Из "Ангелите ще го отнесат" от Дилян Еленков
В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от стихосбирката "Ангелите ще го отнесат" на поета, художник и сценарист Дилян Еленков, предоставен от издателство "СОНМ". Премиерата й ще се състои на 16 декември (събота), от 19:00 часа, в Пространство за съвременно изкуство и пърформънс ΑEther, ул. "Княз Борис Ι" № 39. Представянето на книгата ще включва прожекция на късометражни анимационни филми по сценарий на Дилян Еленков и прочит на негови авторски поетични текстове.
"Искрена, минималистична поетика, сведена до органична система от опростени конструкции, придържаща се към модела "специфичен начин на изразяване - основни, повтарящи се теми - сюжет". Кратки съобщения без пунктуация, на естествен език, в който с не малко чувство за хумор и самоирония са кодирани множество философски послания. Авторът измерва света със собственото си тяло, с четката за зъби, с цигарата, с бутилката. Панелният блок, апартаментът, балконът, градинската пейка са символи на абсурдността на битието. Любовта е спасение. Поетични текстове, изпълнени с интимни, съкровени и странни преживявания", представя я редакторът й, поетът и преводач Калоян Праматаров.
Дилян Еленков (*1978) e поет и художник. Автор на стихосбирката "Ципове, копчета, дни"(Арс, 2011) и сценариите на късометражните анимационни филми "5 метра коридор" (2010), "Денят на кървавите венци" (2014), "Бележки на едно чудовище" (2014), "100% настроение" (2015), "Малоумното дете" (2015), "20 ритника" (2016), "Аз инспирирах смъртта" (2016), "Детство" (2017) и "Наркотик" (2017). Негови стихове и кратки разкази са публикувани във в. "Капитал лайт", "в. Преса", сп. "Лик", електронните издания "Виж!", "Литературен клуб", "Кръстопът", "Литернет","Lunatic.bg".
мухите
единственото ми забавление
са мухите –
да седя гол в гола стая
с 56 мухи
56 мухи лазят по мен
по косматите ми криви крака
по косматия ми смешен корем
по косматата ми усмивка
мисля си
не е толкова лошо
да си жив.
* * *
Ангелите ще го отнесат
Няма да ме подмине, ще
изпускам всичко, което
(по някаква случайност)
съм закрепил в ръцете си;
давай, давай, давай
искане и желание, нали
сме вечни, ала вечността
ангелите отнасят с криле.
* * *
Всеки ден
Или
Много често
Виждам хоризонта –
Този изливащ се
В гърлото ми
Залез.
