Откъс от "Роналдо срещу Меси" на Джими Бърнс

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Роналдо срещу Меси", с автор Джими Бърнс, предоставен от Издателство "Locus"
Кой е по-добър – Кристиано Роналдо и Лионел Меси? Всеки футболен фен има категорично мнение по този въпрос, а през изминалите няколко десетилетия във футбола не е имало подобно съревнование. В книжарниците вече е пълната история на двамата най-големи – сравнителната биография "Роналдо срещу Меси. Надпреварата за най-велик футболист" на испанския футболен експерт и журналист Джими Бърнс.
Книгата проследява определящите моменти от живота им – от деца, ритащи топка на половин свят разстояние един от друг, до борбата кой ще бъде номер едно, предопределила цяла ера в спорта. "Роналдо срещу Меси" е второто издание в библиотека Via Sine Fine на изд. Locus след превърналата се в бестселър биография на създателя на Nike Фил Найт "Изкуството на победата".
С отбелязани над 1000 гола, спечелили "Златната топка" на престижното сп. France Football по пет пъти, Роналдо и Меси са истински легенди, променили облика на съвременния футбол. Единият е известен с прецизността и титаничната си сила. Геният на другия е в гъвкавостта, сякаш идва от друго измерение на Вселената. Разликите между Кристиано и Лео изглежда са фундаментални и то не само на терена, а Бърнс е обърнал еднакво внимание и на двамата спортисти, навлизайки в детайлен анализ на стила им на игра и личностните им характеристики, оказващи влияние върху поведението им на терена.
Книгата е задължителна за всеки, който има интерес не само към футбола, а и към определящите играчи на цяло едно поколение, оставили следа в историята на отбори от ранга на "Реал Мадрид", "Барселона", "Манчестър Юнайтед", а най-вероятно и "Ювентус". Именно заради уникалните си лични качества Кристиано и Лео са легенди и биографичните разкази в книгата са намерили точно откъде произхождат те и как двамата футболисти и техните екипи са ги развили. Ценителите на истинските истории на успелите хора също ще се запалят по книгата, дори да не са любители на футбола.
Някои от най-добрите български спортни журналисти, които следят от години съревнованието между CR7 и LM10, вече прочетоха изданието:
"Всеки ред в "Роналдо срещу Меси" си заслужава да бъде прочетен, защото книгата е показателна за това как се е стигнало до там да гледаме рекордьорите Меси и Роналдо, които удивляват света", казва Валери Генов, водещ на Шампионска лига в каналите на bTV.
Неговият колега от Gong.bg Иво Стефанов допълва, че "Джими Бърнс прави впечатляващо сравнение между историите на двамата най-добри футболисти в нашето съвремие, а най-силната характерна черта на книгата е нейната непредубеденост".
Кой е Джими Бърнс
Авторът Джими Бърнс е роден в Мадрид през 1953 г. В началото на кариерата си работи като преподавател и журналист на свободна практика, а след това работи за престижни издания като Financial Times, London Observer, The Economist и др. През 90-те години на ХХ век пише първата биография на Диего Марадона, след която издава и редица други биографични книги. Книгата му за Аржентина и войната за Фолкландските острови, The Land That Lost its Heroes, печели награда "Съмърсет Моъм" за нехудожествена литература за 1988 г.
Преводач Деница Райкова
Художник Емил Марков
Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук
Откъс от "Роналдо срещу Меси", Джими Бърнс
Втора глава
РОСАРИО
Ако Билбо Бегинс бе съществувал в истинския живот, може би щеше да има поразителна прилика с младия Лионел Меси. Защото Билбо в романа на Дж. Р. Р. Толкин е най-безстрашният от хобитите - дребна, свенлива раса, въпреки това способна на голяма храброст и удивителни подвизи при подходящите обстоятелства. Билбо също изпълнява своите ритуали на съзряване в изгнание, след като се мести от едно митично кралство в друго в търсене на предопределената си съдба.
Легендата на Меси има неблагоприятно начало. За разлика от друг як и набит аржентинец, на когото е писано да помрачи голяма част от кариерата си в зряла възраст, раждането на Лионел Андрес Меси на 24 юни 1987 г., само няколко минути преди шест сутринта, не е оповестено с митични поличби. За Лионел Меси не се появява сияеща звезда в южното полукълбо, каквато според легендата е имало при раждането на Марадона. Нито пък Меси, подобно на Диего, се появява, ритайки, докато майка му надава вик, който много години по-късно ще бъде повтарян като ехо от коментаторите по цял свят: "ГОООООООЛ!".
