През една пролетна вечер на 1934 година възрастен господин слизаше по каменните стъпала от един мост към брега на Сена. Там обикновено, както е известно на цял свят, но въпреки това в нашия случай си струва да бъде припомнено, спяха, или по-точно нощуваха бездомниците на Париж.

Един от бездомниците случайно се зададе срещу възрастния господин, който впрочем беше добре облечен и създаваше впечатление за турист, настроен да съзерцава забележителностите на непознати градове. Този бездомник беше точно толкова дрипав и жалък, както и всички останали, с които споделяше битието си, но на добре облечения възрастен госпо¬дин той, изглежда, се стори достоен за особено внимание; не е известно по какви причини.

Свечеряваше се, както вече стана дума, и долу по бреговете на Сена се беше смрачило повече, отколкото горе на кея и по мостовете. Бездомният и очебийно дрипав мъж леко залиташе. Той сякаш не забелязваше възрастния, добре облечен господин. Последният обаче, който изобщо не залиташе, а крачеше уверено и право напред, очевидно отдалеч бе забелязал залитащия. Възрастният господин направо препречи пътя на дрипльото. Двамата застанаха очи в очи.

– Къде отивате, братко? – попита възрастният, добре облечен господин.

– Не знаех, че съм имал брат, и не зная къде ме води пътят.

– Ще се опитам да ви покажа пътя – каза господинът. – Но не ми се сърдете, ако ви помоля за нещо необичайно.

– Готов съм на всякакви услуги – отвърна дрипльото.

– Виждам, че не сте безгрешен. Но Господ ви из¬прати на пътя ми. Положително имате нужда от пари, не се обиждайте от тези думи! Аз имам твър¬де много. Бихте ли ми казали съвсем чистосърдечно колко ви трябват?

Поне на първо време?

Другият помисли няколко секунди и каза:

– Двайсет франка.

– Това наистина е твърде малко – отвърна господинът. – Навярно ви трябват двеста.

Дрипльото отстъпи крачка назад и изглеждаше, че ще падне, но се задържа на крака, въпреки че залитна. И после каза:

– Естествено, че двеста франка са за предпочитане пред двайсет, но аз съм човек на честта. Вие, изглежда, ме вземате за някой друг. Не мога да приема парите, които ми предлагате, и то по следните причини: първо, защото нямам честта да ви познавам; второ, защото не зная как бих могъл да ви ги върна; трето, защото няма да имате възможност да си ги поискате. Тъй като нямам постоянен адрес. Всеки ден спя под различен мост на тази река. И въпреки това, както вече подчертах, съм човек на честта, макар и без постоянен адрес.

– Аз също нямам постоянен адрес – отвърна възрастният господин, – и аз също живея всеки ден под различен мост, и все пак от сърце ви моля да приемете тези двеста франка, които са впрочем смешна сума за мъж като вас. А що се отнася до връщането, ще е необходимо да почна от доста далеч, за да ви обясня защо не мога да ви посоча банка, в която бихте могли да върнете парите.

Защото аз станах християнин, след като прочетох исто¬рията за малката света Терез де Лизийо. И сега съм поклонник на малката статуя на светицата, която се намира в църквата "Сент Мари де Батиньол" и която лесно ще откриете. Така че щом намерите жалките двеста франка и съвестта ви настои да не останете длъжен с тази смешна сума, идете в "Сент Мари де Батиньол" и предайте на свеще¬ника парите веднага щом свърши службата. Ако изобщо ги дължите някому, то това е на малката света Терез. Но не забравяйте: в "Сент Мари де Батиньол".

– Виждам – каза дрипльото, – че съвсем правилно сте схванали моята почтеност. Давам ви дума и ще я удържа. Но мога да отида на литургия само в неделя.

– Няма значение, нека бъде в неделя – каза възрастният господин. Извади от портфейла си двеста франка, подаде ги на залитащия и каза:

– Благодаря ви!

– За мен беше удоволствие – отвърна той и тутакси изчезна в гъстия мрак. Защото междувременно долу бе станало тъмно, а горе, по мостовете и кейовете, започнаха да се появяват сребристите светлини на фенерите, за да оповестят веселата парижка нощ.

II

Добре облеченият господин също изчезна в мрака. Той наистина бе озарен от чудото на вярата. И бе решил да води живота на най-бедните. И затова живееше под мостовете.

А що се отнася до другия, той беше пияница, на¬право алкохолик. Казваше се Андреас. И живееше от случайности, като повечето пияници. Отдавна не бе притежавал двеста франка. И може би защото отдавна не бе имал толкова пари, под оскъдната светлина на един от редките фенери под моста той измъкна късче хартия и парченце молив и си записа адреса на малката света Терез и сумата от двеста франка, които `и дължеше от този час нататък. После се изкачи по една от стълбите, водещи от брега на Сена към кейовете.

Знаеше, че там има рес¬торант. Намери го, влезе, яде и пи обилно, изхарчи много пари и си взе една бутилка за през нощта, която щеше да прекара както обикновено под моста. Измъкна дори един вестник от кошчето за отпадъ¬ци. Но не за да го чете, а за да се завие с него. Защото вестниците топлят добре, както това е известно на всички бездомници.