С поне 13 милиона думи, изписани в есета, речи, мемоари и трудове плюс една Нобелова награда за литература, Уинстън Чърчил е една от най-цитираните исторически личности. Биографичният филм за него "Най-мрачният час" фокусира портрета си именно върху четирите седмици през май 1940 г., в които новоназначеният министър-председател вдига на бой Великобритания срещу нацистите с три от най-известните си речи. "Той мобилизира английския език и го хвърли в битка", ще каже по-късно за него президента Джон Кенеди (открадвайки цитата от журналиста Едуард Мороу). Самият Чърчил е добре известен с любовта си към остроумните лафове, които често му се приписват, дори когато са чужди цитати.

Днес, в епохата на интернет мемовете и социалните мрежи обаче той направо е шампионът по мъдрости, които не е произнесъл. Ето

Размислите за трудните времена, разбираемо, са най-много сред фалшивите цитати на Чърчил. Но две авторитетни книги, посветени на реалните цитати на британския държавник - Finest Hour: The Journal of Winston Churchill и Churchill by Himself: The Definitive Collection of Quotations, уточняват, че цитатът най-вероятно не е негов и не се намира "никъде из 50-те милиона думи, написани от и за Чърчил".

Отново Churchill by Himself класира този цитат сред доста съмнителните изрази на британския министърпредседател. Редакторът, историкът Ричард Лангуърт отбелязва, че другата половина от интернет приписва мисълта на Ейбрахам Линкълн.

По време на войната предложили на Чърчил да спести от бюджета за култура, но той отказал с думите "За какво тогава се бием"?

Анекдотът живее в безброй варианти - по Си Ен Ен, Би Би Си, а също и БНТ, но за съжаление е измислен. Според Ричард Лангуърт цитатът може да е произлязъл от две реални случки.

През 1938 г. в свое парламентарно изказване Чърчил посочва, че "...Изкуствата са от основно значение за завършения живот на всяка нация. Държавата има дълг към себе си да ги поддържа и насърчава." По-късно през войната той отказва да евакуира платната от Националната галерия на сигурно място в Канада. Думите му, според дъщеря му, са: "Нищо не бива да се изнася. Скрийте ги в пещери и зимници. Ще ги бием!"

Ако предният цитат е любим на ляво ориентираните хора, то този е споделян понякога отдясно. Действителният цитат обаче е: "Данъците са зло - необходимо зло, но все пак зло, и колкото по-малко имаме, по-добре."

Дори Чърчил да е употребил този цитат, той не е негово дело. Според една част от интернет, сентенцията е изречена от Марк Твен през 1919 г.; по това време обаче Твен вече е мъртъв от 9 години. Ричарт Лангуърт я проследява до държавния секретар на Франклин Рузвелт Кордел Хъл, но Quotes Investigator отива по-далеч, откривайки нейни вариации от 18 век в текстове на Джонатан Суифт и Томас Франклин.

Зрителите на "Най-мрачният час" биха се озадачили от тази мисъл, предвид сцената, в която Чърчил се допитва до общественото мнение в лондонското метро. В действителност, според Международното чърчилово общество, нито думите, нито случката могат да се припишат на Чърчил. Според близките си британският министър председател се е возил на метрото само веднъж в живота си със сигурност не решил съдбата на Европа по време на петминутно пътуване. Казал е обаче - цитирайки неизвестен автор - че "демокрацията е най-лошата форма на управление, като изключим всички други, изпробвани от време на време".