В деня, когато се ражда Меси, вероятно много аржентинци са чествали годишнините на три емблематични фигури - рождението на автомобилния състезател Хуан Мануел Фанджо и литературния гигант Ернесто Сабато, и смъртта на Карлос Гардел, легендарния изпълнител на танго. Въпреки тези прецеденти раждането на Лионел е банално събитие, почти лишено от вълнение.
Лекарите са установили фетален дистрес и са обмисляли израждане с форцепс. Оказва се ненужно. Третият син на Селия Кучитини и нейния съпруг Хорхе се ражда без усложнения в болница "Гарибалди" в Росарио. Бебето Лионел е дребно - тежи 3.6 килограма и е дълго 47 сантиметра, а произходът му се корени някъде в онази Средна земя между Италия и Испания. По-големите му братя са Родриго и Матиас. По-късно ще се роди и една сестра, Мария.
Макар че Аржентина първоначално е колонизирана от испанците, развитието й като съвременна нация се приписва на смесица от емигранти главно от европейски произход, начело с италианците. Към края на 20-те години на ХХ в. италианците съставляват около 42 процента от общия приток на имигранти към Аржентина. Росарио, крайречният град в сърцето на плодородните прерии с умерен климат или пампаси, където са се установили семейство Меси, е преживял своето бързо нарастване на броя на имигрантското население във втората половина на XIX век благодарение на плодородието на заобикалящата го земя и търговията, която минава през пристанището му, но също и благодарение на разширяването на построената от британците железопътна мрежа, чиито машинисти и работници основават първите футболни клубове в страната.
Населението на Росарио говори испански с италианска интонация и създава политическа, социална и религиозна култура, която е колкото испанска, толкова и италианска по своята склонност към интригите, корупцията и суеверията. Най-популярният й спорт обаче има недвусмислено английски корени. Двата основни футболни клуба на града, "Росарио Сентрал" и "Нюълс Олд Бойс", са основани съответно през 1889 и 1903 г. - "Сентрал" от английски железопътни работници, а "Нюълс" - от един учител по английски от Кент, Айзък Нюъл.
Родословното дърво на семейство Меси обаче е израснало както от италиански, така от каталунски корени. Прабаба му по майчина линия е родена в Траго де Ногера, малък град с местно самоуправление, който е умишлено наводнен като част от схема за създаване на водноелектрическа централа в ерата на Франко. Бабата на Меси, Роза Жезе, вече отдавна я няма, след като е емигрирала в Аржентина през 20-те години на ХХ в.
Оцелели са други следи от каталунския произход на Меси. Показа ми ги Ана Миралес, пенсионирана учителка, "преквалифицирала" се в усърден местен историк, на около час път с кола от понастоящем разрушената Ногера, в селото Белкайра д’Уржел. Именно там през XIX век е роден друг от прадедите на Меси по бащина линия, Хосе Перес Соле.
Белкайра е до известна степен западащо село: повечето млади хора са мигрирали към северна Европа в търсене на работа. В деня, в който го посетих, селският бар беше "окупиран" от безработни пияници и пенсионери, които играеха карти или бяха клюмнали над чашите си с вино. Не особено романтично място, от което да науча за връзката на Меси с Каталуния.
Старинната църква беше мястото, където след откриването на скрития й архив Ана Миралес беше намерила съществено важен акт за раждане, позволил й да проследи предците на Меси през различните поколения, докато двете линии се събрали на трансатлантически лайнер, наречен, уместно, El Catala, "Каталунката". Именно на борда на El Catala Роза Матеу-и-Жезе срещнала Хосе Перес де Соле. Двамата се установяват в Росарио и имат три деца, едно от които, Роза Мария Перес, се омъжва за италиански имигрант на име Еузебио Меси, дядо на Лионел.
Каталунските и италианските корени се свързват още по-силно, когато бащата на Лионел, Хорхе, се жени за Селия Кучитини, дъщеря на италиански имигранти. Селия е кръстена на майка си, обичната баба на Меси и жената, която той обезсмъртява, като сочи към небесата всеки път, когато вкара гол (тя умира през 1998 г.).
Именно баба Селия постоянно насърчава Меси, когато той е съвсем невръстен и държи първата си топка: казва му да не се тревожи заради дребния си ръст, а да мечтае един ден да стане най-добрият футболист в света - толкова добър, колкото Диего Марадона, който година преди раждането на Меси е удивил цялото земно кълбо по време на Световното първенство в Мексико.