Културната програма на председателството облагодетелствала привилегировани творци

Днес гражданското движение "Реформи в културата" публикува декларация по повод на изложбата на председателя на парламентарната комисия по култура и медии и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов в Лондон, за която държавата е платила 20 340 британски лири. В документа движението определя този случай като "ярък пример за безпринципност и конфликт на интереси", тъй като човек, който заема позицията на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни средства, за да рекламира личното си творчество.
Тази седмица стана известно, че представянето на скулптури и рисунки на Рашидов в лондонската галерия "Галиарди" през юли е част от официалната програма на българското европредседателство, приключило на 30 юни.
Движението намира начина, по който е осъществена изложбата, за "закономерен завършек на скандалите около безличната и непрозрачно организирана културна програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз." В документа се твърди също, че е имало "привилегировани" събития и творци, които не са избрани с конкурс.
Движението смята, че културната програма на българското европредседателство не е постигнала никакъв международен културен и политически ефект, а вместо да изпълнява истинските си задачи, българската културна политика "е подменена от лични акции на заинтересовани лица и обслужващи ги институции".
Движение "Реформи в културата" беше основано на 24 май тази година от университетски преподаватели, интелектуалци и артисти, между които художникът Ясен Гюзелев, проф. Александър Кьосев, издателят Манол Пейков и актрисата Рени Врангова.
"Дневник" публикува пълния текст на декларацията на гражданско движение "Реформи в културата":
"Дневник" публикува пълния текст на декларацията на гражданско движение "Реформи в културата":
"Българската държава е платила 20 340 британски лири за изложба на Вежди Рашидов, бивш министър на културата, депутат от ГЕРБ и шеф на парламентарната комисия по култура и медии, в известната британска галерия "Галиарди", стана ясно от информация на министъра на културата Боил Банов в рамките на парламентарния контрол. По искане на Българския културен институт в Лондон изложбата е била включена в официалната програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Българският културен институт е бил съорганизатор и е поел разходите за реклама, дизайн и отпечатване на каталог, както и коктейла при откриване на изложбата. За конкретните дейности и цени на услугите е отправено допълнително питане, на което все още няма отговор.
Движение "Реформи в културата" смята, че този случай е ярък пример на безпринципност и конфликт на интереси, при който човек, заемащ най-високата позиция на законодател в областта на културата и медиите, използва държавни институции и държавни средства за реклама на личното си творчество, докато зависимите от него институции и културни институти се държат като клиентелистки структури и приятелски кръгове, безпроблемно подкрепящи цялата схема.
Смятаме това за закономерен завършек на скандалите около безличната и непрозрачно организирана културна програма на българското Председателство на Съвета на ЕС, критикувана от много независими наблюдатели – и поради невъзможно късия срок на обявения конкурс, и поради псевдо-представителния характер на много от избраните проекти. Разбираме освен това, че е имало и «привилегировани» събития и творци, които не са били избрани с конкурс.
Най-същественото и неприятното обаче е друго и то става ясно сега, след завършека на Председателството: тази културна програма не постигна никакъв международен културен и политически ефект. Тя може би обслужи привилегировани властници, но не допринесе с нищо за представянето ни пред света, не осъществи диалог, не въвлече България във важни европейски дискусии, нито успя да превърне страната-европредседател във фокус на значими европейски културни събития.
Членовете на движение «Реформи в културата» смятат за свой граждански, морален и културен дълг да изразят своето възмущение и несъгласие с подобни практики. Всичко това за пореден път ни убеждава, че културната политика на република България не изпълнява истинските си задачи, а е подменена от лични акции на заинтересовани лица и обслужващи ги институции."