1968: Александър Димитров за бунта и за комунизма с нечовешко лице
През януари 1988 г. трима милиционери позвъняват в дома на Александър Димитров, а минути по-късно го откарват с червена жигула до 4-то районно управление. Официалната причина е, че Димитров този път не се е явил в управлението на обичайната си принудителна явка с милицията. Заради неявяването си Димитров е глобен с 20 лева, но получава и покана от началника на управлението да започне да се занимава с политическа дейност. "Ние ще ти помогнем", казал му началникът, разказва Димитров, сякаш говори за най-обикновени житейски събития. "Тогава разбрах, че Тодор Живков си отива", допълва.
Проблемите на Димитров с милицията и Държавна сигурност (ДС) започват през 1968 г., когато той заедно с двамата си състуденти от курса по история в Софийския университет - Едуард Генов и Валентин Радев, започват да разпространяват в пощенски кутии позиви с текст "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!".
Поводът за протеста им е прегазването на "Пражката пролет" от войските на Съветския съюз и страните от Варшавския договор (военния съюз на социалистическите страни ) през 1968 г.
За навлизането на войските в Чехословакия Димитров научава от Би Би Си. Тримата следели събитията през английската медия и от радио "Скопие", защото "в един момент тукашните вестници спряха да пишат за това, а то бяха и едни вестници - никой не ги четеше" припомня си той.
Чета с предател
Към акцията си тримата успяват да привлекат и други съмишленици. Един от тях обаче се оказва сътрудник на ДС. Написан от него донос има основна роля при последвалия съдебен процес срещу тримата. Осъдени са на затвор. Присъдата на Генов е за 5 години, на Димитров за 3, а на Радев - година и половина. Днес Генов и Радев са покойници.
"Той беше провокатор и явно по нареждане на службите ни предлагаше да преобърнем влак, за което щяха да ни осъдят за саботаж", разказва Димитров. Окончателните им присъди обаче са за "антипартийна", а не "антинародна дейност", като според Димитров причината е, че е "имало нареждане от Москва да не се раздухват нещата".
Различните присъди се дължат на информацията, която службите са имали за тримата. "Явно ни бяха следили, но Едуард говореше по-открито срещу режима", разказва Димитров. Той и Валентин Радев пък се опитвали да овладеят комсомолското бюро на курса. Те се опитвали да пренесат на местна почва идеята на лидера на комунистите в Чехословакия Александър Дубчек за социализъм с човешко лице. Не успели, но получили подкрепа от членове на комсомола с известно комунистическо потекло. Едуард Генов обаче ги критикувал, че се "заиграват" с комунистите. "Той ги мразеше комунистите, та пушек се вдигаше," казва Димитров за Генов.
Тримата ги водело усещането, че промяната в България е възможна. "Това, което се случи през 89-а, вярвахме, че може да се случи в България през 68-ма година", връща се назад Димитров. Целта им била да "помръднат нещо", поне да отслабят полицейския натиск, защото "на един гражданин имаше по двама доносници".
Попитан дали наистина е вярвал, че комунизмът може да има човешко лице, той отговаря: "А вярвате ли, че нацизмът може да има човешко лице?". Все пак е на мнение, че "ако чешкият комунизъм се беше наложил в източната система, щеше да е съвсем по-различно".
Следен до края на държавата
След ареста и делото за разпространяването на позивите освободили Димитров и Радев за известно време. Едуард Генов - не, защото "явно го бяха следили отпреди това". Макар и на свобода Димитров знаел, че е следен и умишлено не се срещал със съмишленици. Ходил на кино и на балнеокурорти. Така веднъж отива в Кюстендил, откъдето организирали екскурзии до връх Руен. Записал се, но го арестували, явно за да не премине държавната граница и да избяга.
Изпратен е в затвора за политически престъпници в Стара Загора, където остава около година и го освобождават предсрочно. Връща се в София, но не за дълго, пак е следен. "Явно решиха, че съм вреден в столицата и ме изселиха в едно село край Свищов".
Изборът не бил случаен - кметът на селото бил историк и често канил Димитров в дома си. "Бяха го избрали точно за да намерим обща приказка", казва Димитров. При тези срещи той внимавал много, защото "само аз говорих, а той мълчеше и ме слушаше".
Останал в селото две години и половина, оженил се за момиче, с което се запознали в Свищов. Димитров посещавал често градската библиотека.
Ела, ще ти помогнем
До промените през 1989 г. подвързвал счетоводни документи. Службите му предлагали да го върнат в университета в различни специалности, но не и история. Той отказвал. По това време периодично бил привикван в 4-то районно управление без видима причина.
Веднъж го държали 4 часа в районното, без никой да разговаря с него. Когато се прибрал у дома, видял, че апартаментът му бил претърсен. Тогава решил, че повече няма да се отзовава на повикванията на милицията и следващия път не отива.
Оттогава, от 1988 г., е и историята с тримата милиционери и червената жигула. В управлението милиционерите го попитали защо не се е явил. "Защото се гаврите с мен", отговорил той.
"Началникът иска да говори с теб", му казали и го отвели при човек, когото Димитров не познавал. "Той приятелски ми каза: Ела, Саше." После му предложил подкрепа за политическа кариера. Отказал, но след това разбрал, че идеята била да бъде внедрен като агент в Независимото дружество за защита правата на човека - една от първите опозиционни организации преди промените, на което неговият приятел Едуард Генов бил съосновател. "Идеята им беше да го следя", казва Димитров.
Дни след падането на ръководителя на Българската комунистическа партия и държавата Тодор Живков в края на 1989 г. той подал документите си в университета и завършил "История", а след това и "Международни отношения". Като историк пише поредицата в три тома "История на 50 века". Занимава се и с политика като член на Алтернативната социаллиберална партия /АСП/, която бе част от Съюза на демократическите сили (СДС). Влиза в Столичния общински съвет и като председател на комисията по култура връща оригиналните имена на много от софийските улици.
През 2008 г., по повод 40-годишнината от събитията в Чехословакия, получава орден "Крамарж" от чешкия премиер Мирек Тополанек заедно с граждани от други страни от бившия съветски блок за протестите срещу потушаването на "Пражката пролет".
По повод 50-годишнината от събитията инициативен комитет от историци и философи подготвя документален сборник с архивни документи, материали от печата и интервюта, посветени на протеста на тримата студенти историци, документален филм и организиране на възпоменателна научна конференция, която да се проведе на 29 октомври 2018 г. – деня, на който се навършват 50 години от ареста на тримата от милицията и Държавна сигурност. Инициативата им е подкрепена от сайта "Маргиналия", като е започнала и кампания за набиране на средства.