Колкото и парадоксално да е, въпреки абсурдно високия данък добавена стойност за книги, въпреки безразличието на държавата към българската книга, от няколко години се създава благоприятен микро-климат. Книги се купуват, четат, разменят, за литература и автори се говори. Мисля, че това, което се прави в социалните мрежи, помага много за това четенето да е отново "на мода". Медиите започнаха да обръщат повече внимание на книги и автори. Българското се търси, купува и чете. Хейтърите си хейтят така или иначе, но хората, които обичат книгите, могат да се информират много по-добре от преди. В големите български градове има много и все по-добри книжарници, онлайн пазаруването на книги се засилва - това са все хубави неща.

Мога да препоръчам много книги, но сега точно ми идва наум една от почти непознатите творби на Казандзакис - "Братоубийците".

Досега непревеждана на български, заради цензурата на комунистическия режим. Романът ни въвлича в свят на трагедии и кръвопролития по време на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Проследява съдбата на свещеник, който всячески се опитва да запази вярата си и да я използва за добро, докато светът му се срива. Никос Казандзакис и тук засяга теми, които присъстват в почти цялото му творчество – спасението на душата, същността на Бог, съдбата на хората, връзката между човека и земята, между човека и неговия народ, между човека и историята.

Има леко покачване в продукцията, тъй като специално в книгоиздаването предлагането не е пряка функция на търсенето, т.е. според мен пазарът отговаря на средно търсене с по-високо предлагане. Проблемът е, че много голям процент от продукцията се разпространява спорадично и частично. Единствено интернет пазаруването идва в помощ на тази тенденция. Като процент от населението в България има такива съотношения читатели, каквито и в по-развити пазари, но самият ни пазар е много малък. А ръстът, който се наблюдава, е доста минимален, т.е. в случая оптимистичното е че изобщо го има и разбира се, че няма спад.

Препоръчвам "Смъртта на речния водач", още една майсторска творба, подписана от автора на "Тесният път към далечния север" Ричард Фланаган - сп. "Икономист" го нарече най-добрия австралийски писател на своето поколение.

Романът вплита историята на Тасмания и нейната неповторима природа в калейдоскопа от видения на героя, запратен от случая към бездната на смъртта. Речен водач, озовал се заклещен между скалите на един от големите водопади след самоотвержен опит да помогне на турист, който изгубва контрол над сала си. Опирайки се на древното поверие, че в миговете преди смъртта удавникът вижда целия си живот, Фланаган създава шедьовър – роман с дръзка композиция, който ще ви повлече във водовъртеж от емоции, за да изплувате малко по-други след съприкосновението с един "чист, съвършен и непокътнат свят".

Когато преди няколко години разговарях с издателите от немското издателство Шпрингер Ферлаг те ми казаха, че слуховете за смъртта на книгата са силно преувеличени. Нашият и германският опит показват, че тенденцията е към намаляване на тиражите, но увеличаване на заглавията. Важна тенденция е да се вдига нивото на книгите и в последно време излизат много качествени, знакови заглавия.

Абсолютно убеден съм, че все повече хора откриват магията от четенето на хубава книга. Радостно е, че и много млади хора, които са чели автори първо на английски, се свързват с нас и ни препоръчват да издадем дадена книга и на български. Няма да ви казвам колко хора ни звъняха за Sapiens, книга, която предизвика фурор. (Sapiens. Кратка история на човечеството - Ювал Ноа Харари б.а.)

Като правехме един том на Станиславски, прочетох знаменитата фраза на един от най-големите актьори - Ал Пачино: "Всички казват, че съм от Холивуд, но аз всъщност съм от Станиславски". Ето, затова книгата няма да умре - защото тя е свързана със самия процес на ставането на човек - как всеки от нас гради сам себе си. Единственият начин е с мислене. А по-голямо предизвикателство да прочетеш умна книга - на мен не ми е известно.

Времето, в което живеем е много предизвикателно. Кой би дръзнал да предположи, това, което се случва в политиката в последните години - никой! Човекът е поставен в ситуация, особено от социалните медии, да бъде зомбиран, прикован и манипулиран. Единственият шанс да оцелееш, да съхраниш себе си е чрез мислене, а книгите са тези, които провокират този процес.

В книгата си "Искаш ли да успееш, заобиколи" френският философ Франсоа Жулиен става наш гид в пътуване от, през и към смисъла. Започваме от далечната страна на "изтънчеността" – Китай. Учим какви са значенията, последиците и ползите от китайската философия да говорим косвено за нещата. Проследяваме текстовете, в които тази практика придобива литературна форма. Присъстваме на открит урок как вместо да подчиняваме някого на волята си, трябва да го поканим в полето на тайните ни намерения.

След това Жулиен ни посочва Запада, където традицията на логическата аргументация е пряко свързана с тази на войната и възхода на демокрацията сред гръцките градски държави. Виждаме ясно контраста с китайското "изкуство" на войната, където не се мисли за противниковото унищожение, а за неговата деконструкция.

Заобикаляния и връщания. Китай – фронтално, Гърция – заобиколно. Всъщност колкото повече напредваме, толкова повече сме принудени да се връщаме. И въпреки криволичещите пътища, по които минава тази книга, тя ще ни помогне да разберем по-добре интелектуалното разнообразие на човечеството.

Много са факторите за положителните тенденции, но динамиката е сложна. Средната цена на книгите през последните 10 години не се е променила в сравнение с доходи и други цени. Появават се нови издатели с нови издателски програми. Новите технологични възможности за отпечатване на малки пробни тиражи също влияят.

