Насред Вестфюрен моля Хюго да намали скоростта, за да си сваля термо дрехите. Никога досега не ми се е случвало по тези места топлината да е проблем. Луфутвеген се е приближил, но заради мъглата сякаш чезне, сякаш планините се размиват или стопяват.

Веднага след като Хюго отново подкарва лодката, забелязвам воден стълб, който се издига право нагоре от водата, на много километри пред нас, пò към щирборда. Обръщам се и го посочвам на Хюго, който кимва и дава газ. Бързо приближаваме нещо като ниско, излъскано от вълните островче, което проблясва на слънцето. Но ние сме в открито море, тук няма oстровчета, да не говорим, че това пред нас се движи. Вече видяхме няколко морски свине, но това очевидно е нещо съвсем друго. Хюго поч ва да разсъждава на глас:

– Едно е сигурно – не е малък ивичест кит. Може би стадо гринди?

Намираме се на няколкостотин метра разстояние, когато Хюго осъзнава, че и второто му предположение не може да е вярно. Това пред нас няма гръбна перка, каквато имат гриндите. И не е никакво стадо, а едно единствено огромно животно. За част от секундата ми минава мисълта дали не е подводница. Тялото на Хюго е напрегнато, а погледът – съсредоточен, устата – отворена, докато трескаво прелиства каталога с различните китове в главата си. Само на стотина метра от животното сме, когато той възкликва:

– Това е кашалот!

Над водата се показва гърбът на най-големия от зъбатите китове. Докато го приближаваме, кашалотът започва да се извива. На трийсет метра от него сме, когато за последен път издишва през духалото си, а после забива глава дълбоко във водата. Гърбицата и опашката се издигат право нагоре, иконични като скална рисунка, преди морето отново да се затвори над тях. Няма го китът, сякаш някой го дръпна като с връв и дълбините го засмукаха.

Хюго гаси мотора. Вече близо петдесет години плава по моретата, а във Вестфюрен излиза толкова често, че почти може да се брои за част от местната фауна. През това време е видял какво ли не. Стадата гринди са почти рутинна гледка, да не говорим за малките ивичести китове, делфините или морските свине. Но за всички тези години Хюго нито веднъж не е виждал кашалот.

Сега остава само да чакаме. Защото макар че кашалотът може да задържа дъха си до деветдесет минути, по-дълго от всяко друго същество с бели дробове, все някога трябва да се покаже отново.

Кашалотът (Physeter macrocephalus) e не просто най-едрият хищник в света. Той е най-едрият хищник, живял някога. Забравете тиранозавър рекс, мегалодона или кронозаврите. Кашалотът е и по-тежък, и по-дълъг. Почти никое животно, изчезнало или съвременно, включително и най-големите китове, не може да се мери с него.

Животното, което ние видяхме, беше самец единак, около двайсет метра дълъг и тежък над петдесет тона. Двата пола се различават доста. Женските тежат само една трета от теглото на мъжките и са стадни животни, които се грижат за малките – своите и на другите женски в групата, които са се гмурнали да търсят храна. Младите мъжкари също плуват в общи групи. Когато наближат трийсет години, пубертетът свършва.

Мъжкият кашалот се е наобщувал за цял живот. От този момент нататък той тръгва сам из световните морета. Китът, който ние видяхме, може да е дошъл чак от Антарктическия океан. Ако срещне стадо женски, може и да се чифтоса с някоя от тях, но веднага щом приключи, изчезва. Случва се кашалоти да проявят агресия дори при среща с представители на собствения си вид. Може би сексуалната фрустрация кара самците да се бият, дори и когато са привидно спокойни. Разгоненият кашалот беснее като разгонен слон, казва Хюго.

Кашалотът, който изчезна в дълбините, може би е на лов за главоноги или за гигантски калмари, които достигат тегло до петстотин килограма. По пътя си надолу кашалотът може да захапе главоногото и да го запрати към дъното. А ако не открие нищо при спускането си, пробва отново на връщане обратно нагоре. На дъното се изляга по гръб и на фона на слабата светлина от повърхността оглежда водите над себе си за силуети. Или използва сонарната система в предната част на главата си, за да локализира пасажи риба или главоноги. Ако открие нещо интересно, се спуска към плячката и я поглъща – устата му е достатъчно голяма, за да захапе лодката, в която се намираме с Хюго, напречно.

