Дневник" публикува откъс от осма глава, предоставена от журналиста Александър Андреев. В тази част става дума за: За злото и неговото медикализиране, За мечтата да караме постарому, За мигрантите и за седемте милиарда, които живеят по-зле от нас, За срещата между Галилеевата наука и манифактурата, За неизчерпаните ресурси на капитализма, За опасността от възникване на социални раси, За телефон 112 и институционализираната борба срещу рисковете, За насърчаването на хленчещия човек и неговото бройлеризиране, За свободата като вечно нарушаване, За слабостта на елитите и За единственото възможно бъдеще на Европа – като федерална държава
VІІІ. "Спрете планетата, искам да сляза!"
Андрей Райчев: Това безсилие и отказът от разговор за бъдещето, освен по въпросите "колко" и "кога", а не "какво" и "как", се илюстрира много добре от обажданията на телефон 112. Безумно е, че здрави-прави мъже звънят на 112, защото видели змия, да идва спешно пожарната. Това е отпуска от живота. Животът е риск, животът е труден, опасен, животът завършва със смърт. Ние не бива да живеем като някакви хора, на които животът се случва по телевизора или по Интернет.
Александър Андреев: Може да се каже обаче, че това е опит за институционализиране на борбата срещу рисковете: за тях се грижат специални служби, на които аз плащам с данъците си.
АР: Аз казвам друго. Казвам за този човек, който вижда змията и звъни на 112, че първо, тя се оказва смок, второ, дори и да е пепелянка – да беше хванал една пръчка и да я убие, както са правили дядо му и прадядо му. Настъпило е някакво дълбоко разглезване и хленчене, хленчещият човек се поощрява: добрият гражданин хленчи.
АА: Ти го описваш фарсово. Освен това аз не искам да правя, както са правили дядо ми и прадядо ми – това мирише на мухъл. Тоест, ако избухне пожар, ако видиш катастрофа, ако видиш убиец – дали е по-разумно да се хвърлиш с голи ръце, или все пак да извадиш телефона и да се обадиш на 112?
АР: Аз не съм против телефон 112. Аз съм против хленченето. Така пак стигаме до Брайвик и опита да се медикализира и психиатризира класовата борба, така да се каже – пак да се повика някаква власт да ти реши въпроса. Както казва една българска майка: "Да не пращат нашите деца по границата, а да наемат частна фирма".
АА: Аз обаче мисля, че тази тенденция е нещо положително. Цялото общество непрекъснато развива структури, които освобождават човека от най-различни функции. Ти казваш "психиатризиране", но то освобождава хората от мъчителните опити да си обяснят защо той изби децата. Говорили сме си с теб за подвига, героизма и саможертвата. Съвременните общества са освободили хората от мъчителната принуда да бъдат храбри и смели, да се саможертват.
АР: Не мисля, че това е мъчителна принуда.
АА: Че как да не е? За повечето хора е мъчителна принуда – никой не иска да рискува живота си, да бъде храбър и да е готов на саможертва, защото това просто е много опасно. Ето защо всички предпочитаме да има войска, да има полиция, противопожарна охрана, 112 – тоест структури, които срещу съответното заплащане свалят от плещите му тази тежест.
АР: Не е лоша идея да има 112. Но идеята, че човек може да свали отговорността за живота си от своите плещи и да я прехвърли на обслужваща фирма, респективно на властта, може да изяде главата на човечеството. Отговорността за себе си и за свободата ти е само твоя и няма начин да си свободен, без да носиш тази отговорност.
АА: Можеш обаче да разтовариш върху съответни органи само излишната отговорност. И ти да носиш единствено отговорността за това да си свободен.
АР: Не можеш. Свободата е неизвестност, свободата е "не", свободата е отрицание, тя е негативност, съдържа произвол. Свободата те изправя пред битието като такова.
АА: Но защо? Защо свободата да не е положително конотирана? Свободен съм да правя различни неща, но няма нужда непременно да отричам други.
АР: Отказът да носиш отговорност за живота си, да разполагаш с него, да разполагаш и с живота на други хора...
АА: Аз не искам да разполагам с живота на други хора.
