Куентин Купър от Би Би Си: Технологиите и науката никога не са неутрални

Куентин Купър от Би Би Си: Технологиите и науката никога не са неутрални

Куентин Купър
Куентин Купър
Куентин Купър е водещ на популярното във Великобритания радиопредаване за наука "Материалният свят" по Би Би Си. Като един от хората, които могат да говорят популярно за наука, често участва и в тематични тв предавания на Discovery Channel, BBC, ITV, Channel 4. Традиционно е водещ и на финала на международното състезание за млади учени – Fame Lab. В България Куентин Купър беше лектор на Софийския фестивал на науката.
За своя мисия той е приел промяната на имиджа на учените по света, за да може повече млади хора да искат да се занимават с наука. Стереотипът за учен според изследванията му е "плешив самотен луд гений с очила и бяла престилка, който прекарва живота си в лаборатория". "Но има и градивни примери за съвременни учени" – казва Куентин и ги посочва в киното например - героите на Сандра Бълок" в "Гравитация" или на Мат Деймън в "Марсианецът".
Ролята на учените днес е изключително важна - казва Куентин и обяснява, че учените трябва да решат големите проблеми на човечеството – с климата, горивата, пренаселеността. От друга страна, учените са двигатели на изненадващи промени в развитието ни. Купър дава за пример Андре Гейм, който се прочува с левитиращи жаби, но после получава Нобелова награда за откриването на графена, който се използва за производство на нови материали и има потенциал да стане мултимилиардна индустрия.
Образованието на Куентин е свързано с изкуствения интелект и психологията. А това прави особено ценни лаконичните му отговори на притеснителните въпроси, свързани с бъдещето ни.
Вие сте посланик по света на науката и учените. Защо е важен техния имидж?
- Науката променя нашия свят все по-бързо. И ако хората не оценяват работата на учените - рискуват да живеят живот, в който все повече да не разбират какво се случва около тях. Част от проблема е, че макар повечето от нас да приемат, че науката и технологиите са преобразили почти всеки аспект от живота ни - образът на учените е стереотипен. Например има едно такова схващане по отношение на учените, че - да, освен че сред тях има гении, някак си те не са като нас и, видиш ли - не е зле да гледаме с подозрение към тях. Това води до ситуация, при която думата "експерт" може да бъде използвана, за да означи човек, на когото не може да се вярва напълно, а не някой, който знае повече и чието мнение тежи. Имам предвид например скорошното изказване на британския министър на околната среда Майкъл Гоув, че британците "достатъчно са слушали експертите".
В България имахме аналогична ситуация, в която министърът на околната среда и водите Нено Димов не вярва на огромната част от учените в света, които казват, че климатичните промени и глобалното затопляне са в резултат на човешка дейност. Какво трябва да направим сега, да повярваме на тези министри или да проявим загриженост и да действаме своевременно?
- Имаме не един експерт, а стотици, които прилагат различни изследвания и наблюдения, за да достигнат до едно и също заключение за климата. И един политик, който решава да игнорира всички доказателства на учените и да твърди друго. Тогава защо трябва да вярваме на политика?
Вие всъщност сте експерт по изкуствен интелект. Прави ли са хора като Стивън Хокинг и Илон Мъск, за да наричат AI /изкуствения интелект/ най-голямата заплаха за човечеството?
- Технологиите и науката никога не са неутрални, въпросът е как ги прилагаме - това е, което има значение. От AI вече има огромни ползи, а има и потенциал за много различни възможности, които той ще предложи. Това обаче не е гаранция, че няма да се окаже заплаха в някоя ситуация, ако тази ситуация въобще дойде. Но мисля, че това би било след много, много дълго време
    Когато "Алфабет" (Google) купиха компанията Deep Mind Technologies през 2014 г., анализаторите казаха, че това е най-важната сделка не само за Google, но и за човечеството. Защо? Защото Deep Mind правят нещо фундаментално - изследват интелекта. Не изкуствения или човешкия, а интелекта въобще. Очаква се когнитивна машинна тъкан да бъде вградена в Google. Какво ще стане след това?
    - Не трябва да мислим през презумпцията, че изкуственият интелект би могъл да симулира нашия, да бъде на нашето ниво или да ни надмине. Той може да придобие форми, много по-различни от човешкия интелект.
    Да, вече AI е в много от устройствата ни. Има даже такава шега - това, което Оруел не успя да предскаже, е, че ще си купуваме сами камерите и че най-големият ни страх ще бъде, че никой не ни гледа. Шегата настрана, но очевидно има проблем с онлайн данните ни, както видяхме от скандала с "Кеймбридж аналитика" /Cambridge Analytica/. Технологичните компании използват алгоритми, с които вземат наши данни, след което на базата на тях ни връщат различни послания. Това ни дава повече възможности или ни отнема свободата?
    - Данните ни са едни от най-ценните ни активи, но ние непрекъснато ги предоставяме, без да се замислим. Злоупотребите на "Кеймбридж аналитика" могат да действат и като пробужданe, но подозирам, че много от нас скоро ще забравят за случая и ще продължат да си действат както преди.
    Кои са най-важните промени, които изкуственият интелект ще направи в икономиката и организацията на обществените процеси в следващите десетилетия?
    - Това, което със сигурност мога да кажа, е, че развитието на AI ще зависи пряко от правната и политическа обстановка в света.
    Да, а за нея можем само да се надяваме... Добре, да погледнем към един от забавните аспекти на AI и технологиите. Например скоро ще се продават разумни и отзивчиви силиконови компаньонки за около 80 000 долара. Как гледате на това?
    - Не съм в таргет групата! Но различни разработки, като например сигурните онлайн разплащания, бяха ускорени от секс индустрията. Няма да се изненадам, ако тя побутне и роботиката, а и AI.
      Друг голям и важен въпрос - какво ще стане, когато ни свърши петролът?
      - Обичам да казвам, че краят на каменната ера не е дошъл, защото са ни свършили камъните. Надеждата ми е, че преди да ни свърши петролът, ще сме успели да овладеем ядрения синтез като чист източник на енергия. Страхът ми е, че няма да успеем.
      Последен въпрос. Всичко, за което знаем и някога сме виждали, е не повече от 6-7 процента. Останалите над 90% са тъмна материя. Опитайте да предположите - какво има в тази тъмна материя?
      - От най-ранните цивилизации до края на 20 век чрез митове и религии, както и чрез науката сме се стремили да разберем и да обясним всички аспекти на наблюдаемата вселена и нашето място в нея. И докато продължава да има загадки на всички нива, все пак общото усещане е, че ние, учените, предлагаме все по-ясен фокус към реалността. Като се има предвид, че всичките ни познания днес най-вероятно са съвсем малък процент от това как действително е устроен светът, значи днес сме по-наясно за дълбочината на нашето невежество, отколкото през която и да е предишна точка в човешката история.
      От най-ранните цивилизации до края на 20 век чрез митове и религии, както и чрез науката, сме се стремили да разберем и да обясним всички аспекти на наблюдаемата вселена и нашето място в нея. И докато продължава да има загадки на всички нива, все пак общото усещане е, че ние учените предлагаме все по-ясен фокус към реалността. Като се има предвид, че всичките ни познания днес най-вероятно са съвсем малък процент от това как действително е устроен света, значи днес сме по-наясно за дълбочината на нашето невежество, отколкото през която и да е предишна точка в човешката история.
      Що се отнася до природата на тъмната материя и енергия, мога спокойно да кажа, че е като тази на плодовете на нара. Тоест каквото и да кажа - ще мине много дълго време, преди някой да успее да докаже, че греша.