Ръстът обнадеждава, но броят на заглавията годишно е 5-10 пъти по-малък от този в напреднали страни. Същата разлика е и при броя книги на човек от населението – 10-12 срещу 0,9 у нас, т.е. достъпът до книги е 10 пъти по-малък. Причината е, че библиотеките ни още са твърде далече от стандартите по всички показатели – снабдяване с книги и техника, условия на съхранение...

Не на последно място – обществените усилия през последните години за насърчаване на интереса към книгите и четенето с активното участие на медиите, библиотеките, известни личности са много важен фактор.

Оригинален разказ за влиянието на финансите върху политиката и митовете, свързани с това. "Пари и власт в модерния свят" от Нийл Фъргюсън е преведена от проф. Борислав Гаврилов.

Действително интересът към четенето се засилва. Многобройните читателски групи в интернет и литературни блогове дават възможност на читателите да получат и споделят повече информация за издаваните книги и да препоръчат любими произведения. Част от медиите, особено електронните, също са много по-активни в отразяването на информация за актуални заглавия.

Но изхождайки от гледна точка на цифрите, тенденцията не е еднозначна, даже бих казала е по-скоро негативна. От една страна се издават и продават повече заглавия, но за съжаление в по-малък среден тираж на заглавие.

Всъщност именно влиянието на социалните мрежи води и до друга тенденция – увеличаването на "ножицата" между бестселърите и останалите заглавия. Когато една книга стане медиен бестселър, всички искат да я прочетат, най-малкото за да могат да споделят мнение за качествата й, но това се случва с 50-тина заглавия годишно, а останалите няколко хиляди "потъват".

Не без значение е още един фактор – все по-краткият пазарен живот на книгата. Ако преди десетилетие много от книгите се продаваха стабилно с месеци, дори години, сега пазарът на романите например е до три месеца от издаването. Това важи и за водещи автори.

На фона на намаляващото активно население в страната мисля, че е напълно закономерна тенденция в намаляване на общия брой на продадените книги. В крайна сметка дори и да има увеличение на интереса към четенето в България, за съжаление потребителите на книги числено намаляват.

През юли пускаме на пазара "Все още аз", трета част от серията на Джоджо Мойс за Луиза Кларк. Първите две книги бяха посрещнати с огромен читателски интерес, така че се надяваме на добър прием и на последната част.

Лятото ще издадем и нови книги на едни от любимите автори на българските читатели: Даниъл Силва, Джеймс Патерсън, Александра Маринина.

Тенденцията е възходяща, но да не забравяме, че през 90-години имаше книги, които се издаваха в тираж 100-120 хиляди, 200 хиляди, но тогава книгите бяха малко. Имаше една книга "Пълен български хороскоп", която продадохме в 4-милионен тираж. Това е най-продаваният български автор (смее се).

Днес хората четат повече, защото отмина бумът на видеотеките и компютърните клубове. Загубихме две поколения покрай тези неща. Хората си дадоха сметка, че книгата е чудесно средство за научаване на нови неща, но и за развлечение. И малко по малко интересът към книгата се върна. Но тук трябва да отбележим и ролята на българския издател, който не може да си позволи лукса да издава слаби книги. Всяко водещо издателство се стреми да пусне на пазара възможно най-доброто. И когато книгите са добри - те пораждат интерес у читателя да прочете нещо сходно.

Бих препоръчал "Приказник" - антология на приказките от миналия век.

Вътре има 27 автора - Асен Разветников, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Чичо Стоян, Димитър Подвързвачов, Елин Пелин... С оригиналните илюстрации от миналия век, които са черно-бели. Вътре има приказки, песнички и стихчета, които за децата са много лесни за научаване. Има кратки пиески и това е книга, с която се гордеем, защото е ценна за българския дом и семейство. Част от приходите от книгата отиват за фондация "Искам бебе" в кампанията ни "Приказник за приказни деца", за да се подпомогнат семейства с репродуктивни проблеми. Това е нещо, което се стремим - българските деца да са повече и да растат грамотни.

Иначе в "Бард" издадохме новия Джеймс Ролинс, който пише страхотни екшън-приключенски трилъри. "Короната на демона" е чудесно четиво за лятото.

Българският книжен пазар започва да узрява, но не е презрял. Това, което се случи на Запад, е че големите акули изядоха малките. А след това най-големите, като "Амазон", изядоха големите. В света големите вериги фалират. Ние тук имаме целия спектър - от големите търговски вериги, през средните, до малките независими, които съживяват климата. Те действат много индивидуално, и имаме нишова търговия - фотокниги, графични романи. За детска литература се появиха нови издателства. И за всички ценови сегменти има клиентела.

Онлайн продажбите също растат с шеметни темпове. Не говоря за електронните книги, които са спрели на 4 процента и не мърдат, но те са така в цяла Европа.

Развиха се и много сериозни книжарски вериги.

9 години след култовата "Мръсна хаванска трилогия", която се превърна в едно от най-важните и най-продаваните заглавия, които някога съм издавал - сега на български се появява "Фабиан и хаосът" от същия автор - Педро-Хуан Гутиерес.

Той отново се връща в пълния си блясък, въпреки че темите са малко по-различни. Централната тема обаче е животът в Куба, във всички негови краски - тъмни, светли, бели, черни, нюансирани - класически Гутиерес. Специфичното при Гутиерес е почти журналистическият стил на писане. Той е преднамерено груб, мачистки, преднамерено сексуален и сексапилен - т.нар. "мръсен реализъм". Но зад тази фасада има нещо дълбоко и поетично при по-внимателно вглеждане.