Режисьорът Николай Волев призна, че бил сътрудник на ДС в книга

Режисьорът Николай Волев призна, че бил сътрудник на ДС в книга

Режисьорът Николай Волев призна, че бил сътрудник на ДС в книга
Личен архив
Известният кинорежисьор Николай Волев, автор на забранявани преди 1989 г. филми като "Маргарит и Маргарита" и документалния "Дом номер 8", призна, че е бил сътрудник на Държавна сигурност в автобиографична книга. Тя се казва "Девствената проститутка" и ще има представяне на 6 март в "Перото".
По думите на Волев той бил вербуван, когато постъпил на работа като нещатен екскурзовод в "Балкантурист", след гимназията и преди бягството му към Великобритания през 1968 г., където той отива именно заради жена, с която се запознава на туристическите обиколки. Самото бягство - и успешната му кариера като режисьор след завръщането му, винаги е повдигало въпроси, на които досега режисьорът отговаряше уклончиво.
Сега Волев разказва, че се разминал с последиците от него благодарение на познанството на баща му, комунист, с Антон Югов - и сам отбелязва, че се е възползвал от благоволението на "един масов убиец".
Ето какво пише Волев в "Девствената проститутка", която е разказана хронологично и приема формата на интервю на режисьора със самия себе си. "Явих се на изпита, издържах го успешно и подписах договор за едно лято. Сделката беше взаимноизгодна. Държавата получаваше така необходимата за социалистическата ни икономика "твърда" валута от западните туристи, а те ми се отблагодаряваха с щедри бакшиши в щатски долари или британски лири", разказва за постъпването си в "Балкантурист" той. По думите му шефът на отдел "Кадри" "Крънчев" (в книгата е посочено, че имената са сменени "по етични съображения") първо го предупредил да внимава да не бъде уловен за т.нар. "валутни престъпления", притежание на западна валута без ясен произход. А скоро след това завоалирано му предложил да сътрудничи на контраразузнаването:
"Седмица по-късно Крънчев отново ме повика при себе си. Отвори нова бутилка уиски и пакетче кашу, но този път тонът му бе някак загадъчно отнесен. От дума на дума неусетно се озовах в нещо като сюжет на филм за Джеймс Бонд. В него агентът на английските тайни служби беше, естествено, отрицателният протагонист, а ние, преданите на делото на социализма служители на държавното ни туристическо предприятия - положителните герои. Накратко кадровикът опипваше почвата с намерението да ме привлече в ролята на следово куче, в случай че Мистър 007 се промъкнел в родината ни, преоблечен като наивен турист. Не беше нужна кой знае каква прозорливост от моя страна, за да разгадая зле завоалирания ултиматум: или приемам да сътруд- нича на контраразузнавателния отдел на Държавна сигурност, или казвам сбогом на твърдата валута."
След нощ на дълги разговори, разказва Волев, той приел с логиката на баща си, че ако се съгласи да сътрудничи, не би загубил кой знае какво, "тъй като от мен се искаше да съобщавам само ако някой от туристите, които развеждах из забележителностите на София, наистина беше дошъл у нас с нечисти помисли", а това било малко вероятно. Но "...мислите за моята предстояща контрашпионска дейност чегъртаха мозъка ми цяла нощ. Не надвисваше ли опасността да се продам като проститутка, в случая – идеологическа", пита се режисьорът. И си отговаря - съвестта за издигането му до екскурзовод на морето била чиста, защото го била препоръчала шефката му - "сипаничава" жена със "страхотно задниче", която си падала по него.
"От мен не беше постъпил нито един сигнал, нито един ред, нито една думичка дори във връзка със задължението ми да проявявам революционна бдителност по време на четиримесечните си контакти с хилядите туристи – граждани на капиталистическа Великобритания", пише Волев, като добавя, че това не било опит да "изиграе" службите. "Изобщо нямах време за тяхната шпионска параноя. Работех от сутрин до вечер и печелех както за себе си, така и за държавата", твърди режисьорът, който по това време, лятото на 1968 г., се запознава с бъдещата си съпруга, англичанката Мери Карол Ларкинс. Тя искала да се премести в България, но "Крънчев" не бил съгласен двамата да се оженят. Това провокирало бягството на Волев, описано в книга му, а сватбата на брат му и благоволението на Антон Югов - още по-озадачаващото му завръщане. Макар и в немилост, според Волев през 70-а той му съдействал, за да се върне за кратко за тържеството. Самият режисьор обаче се върнал в България от творчески съображения, след обещанието на Свобода Бъчварова да му помогне с кариера в киното.