Как Паметникът на Бузлуджа вдъхнови бунтарите от Algiers
Американската група Algiers ще бъде на сцената на клуб "Терминал 1" тази събота, но това всъщност няма да е първото им посещение в страната. През 2015 г. те изразиха гнева си към политическата ситуация в САЩ и вълната на полицейско насилие към афроамериканци с песента Irony. Utility. Pretext, чийто клип е заснет на паметника на Бузлуджа.
Те разбират за паметника, който през последните години е обект на интерес на все повече фотографи и пътешественици, от кийбордиста и басиста Райън Махан (който в събота може да ви изненада с танцовите си умения).
"Райън намери фотоалбума Forget Your Past на Никола Михов и заедно с приятелката си започна да пътува из България в търсене на паметниците от времето на социализма", казва пред "Дневник" вокалистът, китарист и текстописец Франклин Джеймс Фишър докато групата пътува от Будапеща към Виена. "Няколко месеца по-късно се видяхме с Райън и той каза, че няма начин да не снимаме на паметника на Бузлуджа, описа го като място като никое друго. Прекарахме в България пет или шест дни, обикаляхме из цялата страна."
Политиката е голяма част от идентичността на Algiers, сформирани в Атланта през 2007 г., но запознали се първо в Лондон, където Франклин следва. Името е препратка към историята на Алжир, като силно натоварено място на колониална история, бунтове, религиозни конфликти. Расовото напрежение, консуматорската култура и политическия хаос са теми и в миналогодишния им втори албум The Underside of Power, достоверно описващ гнева им след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. В песента Cleveland се споменават имената на седем млади чернокожи мъже и жени, които умират при съмнителни обстоятелства, но полицията определя като самоубийства.
С издаването на албума, официално към групата се присъедини и барабанистът Мат Тонг, известен допреди няколко години като част от Bloc Party, една от най-успешните британски групи на миналото десетилетие. В края на 2017 г. The Underside of Power имаше често присъствие в класациите за албуми на годината.
Турнето им наоколо е повод и за нови открития по пътя. На Международния възпоменателен ден на Холокоста, те снимаха до Паметника на жертвите на нацистите в Подхум, Хърватия. "На Америка в момента й е много трудно да се погледне в огледалото и да признае, че има проблем. Струва ми се, че Европа е далеч по-наясно, че историята има общо с настоящето, връзката с културата е много по-жива. Затова имам чувството, че песните ни резонират по малко по-различен начин тук. Също така за първи път ще свирим на Балканите, от което сме много развълнувани."
Въпреки че сега са продуктивни и постоянно на турне (включително с Depeche Mode през миналата година), в продължение на години направеното от тях не излиза публично.
"Познаваме се отдавна и изчаквахме правилния момент. Междувременно, животът си течеше – намиране на работа, покриване на студентски дългове..." Както може да предположим, присъединяването към група надали решава който и да е от тези проблеми, особено днес. "Съвсем не ги решава! Но предполагам, че да започна да се занимавам с музика след 30-годишна възраст ме кара да съм по-фокусиран, вместо да прекарвам цялото свободно време по партита или да се взимам твърде насериозно – не съм преследван от никакви грандомански идеи. Когато имаш повече житейски опит, това винаги те държи на земята", казва Франклин, преди това работил като рецепционист в банка. Госпъл вокалите му са продукт на години пеене в църковен хор, но едва когато открива пънк и алтернативната музика, придобива увереността, че гласът му има стойност.
"Напоследък повече пиша, отколкото композирам – от години си водя дневници, които са моя начин да си подредя света сам за себе си. Нямам никакви амбиции да издавам книга, но някои от мислите са се промъквали в текстовете", казва Франклин, който в момента чете White Noise на Дон де Лило и определя литературата като едно от водещите вдъхновения в музикатa им. В новия им албум има посветена на майка му песен, която носи заглавието Mme Rieux, по героинята на Албер Камю от "Чумата". "Трудно ми е да го опиша, но имаше нещо в тази книга и отношението й към смъртта, което ме докосна дълбоко."
Комуникират ли Algiers един с друг чрез музиката си или дори и извън нея те са също толкова вгледани в събитията днес? "Песните всъщност се раждат от разговорите, които водим помежду си, темите, които ни вълнуват. Всичко, което правим, е отражение на това, което сме като хора. Всъщност да поддържаме разговора жив е това, което искаме да правим като музиканти. Нямаме никаква друга цел, освен просто да се присъединим към диалога за това какво се случва по света днес."
Algiers излизат на сцената на "Терминал 1" тази събота (3 февруари) от 22 ч. Билетите на предварителна продажба са на цена 10 лв., а в деня на събитието - 12 лв.