Изложба показва соц архитектурата на България след 1956 г.

"Соц" архитектурата в България след 1956 г. - или с други думи, обществените сгради на следвоенния модернизъм - са обект на изложбата "България - друга гледна точка" в столичната галерия за фотография Synthesis. В продължение на 2 години австрийският фотограф Бруно Кломфар и кураторката Надежда Павлова обикалят България, за да заснемат десетки структури от 60-те и 70-те години на миналия век - хотели, общини, културни домове, паметници, обществени пространства и интериори, останали най-близо до автентичния си вид. Широкоформатните фотографии, които могат да бъдат видени до 22 декември, дестилират чистите архитектурни форми и студена красота на познати сгради като НДК, общината във Варна, паметника "Създатели на българската държава" в Шумен, хотелите на "Албена" и други.
Макар обикновено да попадат под общ етикет, в България има две "соц архитектури" - преди и след Априлския пленум на БКП от 1956 г., пише в текста към изложбата архитектът и архитектурен критик Анета Василева от групата WhATA. В каталога към изложбата тя се е постарала да намери авторите на всеки проект и да отбележи кои сгради са проектирани след конкурс.
Ако от 1948 г. до 1956 г. се строи в така наречения "сталински барок" или "български неокласицизъм", след размразяването се налага универсалния стил на следвоенния модернизъм. Мненията за него са също полярни - от "героичен период за утвърждаване на ценностите на модернизма", до пълното отричане на други влияния, освен идеологията на социализма. Един спор, който се разрази с пълна сила около разрушаването на паметника "1300 години България".

В крайна сметка архитектурни влияния има, и то и от западните страни, отбелязва Анета Василева. "В един момент политическата идеология на социализма и архитектурната идеология на модернизма се сливат така, че вече няма смисъл да се уточнява кой е водещият архитектурен стил, макар и прикрит зад обтекаемите формулировки на социалистическия модернизъм. Модерната архитектура на следвоенна България е всъщност соц архитектурата на Народна република България", пише тя.
Изложбата има претенцията да показва сградите, строени след 1956 г. като естетически обекти, като бяга и от възторга по "извънземните" монументи на соца. Затова паметника на Бузлуджа присъства съвсем дискретно. Включени са кадри от интерхотела "Велико Търново", резиденция "Бояна", Народната библиотека, благоевградския театър, дворецът на спорта и фестивалния комплекс във Варна, "Албена", "Слънчев бряг", МвНР, зала "Универсиада" и множество други хотели и паметници. Инициативата е на Австрийското посолство и галерия "Synthesis". Фотографиите се продават.