Душан Попов – Душко

(1912-1982)

Душан Попов е роден в град Тител, Австро-Унгария, на територията на днешна Сърбия, през 1912 г., в богато семейство на предприемач. Благодарение на заможния си баща има възможност да получи добро образование. Младежът е буден, атлетичен, учи езици с лекота, удават му се светските контакти и изяви. Завършва право в немския град Фрайбург и през студентските години води охолен лек живот заедно с приятеля си състудент Джони Ебсен, син на датски милионер. Заради изказвания срещу Хитлер е арестуван от Гестапо, а от повдигане на обвинение и присъда го спасява именно приятелят му Ебсен. Смята се, че именно тогава е бил вербуван за сътрудник на немското военно разузнаване. Попов приема да работи за Абвера, но заради политическите си убеждения, които са в остър контраст с насоките на новото държавно ръководство на Германия. Почти веднага след освобождаването си сам и доброволно предлага услугите си на британското разузнаване.

След избухването на Втората световна война вече официално работи за тайните служби на Великобритания под кодовото име Триколката. Смята се, че необичайният псевдоним е продиктуван от многобройните му романтични авантюри и склонността му да поддържа по две любовници едновременно. В същото време Попов продължава дейността си и за немското разузнаване с кодовото име Иван. Което всъщност не му пречи едновременно с това да служи и на разузнаването и контраразузнаването на Югославия под псевдонима Душко.

Така става един от малцината известни тройни агенти в света. Първото му назначение е в Португалия, където води разгулен живот, обикаля локалите и казината и се запознава с Ян Флеминг. Мнозина подозират, че от възникналата между тях дружба се ражда идеята за образа на Джеймс Бонд в творчеството на Флеминг. Няма данни доколко достоверна е версията, че сцената в романа "Казино Роял", в която Бонд залага крупна сума пари на спецслужбите, за да надвие разследвания обект, е действителен епизод от биографията на Душан Попов. Така

или иначе, Флеминг е силно впечатлен от артистизма, ерудицията и самообладанието на Попов.

През декември 1940 г. немците му възлагат разузнавателни задачи, заради които той заминава за Великобритания. Още тогава прави впечатление, че Попов предава на Германия фалшиви сведения за числеността и мощта на британските въоръжени сили. През юни 1941 г. Абверът го изпраща в още неутралните

по това време Съединени щати с цел да създаде там собствена шпионска и агентурна мрежа. Попов уведомява англичаните, а те от своя страна съобщават на ФБР и партньорските служби на САЩ, че Попов е двоен агент, като настояват да му бъде оказвано съдействие. Заради нуждите на военния съюзник на Германия – Япония, Попов е натоварен със задачата да събере информация, карти и схеми за военния обект и отбранителните съоръжения на Пърл Харбър. Затова шпионинът трябва да замине за Хаваите, ала директорът на ФБР Едгар Хувър отказва да го пусне, тъй като не вярва, че Попов наистина е превербуван. Смята го за "обикновен югославски негодник", който някак си е заблудил англичаните, докато в действителност е изцяло предан на нацистите. За да го убеди, Попов му предава листа, който носи със себе си – обикновена наглед телеграма, върху която са прикрепени микроточки с конкретните му задачи. След това запознава сътрудниците на ФБР с техниката за изработване на микроточките и предава на американците подробно всички въпроси, които интересуват германското разузнаване и на които той трябва да отговори.

Говори се, че от ФБР не са оценили важността на този жест и са пренебрегнали значимостта на засвидетелствания германски интерес към военната база в Пърл Харбър, което е коствало и многобройните жертви при последвалата атака. Докато е в Ню Йорк, Душан Попов наема разкошен апартамент на шикозен булевард и започва да обикаля нощните клубове. ФБР го поставя под постоянно наблюдение, монтира

микрофони в жилището му. Шпионинът е напълно наясно с тези техни действия, дори коментира с присмех: "Ако се наведа да помириша букета в дневната си, със сигурност ще си одраскам носа в някой микрофон". На няколко пъти отправя искания към Хувър да го оставят на мира да си върши работата, защото ако скоро не започне да предава информация, германците може да изгубят доверието си в него и да се усъмнят.

Но не получава исканото съдействие. Даже всъщност продължават да му пречат. Не само не му предоставят подходяща информация с контролирано съдържание, но и използват в ефир нелегалната му радиостанция от негово име. Всичко това сериозно застрашава шпионина от компрометиране, затова през юли 1943 г. Душко Попов се връща във Великобритания, където успешно продължава кариерата си на двоен агент. Участието му в заключителните етапи от Втората световна война е ключово. Като доверен агент на германското разузнаване той

през цялото време предава важна информация към Съюзниците и помага за това Третият райх да изгуби почва под краката си. Като ключова брънка от мрежата от двойни агенти той успява да заблуди нацистите, че масивната офанзива срещу тях няма да бъде на френския бряг при Нормандия през 1944 г., с което всъщност спечелва и тактическа преднина за Съюзниците.

Съвременници и роднини на Душко Попов го описват като човек, който обича да се весели, харесва компанията на красиви жени и често залага на комар. За него английският разузнавач Юин Монтъгю казва: "Познавах Душко Попов добре, бяхме приятели по време на войната. Беше един от най-смелите мъже, които познавам, веселяк, притежаваше невероятен чар и изключителен магнетизъм". Попов има връзка с известната по онова време френска актриса Симон Симон, както и с много други известни красавици.

Душан Попов умира във Франция на 10 август 1981 г., на шейсет и девет годишна възраст. Малко след това британското MИ6 разсекретява информацията за операциите с негово участие, с което тяхната достоверност е доказана.