Излезе "Орбити на социалистическото всекидневие" от проф. Иван Еленков (откъс)
Откъсът от научното изследване на проф. Иван Еленков "Орбити на социалистическото всекидневие" е предоставен от издателството "Сиела". Книгата е част от поредицата на Института за изследване на близкото минало – "Минало несвършено". В нея се проследяват политиките и последиците на организационния обхват на масите, отнемането на собствеността, формирането на непосредственото обкръжение и корупцията в Народна република България.
Ранни институции и нормативни
предписания как да изглежда победният строй
Съюзът на художниците в България
Той е средищна структура в институционалния порядък за облик на всекидневието в посоченото време. Няма собствена история и откъслечните препратки към нея през други сюжети го свързват повече или по-малко с едрия мотив за гражданската и моралната драма на отделния творец, без това да казва нещо конкретно за миналото на организацията и нейното място в политическото устройство на социализма. Първият ѝ устав от 10 декември 1944 г. я определя като "масова, професионална организация с културни цели"; нататък редовно биват приемани нови или се внасят изменения на съществуващи уставни точки през 1946 и 1947 г., докато се стигне до устава от 28 февруари 1948 г., където вече ясно бива посочено как главните цели на Съюза са "със средствата на изобразителните изкуства да сътрудничи най-активно на народната власт за осъществяването на социализма в нашата страна; да работи за прогресивното развитие на изобразителните изкуства, като съдействува щото българските художници, борейки се с безидейността в изкуството, срещу упадъчното буржоазно формалистично изкуство в каквато и форма да се намира то (модернизъм, импресионизъм, натурализъм и пр.), и укрепвайки своето професионално майсторство, да създадат високохудожествени творби на социалистическия реализъм".
Тук е откривана драмата и такава после неизменно е възпроизвеждана от различни страни през последните едно-две десетилетия. Отвъд нея обаче документно засвидетелстваното съюзно съществуване се показва изпълнено с деловитост и кипящо от колективната енергия на организираните членове, въвлечени по силата на уставната дисциплина в почините на новия живот с всичката им символна еуфория и символен терор. Силно умалявайки размаха и значението на постоянно правеното, дискурсивната прозрачност на уставните положения спира изследователския поглед до участта на отделния художник и прави незначителни мястото и заслугите на тази творческа организация за построяването на социализма в нашата страна; тежкият корпус на общите художествени изложби пречи да се вижда всекидневната художествена промишленост и същинския обем на нейната планова и свръхпланова продукция, изпълването с нея до краен предел очите на хората, имали участта да живеят тогава, и предизвиква подценяване политическата ефективност на постоянното ѝ въздействие. Поведена от логиката на институционалните действия, една история на Съюза на художниците в България нататък следва да опише подробно и величината на това производство, съществен дял от тежестта на самата политическа система.
Трето и Пето постановления на Министерския съвет от декември 1948 г. задължават всички държавни инстанции, учреждения, предприятия, всички просветни, културни и обществени организации, без изключение, чрез Комитета за наука, изкуство и култура да се обръщат
към Съюза на художниците относно външната украса, вътрешното оформление и цялостната нагледна издържаност на всички акции с видно политико-обществено, стопанско и културно значение. За точното разпределение на поръчките предвид големината и с оглед тяхното художествено естество, за поименното им възлагане съобразно дотогавашните прояви и доказаните възможности на дадени творци, Правилникът за приложение на Третото министерско постановление от юни 1949 г. предписва да бъде изграден в рамките на организацията постоянен Стопански съвет. Открито задачите му се представят за "идейно-творчески", но той е структура преди всичко от делови порядък; всичко вършено извън личната отговорност на всеки съюзен член по отношение на Общата годишна художествена изложба подлежи на разглеждане и санкция от него. Документният поток от първата половина на 1950-те показва заседанията му, провеждани през ден, три пъти, когато е нужно и четири пъти седмично, при приемани средно 10–12 решения на заседание. По тях се сътворява обликът на целия видим символен и вещен свят през първите години на социализма у нас – от настолни "релйефчета на Димитров и Сталин" през разработката на проекти за жакардови одеяла "с фигури от сегашния бит на народа", през художественото оформление на опаковката на произвеждания у нас отпреди 9-ти септември сапун "Фужер" според новото му название сапун "Нева", до тежките грижи на решенията за въздигане на паметници из цялата страна.