Продадох къщата на един чиновник от Ниш, който се беше издигнал в двореца. Настанихме се, с Миливое, близо до фотографа Стоянович, срещу Съборната черква. Новия ни дом – мъничък, но много уютен – намери Мариола. Пак тя уши пердетата и кувертюрите с един прашен "Вилзон". Тракаше по цял ден на машината и разправяше колко е хубаво човек да върши нещо полезно, вместо само да чете книги. Не можех да я позная. Изглежда, онзи поп съвсем ѝ беше взел ума, та всеки момент очаквах да я видя как плете бебешки дрешки. Скоро обаче заряза кувертюрите и заяви, че ще шие въстанически униформи. Може би – дори знаме. Попът ѝ писал да се стяга за "напролет".

А Фредерик ми писа от Одеса, където представил книгата си за евреите и изнесъл много сказки. Не знаеше, че сме се преместили. Писмата ми не го заварили в Петербург. Добре, че чиновникът беше съвестен и ми предаваше всичко, което пристигаше на стария ни адрес.

В Одеса имало голяма българска колония, начело с богати и просветени хора. Веднъж там гостувал някой си историк на име Дринов, на когото разказал, че съчинява историята на потурчването. За първи път пишеше така – "потурчване", а не – "приемане на исляма", както досега.

Опитах да заинтересувам Мариола с потурчването, поне да разбера какво мисли (нали става дума за българите, в края на краищата), но тя беше цялата като в треска от случващото се около нас.

Защото в Херцеговина вдигнаха въстание. Наистина, европейските и дори сръбските вестници отначало пишеха като за нищо и никакво (неколцина голи и гладни бедняци нападнали трима турски войника), но Мариола знаеше – от попа, сигурно – че работата е сериозна.

- Готвят се всички! – викаше току до прозореца (напразно ѝ шътках). – И Босна, и Хърватия, и Славония, и Далмация Да не говорим за черногорците! Даже сърбите пращат разузнавачи надолу по Дрина. Ние можем ли да седим със скръстени ръце?

И хукна да ушие знамето.

През септември князът смени кабинета. Вместо страхливите консерватори, загрижени само за декорациите си, дойдоха либералите. Заговори се за всеобщо въстание на "поробените братя славяни" и за нахлуване в Българско. Уж съставили някакъв Главен комитет, начело пак с онзи Каравелов – "политическият месия с поглед на Тамерлан"... А поп Сава и Ботев подготвяли бунта откъм Гюргево.

Впрочем, Ботев започнал да превежда съчиненията на Фредерик и дори на майчицата му за турските хареми, които намирал много важни, и скоро обещавал да ги издаде. Поп Сава обаче не вярвал, че революцията ще му остави време за това.

Мариола не можа да намери достатъчно хубав плат за знамето. И въстаническите униформи не станаха. Шаякът беше дебел, чупеше иглата на машината, а извивките за ръкавите извънредно много я затрудняваха.

- Знаеш ли, че книгата на мъжа ти за това потурчване може да свърши работа? – подхвърли веднъж (а мислех, че изобщо не ме е слушала). – Тъкмо сега му е времето да се говори за кланета и пожари, да се показва на народа как е бил мъчен, как турците са се гаврили с жените му и с децата му, като са ги набучвали с щиковете си направо в утробите на майките. На хората винаги им прави впечатление, когато страдат деца

Точно в този момент малкият Миливое се разплака (сигурно искаше да му сменя пелените), та не чух какво каза по-нататък. Виждах я само през отворената врата как ръкомаха и приказва нещо, на себе си.

- Каравелов – продължи, сякаш не съм излизала от салона – непременно ще дойде. Говори се, че центърът на движението пак ще се премести в Белград. По-близо е до революцията. И тогава ще му кажем за потурчването. Той сигурно ще съумее да го използва.

Признавам, че се развълнувах малко при мисълта как ще видя този обаятелен мъж – с "необикновен талант и големи способности". И с лула между зъбите. Чудех се дали ще дойде с приказливата си длъгнеста жена, или сам. Спомних си, че ръцете му не можели да държат пушка

Каравелов обаче си седеше в Букурещ.