В 50-ата годишнина от Пражката пролет на българския пазар излезе нова книга по темата. "1968. Смазването на Пражката пролет" на Ангел Филчев е научно-документален разказ за опита на един народ да извоюва националната си независимост и за бруталното прерязване на надеждата с военната операция "Дунай".

Книгата е базирана на архивни документи, публикации, спомени и интервюта от чешки, словашки, руски, украински, полски, унгарски, немски, английски и български източници. В нея се проследяват както събитията в Чехословакия, довели до интервенцията, така и случващото се в СССР и агресивните действия на руските власти и окупационните войски. Описана е и мащабната пропагандна кампания преди, по време и след нахлуването, която и до днес изкривява фактите.

В нощта на 20 срещу 21 август през 1968 г. войските на Варшавския договор, включително и България, провеждат военна операция с кодовото име "Дунай". 200 000 войници настъпват срещу "контрареволюционна" Чехсловакия, за да прекратят "заплахата срещу социалистическия строй", а над 100 души губят живота си в сблъсъците с войските.

През втората половина на октомври осветлението в едно от големите студентски градчета в Прага (Страхов) започва ежедневно да гасне. Всички работят по предаване на семестриални работи и чертежи и това е много изнервящо. В първите дни неприятният битов проблем е приеман с шеги, но когато това продължава и никой не предприема мерки, обстановката се изостря. На 11 октомври 1967 г. в поредния мрак сред афектираните студенти се понася спонтанно възглас: "Jdeme na Hrad!" (Да вървим към Храда!).

Около 1500 души тръгват към президентството със запалени свещи и възгласи "Chceme světlo!" (Искаме светлина!). Полицията приема това като метафора и разгонва брутално демонстрацията - с палки и водни струи. Мнозина са арестувани, а срещу инициаторите започва наказателно дирене, което предизвиква нови протести. Два месеца по-късно студентската общност прекратява участието си в ЧСМ (чехословашкия Комсомол) и създава независими студентски съвети. Въпреки че доскоро комунистическият режим не сe е съобразявал с общественото мнение, в новата обстановка то има значение. А обществеността смята, че за бруталната полицейска разправа е виновен самият Новотни.

Президентът допуска и няколко персонални политически гафа. Особено проблематично е отношението му към Словакия, а връх на грешките му е поканата към Брежнев да посети Прага в навечерието на пленум на ЦК, без да се консултира с председателството му. Надява се да получи подкрепа от него, но Брежнев е шокиран от огромната опозиция в ЦК срещу Новотни, a е и суетно злопаметен. И според официалната версия предоставил на чехословаците възможността сами да решат кой да ги ръководи. Казал: "Это ваше дело" - изречение, което се запомня. Но същевременно дал да се разбере, че лично на него му харесва кандидатурата на първия секретар на компартията на Словакия - Александър Дубчек.

Същият е живял преди войната с родителите си в СССР, а през 50-те завършва и съветската Висша партийна школа. Затова Брежнев го нарича "Наш Саша". Преди да си замине, намекнал: "Наш Саша все же хороший товарищ". И на Януарския пленум през 1968 г. по предложение на самия Новотни е избран именно Дубчек. С един глас мнозинство, като компромисна фигура - млад, неопитен, с мек и открит характер, приветлив, добронамерен и честен - приемлив и за реформаторското крило, и за сталинистите, и за Кремъл. Така тривиално и по класически за комунистическите традиции сценарий започва Пражката пролет.