АР: Но този отказ превръща човечеството в невероятно лесна мишена за произволна диктатура, която му пее приспивни песни. И това ще се случи, ако човечеството потегли натам. Ако то изгуби съпротивителните си свойства, точно това ще му се случи. Не виждаш ли какво става със съвременния човек? Бройлеризиране. Невероятно! Удивително! И води само към лошо. Момчето трябва да се бие, да има рани, да пада, да се удря – за да стане мъж. Между другото – и момичето. Иначе става един бройлер, който на 18 години го прихващат социалните, почват да му дават някакви пари и главно наблягат да не пуши...
АА: Ти в някакъв смисъл възпяваш агресията. Аз продължавам да не разбирам защо момчето трябва да се бие, защо момичето трябва да се бие, защо тази наречена от теб бройлеризация непременно да е вредна? Казваш, че ще се появи диктатура, която да ги доприспи. Но диктатури и диктатори са се появявали най-вече в общества, където много са се биели и изобщо не са били бройлеризирани. Виж Хитлерова Германия или Съветския съюз.
АР: Казвам какво ще стане с днешните. На тези бройлери един ден ще им кажат "Това сега вече не може" и "Виждам всичко, което правиш" – и те дори няма да потреперят.
АА: Отново: същото се е случвало и преди, например в такива класически диктатури каквито са били Германия и СССР, със сурово и наежено население, а не с бройлери.
АР: Да, и хората са се борили срещу това, воювали са срещу това. А тук ти казват: "Няма да се биеш".
АА: Ако стане тази антиутопия, тази диктатура, която описваш сигурно пак ще се появят хора, готови да се бият за свободата си.
АР: Да, най-вероятно, слава богу.
АА: Така че аз не виждам никаква трагедия. Човечеството натам се развива. Или поне този, както ти го наричаш, "златен милиард". Виждаш, че тъкмо в развитите страни при съвременните поколения вече се размива дори границата между половете, появяват се някакви метросексуални, изчезва мъжкарството, за което ти ратуваш. И това не е случайно. Явно новото време го иска някак си, то не пада от небето.
АР: Тук половете нямат значение. Половете просто са станали три. Има три пола, три вида хора, както казва Кънчо: аз съм "за", стига третото да не стане задължително. Това разкрепостяване няма никаква връзка с въпроса за бройлеризирането. Напротив, то си е освободително движение: различни хора, на които се вменява "отклонение от нормата", справедливо – и храбро – постигат да бъдат приемани като нормални.
АА: Аз го казах в преносен смисъл, защото съвременният мъж, който ходи на козметик, поддържа си ноктите, депилира се и т.н., така придобива много от свойствата на довчерашната жена.
АР: Значи неправилно съм акцентирал или ти не си разбрал какво казвам. Не спорим за мачо или не-мачо. Проблемът е в следното: този човек, който не се интересува от политика, не се интересува от наука, не се интересува от обществен живот – та ето на този човек му е разказано, че той е готин и всичко изредено не е негова отговорност. Навремето той е знаел поне, че най-добрият физик се казва Нютон, а най-добрият биолог – Дарвин. И в идеалния случай дори е можел да проумее какво казват. Сега той е прехвърлил отговорността от Дарвин и Нютон върху институции – върху Харвард, върху Станфорд. По същия начин е предоверил и въпроса "Ние свободни хора ли сме?" на професионални военни, които го пазят и на които е платил. Това е и главната болест на Европа. Ако Европа загине, от това ще загине. Не всичко се купува. Не всичко може да стане опосредствано. А свободата – въобще не може. Нищо не отменя Сервантесовото, че "свободата, Санчо, е на върха на копието", тоест че си свободен само ако има за какво да умреш, и има за какво да убиеш.
АА: Да, но светът е станал вече много комплексен. Ако преди 100–150 години си можел да знаеш Дарвин или Нютон, сега трябва да знаеш хиляда пъти по толкова. Тогава си бил принуден да излезеш с пушката и да се самоотбраняваш, но днес вече не си. Светът е сложен и специализиран, не е онази проста и идилична картина, която рисуваш.
АР: Мътен въпрос. Когато те нападат, ти трябва да се самоотбраняваш, а не да се страхуваш и да хленчиш. Което се смята от властите за по-правилното поведение. Пред теб изнасилват сестра ти. Да се обадиш по телефона? Или да убиеш гада?
АА: Мен например никога не са ме нападали. И не са изнасилвали сестра ми. Защо непременно трябва да съм подготвен за неща, които с голяма вероятност никога няма да ми се случат в живота?
