Каузата "Миндя рок фест"
Жега. Лежа си у дома в Миндя на сянка, чета умна книжка. Чувам, някой отваря вратника и влиза в двора. После катери стълбата към сайванта.
Ставам, отварям. На сайванта – по вашему "чардак" – двамина с фуражки, пагони и с погледи, които ясно казват: "Не искам да бъда тук..."
Познавам ги. От РПУ - Велико Търново полицайчета. Добри момчета.
- Професоре, таквоз... – подкарва по-старшият - Не че искам, ама да подпишеш един предупредителен протокол... Инак шефът няма да ти разреши фестивала.... Той е отскоро и не се ориентира твърде...
Годината е 2014, ежегодният "Миндя рок фест" трябва да стартира след три дни. Но отпървом се изискват цяла камара разрешения, най-важното от което – подписано от шефа на РПУ - Велико Търново.
За последен път бях подписвал предупредителен протокол във втората половина на 80-те години. България беше Народна Република, а Тодор Живков се майтапеше, че е от род на столетници и ще ни управлява още поне 20 години. По онова време предупредителните протоколи завършваха със следното стандартно изречение: "И се отнасям положително към мероприятията на народната власт."
- Добре, полицай Иванов – викам, – щом трябва, ще пишем. Накрая има ли го още това за народната власт?
- Е, не, няма го...
Престъпва от крак на крак, крайно му е неудобно, че началниците са го забъркали в тази каша. Но затова пък са му написали целия текст на протокола в следния смисъл: "Аз, долуподписаният Дайнов, няма да ползвам фестивала, за да призовавам от сцената за масово пушене на марихуана; няма да пуша марихуана; и освен това гарантирам, че нито по бреговете на река Веселина, нито около вливащите се в нея дерета не расте див коноп..."
Някой съселянин ме беше натопил, разбра се по-късно. Специално се обадил в РПУ-то с новината, че готвя конопен бунт.
Е, подписах, макар че в ония години из деретата доста див коноп растеше и дечурлигата го изяждаха още като зелен.
Та, ако си мислите,
че да организираш най-големия безплатен рок-блус фестивал
е лесна работа – не е
Отвсякъде извират кметове, общински съвети, полицаи, хигиенни и здравни работници и пр. Че и ЕРП-тата от време на време се намесват с циркови номера.
На следващата година например, насред първата фестивална вечер цъфна ЕРП-то в полицейско обкръжение и ни спря тока. Пак като едно време, когато народната милиция дърпаше шалтера на групи като "Щурците" и "Сигнал". Оправихме се.
Не е лесно, особено без пари, но пък и ние сме стари рокаджии и поназнайваме едно-друго...
Първият "Миндя рок фест" се проведе малко преди средата на септември 2009-а. Спряха ме през лятото на площада английските заселници Ана и Томас, връчиха ми 2000 лева и ме инструктираха да правя фестивал. За тези пари инак и озвучител не можеш да докараш, да не говорим за музиканти. Но с помощта на приятели и съратници се събрахме три групи и опънахме жиците.
Верно, докато с моята група бях на сцената, заваля (оттогава никога не правим фестивала през септември, а последния петък и събота на август), но пък дойдоха стотина човека. Днес са хиляди. Тогава, през 2009-а, ни чуха в съседното село Капиново и решиха да направят и те рок група, мъже на по 50. След като разкараха философите и останаха само лекари, сглобиха групата "Рестарт", която и до днес озвучава с парчета на "Лед Цепелин".
Именно за да не влизаме в септември (когато в Миндя вали),
тази година правим десетия фестивал на 24-и и 25-и август,
петък и събота
Освен обичайните заподозрени – т.е. "Рестарт", наша скромност с "Магистри", Blues Traffic, Delta Roosters и Васко Кръпката с "Подуене блус бенд" – успяхме да върнем големи имена, участвали в минали години. Милена Славова идва с група, от Сърбия пристигат вече доста известните по света Cotton Pickers. Спечелилата "Гласът на България" Ния също ще участва, както и нова група от Велико Търново, The Drivers.
Много ни се искаше да видим едни наши приятели, музиканти от Турция, които се представиха чудесно преди години; но покрай въведената там диктатура работата не стана.
Пазете, хора, демокрацията, ако искате музика
Е, ако искате чалга, едва ли някаква си диктатура ще ви обърка живота...
Вече е трудно да си спомним живота в Миндя преди фестивала. И селото макар бавно се променя покрай музиката. Хора, идвали по два-три пъти като публика, купуват къщи и се заселват, населението расте, както и заетостта на местните. Очаквахме наистина да се появят повече от сегашните 2-3 къщи за гости, че и местните да измислят още начини да привличат публика с културни дейности през другите сезони; но поне вече не се натъкваме на местна съпротива.
А имаше такава. Българският селянин отдавна не вярва, че някой може да прави нещо за останалите, ако няма замесени финикийски знаци – ако "не играй парата". От самото начало една група местни беше убедена, че покрай фестивала – отначало му викаха "банкет", после "сбор" – крадем. Известно време не можеха да изчислят как точно става тази работа, но към третия-четвъртия фестивал я измислиха.
Ето как според редовните посетители на кръчмата ставала работата. В Европейския съюз живеят едни добри и богати хора. И са разбрали, че в Миндя също живеят едни добри, но бедни хора. И всяка година заделят едни пари, за да ги пратят на тези добри и бедни миндювчани. Добре, ама всяка година този Дайнов се намесва, прибира парите, преди да са стигнали до добрите, макар бедни негови съселяни; и прави с тях фестивал, но и си заделя за него...
Покрай тази версия няколко пъти къщата ме посрещаше с изпочупени прозорци. Но и това мина. Мина – май – и голямото безпаричие, когато след края на фестивала пълнехме зейналата в бюджета дупка с лични левове. Общината споделя средства, понякога се включва и Нов български университет; помагат и шепа местни предприемачи. Е, ако споделяха повече, щяхме да можем да плащаме на музикантите както трябва, та и да докарваме от време на време и някоя наистина голяма и скъпа група.
Но засега фестивалът вече едно десетилетие остава кауза. Хората идват – свирят, помагат с доброволен труд, озвучават, слушат и се радват, за да споделят идеали. Да се уверят отново, че напук на официалната пропаганда хората не са длъжни да се държат помежду си като вълци; че има неща, много по-важни от парите – като приятелството например; и че най-важното е да си свободен, а не с наведена глава и подгънати колене.
Доста хора се запознаха и изпожениха покрай фестивала. Непрекъснато се раждат деца, а онези, които в стартовата 2009 година са били първокласници, днес се готвят за университети. Както преди години сподели от сцената
Васко Кръпката: "Всяко дете тук е още едно човешко същество,
спасено от чалгата и простотията"
А истината е, че такива фестивали не само спасяват деца от чалга. Те лекуват душата на нацията – всеки фестивал дотолкова, доколкото са му силите.
Организирайте фестивали, помагайте на фестивали, ходете на фестивали. Инак ви чакаме на 24 август, петък, на площада на село Миндя, до паметника на Майка България.
Къде е село Миндя ли? Как къде? В центъра на Републиката, за да може да се стига отвсякъде.