По кожата на изхвърлени на брега кашалоти неведнъж са наблюдавани дълбоки рани от засмукване, някои с диаметър двайсет сантиметра. Никой човек не е ставал свидетел на битката между гигантски калмар и кашалот, но билетите за подобно зрелище биха се разграбили за отрицателно време. Гигантският калмар, който дълго време бил смятан за плод на нечие въображение, не само има осем пипала, всяко от които може да достигне осем метра дължина, но и противна костна човка, която може да строши почти всичко. Според Жул Верн пипалата на това чудовищно изчадие са като косите на Фурия. А да срещнеш погледа им не би било трудно, защото кръглите им очи са огромни и нямат клепачи, така че никога не мигат.

В предната част на главата на кашалота се намира най-големият звуков орган в животинския свят. Теглото само на този орган може да стигне десет тона. Цъкащите звуци, които произвежда, са измерени до 230 децибела, равносилни на изстрел с пушка на разстояние десет сантиметра от ухото. Тези тежки трясъци ги издават мъжките, женските говорят по-бързо, в нещо като морзов код.

Кашалотът е еволюционният шампион тежка категория и човек би предположил, че си плува най-спокойно с огромен сребърен колан на кръста. Но дори и той има врагове. Кашалотите се плодят по-малко от всички други китове и са им необходими много години да отхранят, изучат и опазят малките си. Бебетата и ранените животни са потенциална плячка за стада косатки или гринди. Затова кашалотите използват така наречената формация "маргаритка", при която всички възрастни животни се подреждат в кръг около малките и така далеч по-бързите и подвижни косатки не могат да изолират уязвимите животни от стадото, което би означавало краят им.

В близост до повърхността той се стопля и втечнява, което улеснява плаваемостта на кита. До откриването на синтетичните заместители на спермацета преди около сто години, той е бил най-скъпото от всички масла – чисто, прозрачно и ароматно. В главата само на един едър екземпляр може да има до две хиляди литра спермацет. От тази бледорозова, подобна на восък или сперма течност се правели най-качествените свещи, сапуни и козметика. Спермацетът се е използвал и за смазване на най-скъпите фини инструменти.

И други части на това животно също били много ценени. От един-единствен кит може да се добият десетки тонове месо и мас, а огромните зъби били ценни колкото слоновата кост. Казват, че китоловците дори си шиели дъждобрани от кожата на огромния пенис. Кашалотът безспорно е надарен, но не само в това отношение – той има най-големия мозък от всички животни, обитавали някога земята. Мозъкът на кашалота тежи шест пъти повече от човешкия. Пенисът му – няколкостотин пъти повече.

На всичкото отгоре в храносмилателната система на кашалота се отделя амбра. Именно тя е била най-ценното от целия кит, защото била използвана в парфюмерията, а мнозина ѝ приписвали и всякакви чудодейни свойства.

Навремето, когато откриели амбра да се носи по повърхността на водата или изхвърлена на брега, хората смятали, че това са плюнките на морските змии. Хюго също е намирал амбра – която наричали китов кехлибар – след отлив. Описва я като сиви буци, подобни на восък и с много особен, сладникав аромат.

Кашалотите били много търсени и съответно масово избивани, така че видът бил сериозно застрашен от изчезване. В морето край Анденес систематичният лов на кашалоти продължил чак до края на 70-те години на ХХ век. Преди навлизането на харпуните с гранати китоловците използвали обикновени дълги харпуни, които пробождали кита от край до край и се законтряли с куки. Не всички успявали да ги изтеглят на борда и ако не били засегнати жизненоважни органи, се случвало тези китове да продължат да си плуват години наред с харпуна, нанизан в тялото.

Около нас двамата с Хюго цари тишина, с изключение на нежното мелодично плискане на водите. Водата ближе вътрешността на външната си ципа блясък от небе над плитчини и дупки. Морето – огромен лист светлина – проблясва така ярко, сякаш самото то свети.