АР: Това е бройлеризация, без всякакво съмнение. Освен всичко, идеята, че всички неща са решими с пари, е внушена идея. Не са решими с пари. Има неща, за които човек трябва лично да отговаря, сам да го прави. И слава богу, огромно количество хора отхвърлят такова бройлерско съществуване – като започнем от тези, които отиват в Африка да лекуват слепи деца, и завършим с онези, които настояват на правото си на въоръжена самоотбрана.
АА: Разбира се, че има такива хора, но те са малцинство. А мнозинството предпочита да бъдат снети от раменете му тези отговорности.
АР: Това се казва "роб", чиято свобода е само привидна.
АА: Боравиш с твърдения и метафори, които са незащитими и необясними. Те не се смятат за роби и веднага ще ти кажат: "Кой ме е поробил?". Ти ще отговориш "Поробили са те обществените условия". Но не е така. Нали този "роб" сваля правителства, избира правителства...
АР: Давам прост пример. Да вземем едно дете, и то не глупаво, а умно дете. Вкарват го в училище, казват му: "Сега ще научиш тези неща. И ще получиш бележки". Той е по-добър от другите, класира се на първо, второ, трето място, през цялото време върви нагоре. После му поставят второ препятствие: влез в гимназия. После трето: влез в университет. После четвърто: напиши сега магистърска работа. После му казват: "Яви се на конкурс за..." И той все е най-добър, най-добър, най-добър. Но накрая изумен установява, че деца, които са били много-много по-зле от него, са го задминали, и то отдавна. А той е останал някакъв наивник, който спазва изисквания и непрекъснато прескача все нови и нови бариери.
АА: Кои са тези "те"? Нали това са неговите родители, които участват в създаването на законите, в развитието на обществото?
АР: Да бе. Разказах ти съдбата на най-успешното неуспешно бройлерче. В най-добрия случай то става високоплатен помощник на някой друг, който през цялото време е нарушавал правила. Който се държи като свободен човек. Свободата винаги е нарушаване. Няма свобода, която не е нарушаване. Свободата е "Не!" и "Не – не!". Разбира се, не казвам, че е само нарушаване, само произвол.
АА: Напротив, има и кооперативна свобода, когато границите на моята свобода са границите на твоята свобода. Защо трябва непременно да нарушавам твоите граници?
АР: Защото иначе не си свободен. Свободен значи самоопределен – този, който от себе си прави. Който не фетишизира реда. За да направиш нещо ново и въобще, за да си успешен човек, да си богат, реализиран, прославен, трябва да нарушаваш реда. И другите, спазващите реда, са неприятно изненадани. И все искат да направят някакви правила, така че да печели човекът, спазващ правилата. Правило за правилото искат. Това не може да стане. Винаги печели нарушителят. Винаги той е победителят. Отделен въпрос е, че той е рискувал. Една част от тия нарушители загиват. Други – по-голямата част – губят. Но победителите винаги са нарушители. За спазващите правилата е създадена и доста обидна дума – обикновен човек.
АА: Това изобщо не е задължително. Може да се изброят безчет успешни, богати и велики хора, които не са нарушители. Бил Гейтс какво е нарушил? Какво е престъпил?
АР: Знам ли какво е престъпил? Нещо е престъпил. Със сигурност нещо е посмял. Доколкото съм чувал – дори не е завършил университет.
АА: Повечето хора не завършват университет. Че това какво престъпление е? Да напуснеш университета.
АР: Като цяло няма вариант, в който да не си престъпил и да спечелиш... Просто не знам нищо за конкретния случай.
АА: Това е твърдение, но не може да се докаже. Не е нужно твоята свобода непременно да нарушава чужди свободи.
АР: България се освободи преди 28 години от една потискаща политическа система. Всички, които я събаряха, престъпваха – само това правеха, само забранени неща правеха.
АА: Напротив, не бяха забранени. Конституцията на НРБ ги разрешаваше.
АР: Не отговаряй формално. Те извършиха абсолютно забранени неща, примерно – качиха се на мавзолея. Всички се потресоха, хванаха се за главата. А те си се качиха на мавзолея и толкова – това е абсолютно провокативно, забранено символично действие. И докато беше така, печелеха. После ритуализираха съпротивата си, започнаха да се държат лоялно към някакъв друг вид власт – и загубиха. Масово и веднага. Тези, които в това време приватизираха – спечелиха. А това беше чисто отклонение. Изобщо, не можеш по несвободния път, по правилата да стигнеш до свободата.