Откъс от "Легенда за светия пияница" на Йозеф Рот

Откъс от "Легенда за светия пияница" на Йозеф Рот

Издателство "Лист"
Издателство "Лист"
В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Легенда за светия пияница", с автор Йозеф Рот, предоставен от Издателство "Лист"
"Лeгeндa зa cвeтия пияницa" e пocлeднaтa нoвeлa нa Йoзeф Poт и в нeя ce пpoĸpaдвaт aвтoбиoгpaфични нoтĸи, зaщoтo ĸaĸтo cвoя гepoй и aвтopът нaпycĸa тoзи cвят cлeд caмoyбийcтвeнo пиянcтвo в Πapиж. Poт cи oтивa oтчaян cлeд пpиcъeдинявaнeтo нa Aвcтpия ĸъм Tpeтия paйx, ĸoгaтo мy e oтнeтa и пocлeднaтa нaдeждa, чe нeгoвият cвят, cвeтът нa мнoгoнaциoнaлнaтa мoнapxия мoжe дa ce въpнe.
Йoзeф Poт (1894 - 1939) e aвcтpийcĸи жypнaлиcт и пиcaтeл, чиeтo твopчecтвo e cpeд въpxoвeтe нa eвpoпeйcĸaтa ĸлacиĸa. У нac e пoзнaт нaй-вeчe c poмaнитe cи "Paдeцĸи мapш" и "Гpoбницaтa нa ĸaпyцинитe". Cлeд възшecтвиeтo нa нaциoнaлcoциaлизмa пpeз 1933 г. ĸнигитe мy ca зaбpaнeни и тoй eмигpиpa във Фpaнция. Hacтoящият cбopниĸ пpeдcтaвя 10 oт нaй-дoбpитe мy paзĸaзи и нoвeли. B тяx ce дoлaвя oтглacът oт Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa и нocтaлгиятa пo paзпaднaлaтa ce импepия нa Xaбcбypгитe.
Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук
Откъс от "Легенда за светия пияница" на Йозеф Рот
През една пролетна вечер на 1934 година възрастен господин слизаше по каменните стъпала от един мост към брега на Сена. Там обикновено, както е известно на цял свят, но въпреки това в нашия случай си струва да бъде припомнено, спяха, или по-точно нощуваха бездомниците на Париж.
Един от бездомниците случайно се зададе срещу възрастния господин, който впрочем беше добре облечен и създаваше впечатление за турист, настроен да съзерцава забележителностите на непознати градове. Този бездомник беше точно толкова дрипав и жалък, както и всички останали, с които споделяше битието си, но на добре облечения възрастен госпо¬дин той, изглежда, се стори достоен за особено внимание; не е известно по какви причини.
Свечеряваше се, както вече стана дума, и долу по бреговете на Сена се беше смрачило повече, отколкото горе на кея и по мостовете. Бездомният и очебийно дрипав мъж леко залиташе. Той сякаш не забелязваше възрастния, добре облечен господин. Последният обаче, който изобщо не залиташе, а крачеше уверено и право напред, очевидно отдалеч бе забелязал залитащия. Възрастният господин направо препречи пътя на дрипльото. Двамата застанаха очи в очи.
– Къде отивате, братко? – попита възрастният, добре облечен господин.
– Не знаех, че съм имал брат, и не зная къде ме води пътят.
– Ще се опитам да ви покажа пътя – каза господинът. – Но не ми се сърдете, ако ви помоля за нещо необичайно.
– Готов съм на всякакви услуги – отвърна дрипльото.
– Виждам, че не сте безгрешен. Но Господ ви из¬прати на пътя ми. Положително имате нужда от пари, не се обиждайте от тези думи! Аз имам твър¬де много. Бихте ли ми казали съвсем чистосърдечно колко ви трябват?
Поне на първо време?
Другият помисли няколко секунди и каза:
– Двайсет франка.
– Това наистина е твърде малко – отвърна господинът. – Навярно ви трябват двеста.
Дрипльото отстъпи крачка назад и изглеждаше, че ще падне, но се задържа на крака, въпреки че залитна. И после каза:
– Естествено, че двеста франка са за предпочитане пред двайсет, но аз съм човек на честта. Вие, изглежда, ме вземате за някой друг. Не мога да приема парите, които ми предлагате, и то по следните причини: първо, защото нямам честта да ви познавам; второ, защото не зная как бих могъл да ви ги върна; трето, защото няма да имате възможност да си ги поискате. Тъй като нямам постоянен адрес. Всеки ден спя под различен мост на тази река. И въпреки това, както вече подчертах, съм човек на честта, макар и без постоянен адрес.
– Аз също нямам постоянен адрес – отвърна възрастният господин, – и аз също живея всеки ден под различен мост, и все пак от сърце ви моля да приемете тези двеста франка, които са впрочем смешна сума за мъж като вас. А що се отнася до връщането, ще е необходимо да почна от доста далеч, за да ви обясня защо не мога да ви посоча банка, в която бихте могли да върнете парите.
Защото аз станах християнин, след като прочетох исто¬рията за малката света Терез де Лизийо. И сега съм поклонник на малката статуя на светицата, която се намира в църквата "Сент Мари де Батиньол" и която лесно ще откриете. Така че щом намерите жалките двеста франка и съвестта ви настои да не останете длъжен с тази смешна сума, идете в "Сент Мари де Батиньол" и предайте на свеще¬ника парите веднага щом свърши службата. Ако изобщо ги дължите някому, то това е на малката света Терез. Но не забравяйте: в "Сент Мари де Батиньол".
– Виждам – каза дрипльото, – че съвсем правилно сте схванали моята почтеност. Давам ви дума и ще я удържа. Но мога да отида на литургия само в неделя.
– Няма значение, нека бъде в неделя – каза възрастният господин. Извади от портфейла си двеста франка, подаде ги на залитащия и каза:
– Благодаря ви!
– За мен беше удоволствие – отвърна той и тутакси изчезна в гъстия мрак. Защото междувременно долу бе станало тъмно, а горе, по мостовете и кейовете, започнаха да се появяват сребристите светлини на фенерите, за да оповестят веселата парижка нощ.
II
Добре облеченият господин също изчезна в мрака. Той наистина бе озарен от чудото на вярата. И бе решил да води живота на най-бедните. И затова живееше под мостовете.
А що се отнася до другия, той беше пияница, на¬право алкохолик. Казваше се Андреас. И живееше от случайности, като повечето пияници. Отдавна не бе притежавал двеста франка. И може би защото отдавна не бе имал толкова пари, под оскъдната светлина на един от редките фенери под моста той измъкна късче хартия и парченце молив и си записа адреса на малката света Терез и сумата от двеста франка, които `и дължеше от този час нататък. После се изкачи по една от стълбите, водещи от брега на Сена към кейовете.
Знаеше, че там има рес¬торант. Намери го, влезе, яде и пи обилно, изхарчи много пари и си взе една бутилка за през нощта, която щеше да прекара както обикновено под моста. Измъкна дори един вестник от кошчето за отпадъ¬ци. Но не за да го чете, а за да се завие с него. Защото вестниците топлят добре, както това е известно на всички бездомници.