Защо бях отстъпила единствения път, когато се бях осмелила да го напусна? Защо се бях върнала при него, за да се оказвам отново и отново толкова самотна, отново с това чувство за вина и с това отвращение от самата мен?

След година и половина, прекарана до него на пресекулки, бях уморена от нашето положение, времето минаваше, а Емерик не взимаше никакво решение, все така избягваше въпросите ми. Но аз не успявах да се реша да го напусна. Да го забравя, да тегля чертата върху онова, което изживявахме заедно, колкото и споделените мигове да се доближаваха до съвършенството и колкото и много да го обичах. Един ден, когато отивах на среща с него за обяд, избухнах.

Времето беше прекрасно, но нашата потайност ни забраняваше да се възползваме от слънцето и да се настаним навън както всяка нормална двойка. Преди да вляза в бирарията, в която имахме среща, се обърнах кръгом преди той да ме забележи и се скрих в една ниша, откъдето можех да го видя, за последен път. Чаках там в сянката, знаейки, че накрая ще ми позвъни, както и стана.

Прояви нахалството да ме смъмри за закъснението и за отсъствието ми, забравяйки, че ми бе забранил изрично да му се обаждам. Тогава му съобщих, че повече няма да дойда и той се паникьоса, почти се разкрещя в слушалката, пренебрегвайки анонимността ни. Настоя да се видим още веднъж като се кълнеше в силата на любовта ни.

– Нашата история не води доникъде – отговорих. – Защо да продължаваме? Решението ми е взето, и да се видим, това няма да промени нищо.

Зърнах го да излиза като вихър от ресторанта. Започна да крачи напред-назад по тротоара. Сърцето ми се късаше, борех с желанието си да изтичам и да се хвърля в обятията му, умолявайки го да забрави последните ми думи. Но нямах право на това.

През следващите седмици той се впусна в истинско преследване: телефонираше ми непрекъснато, препълвайки гласовата ми поща, изпращайки ми есемеси на всеки час, обаждаше се дори в школата. Стараех се да се прибирам много късно вкъщи, придружена от Сандро, защото ме беше страх, че Емерик ме чака там. Постоянно бях нащрек, тъй като си нямах никакво доверие как бих постъпила, ако се окажех пред него. Криво-ляво успявах да водя часовете си, но не можех да ям, нощем не спях никак или съвсем малко, плачех часове наред, изтерзана от неговата липса.

Слушах непрекъснато в мрака съобщенията му, обясненията му в любов, в които той ми казваше, че не може без мен, че преживява същински ад. Страданието, което си налагах, ми беше необходимо, имах нужда да чуя отчаяния му глас. Един ден той не даде повече признаци на живот. Сандро ми призна, че се спречкал с него за пореден път, когато се обадил в школата. Помолил го да ме остави на мира.

Емерик се бе подчинил, сигурно за първи път в живота си. Може би тогава страдах най-много, задушавана от усещането, че съм го изгубила завинаги. Така че свалих гарда и се върнах към предишните си навици. Емерик нахълта в пробойната, изчезването му от радарите се оказа умишлено, стратегия, за да ме накара полесно да се предам. Една вечер, късно, отекнаха три удара – беше той. Разтреперих се от главата до петите.

(...)

Никога не говорихме пак за това. Реших да се насиля още малко, да не го притискам ненужно. Нямаше да имам повече сили да го заплашвам, нито да го напусна отново – това беше факт и аз го приех. Когато бяхме заедно, вземах онова, което ми даваше, и влагах всичко, за да бъдат съвместните ни моменти близки до съвършенството. Животът ми беше посветен на това да го задържа до себе си. Окончателно престанах да искам от него повече от онова, което той можеше да ми предложи.

Понякога си представях жена му, макар че дори не знаех как изглежда. Стараех се да прогоня тези образи възможно най-бързо и найдалече. Когато ревността ме задушаваше, си припомнях или се убеждавах, че нейният мъж обича мен. Толкова бих искала да я мразя, но не можех. Когато чувството за вина ми разкъсваше сърцето така, че пищях от болка, си припомнях всичките си жертви. Толкова би ми се искало да обичам Емерик по-малко, но това също не бе възможно. Бях при страстена наркоманка. Пристрастена към него, неспособна да се откажа от дозата си.