Русия създава и поддържа фикцията "Доналд Тръмп, успешен бизнесмен" и я изстрелва към американците като заряд на кибероръжие. Руският опит успява, защото САЩ приличат на РФ много повече, отколкото американците си представят. Руските лидери разполагат с инстинктите и техниките, които, както се оказва, съответстват на зараждащи се тенденции в американското общество. Москва не се опитва да излъчва някакъв собствен идеал, а единствено да използва една гигантска лъжа, за да извади на показ най-лошото в Съединените щати.

В някои важни отношения американските медии са станали като руските и това прави американците уязвими за руската тактика. Със слабостта на местната си преса Америка започва да наподобява Русия. Навремето САЩ можеха да се похвалят с впечатляваща мрежа от регионални вестници. След финансовата криза от 2008 г. американската местна преса е оставена да загине. Когато местните репортери изчезват, новините стават абстрактни. Те се превръщат във вид забавление, а не в репортаж за познатото.

Американска, а не руска иновация е новините да се представят като национално развлечение, което ги прави уязвими за създателите на развлечения. Тръмп се възползва от своя шанс през втората половина на 2015 г., защото американските телевизионни мрежи са доволни от спектакъла, който той предлага. Главният изпълнителен директор на една телевизионна мрежа казва, че кампанията на Тръмп "може да не е добра за Америка, но е дяволски добра за CBS".

Осигурявайки изобилие от ефирно време на Тръмп, американските телевизии предлагат на фикцията "Доналд Тръмп, успешен бизнесмен" много по-широка зрителска аудитория. Нито Тръмп, нито руските му поддръжници харчат особено много пари по време на кампанията. Телевизията ги рекламира безплатно. Дори акаунтите в Туитър на MSNBC, CNN, CBS и NBC споменават Тръмп два пъти повече в сравнение с Клинтън.

За разлика от руснаците американците предпочитат да четат новините си по интернет. Според едно проучване 44% от американците получават новините си само от една интернет платформа: Фейсбук. Интерактивността на интернет създава впечатлението за ментално усилие, макар че възпрепятства размисъла. Интернет е икономия на вниманието, което означава, че стремящите се към печалба платформи са предназначени да разделят вниманието на своите потребители на най-малките възможни единици, които могат да бъдат експлоатирани от рекламните послания.

Ако на такива платформи трябва да се появят новини, те трябва да бъдат така оформени, че да пасват на краткото съсредоточаване на вниманието и да събуждат глад за затвърждаване. Новините, които привличат зрители, трябва да извървяват невралната пътека между предразсъдъка и гнева. Когато всеки ден е посветен на емоционално възмущение от предполагаеми врагове, настоящето става безкрайно, вечно.

Макар че интернет платформите стават големи доставчици на новини за американците, те в САЩ не са регулирани. Два продукта на Фейсбук – Нюз Фийд и Трендинг Топикс – разпространяват безброй фикции. Хората, които ръководят Фейсбук и Туитър, заемат неутралната позиция, предложена им от американските политици на неизбежността: свободният пазар ще ни отведе към истината, следователно не трябва да се прави нищо. Тази нагласа създава проблем за огромния брой потребители на интернет, които, изгубили достъп до местната преса (или предпочитащи новини, които изглеждат независими), четат интернет, сякаш е вестник.

По този начин американският интернет става поле за атака на руските тайни служби, които правят каквото си искат в американската психосфера в продължение на осемнайсет месеца без каквато и да било ответна реакция. Онова, което Русия предимно върши, е да извлече полза от завареното положение. Свръхпристрастните истории по "Фокс Нюз" и изблиците в сайта "Брайтбарт" печелят зрители благодарение на ретрансмисии от руски ботове. Руската подкрепа помага на крайнодесни сайтове като "Некст Нюз Нетуърк" да спечелят известност и влияние. Неговите видеоклипове са гледани около 56 милиона пъти през октомври 2016 г.

Фикциите "Пицагейт" и "Окултна вечеря" показват как руската интервенция и американската конспиратология вървят ръка за ръка. И двете фикции започват с руското хакване на имейлите на Джон Подеста, ръководител на кампанията на Хилари Клинтън. Някои американци искат да вярват, че частното трябва да е тайнствено, при което руснаците ги убеждават в същото. Подеста поддържа контакт със собственик на пицария – което само по себе си не е кой знае какво разкритие.

Троловете и ботовете, някои от тях руски, започват да разпространяват историята, че менюто на пицарията всъщност е шифър за поръчване на деца за секс и че от там Клинтън ръководи педофилска мрежа. "ИнфоУорс", водещ американски конспиративен сайт, също разпространява тази история. Измислицата завършва с реална американска стрелба от реална пушка в реален ресторант.

Популярният десен активист Джак Пособиец, който сам разпространява лъжите за "Пицагейт" в Туитър, твърди, че американецът, произвел изстрелите, е актьор, на който плащат, за да дискредитира истината. Подеста също така поддържа контакт с жена, която го кани на вечерно парти; той обаче не отива. Домакинята на партито е художничка, която навремето е озаглавила една своя картина "Окултна кулинария"; руските тролове и ботове разпространяват лъжата, че вечерното парти е сатанински ритуал, включващ консумиране на човешки телесни течности. Тази лъжа след това е разпространена от американски теоретици на конспирацията като Шон Ханити от "Фокс Нюз" и сайта "Дръдж Рипорт".

Руските платформи предлагат съдържание на американски конспиративни сайтове с огромна аудитория. Така например в имейл, хакнат и откраднат от Русия, Хилари Клинтън е написала няколко думи за "умората от вземането на решения". Този термин описва нарастващата трудност да се вземат решения с течение на времето. "Умората от вземането на решения" е наблюдение на психолозите, свързано с работното място, а не болест. След като е откраднат от Русия, имейлът е публикуван от "Уикилийкс", а после е предложен от руския интернет портал "Спутник" като доказателство, че Клинтън страда от инвалидизиращо заболяване. В тази си форма историята е подета от "ИнфоУорс".

Руснаците експлоатират американското лековерие. Всеки, който е отворил Фейсбук страницата на (несъществуваща) група, наречена "Сърцето на Тексас", трябва да е обърнал внимание на факта, че нейните автори не са хора, чийто матерен език е анг-лийският. Каузата на тази група – отделянето на Тексас от САЩ – перфектно изразява руската политика на подкрепа на сепаратизма във всички страни с изключение на Русия (отделяне на Юга от САЩ, на Калифорния от САЩ, на Каталуния от Испания, на Крим от Украйна, на Донбас от Украйна, на всяка страна членка от ЕС и т.н.).

Партизанството на "Сърцето на Тексас" е изключително вулгарно: подобно на други руски сайтове, този нарича кандидат-президента на демократите "Килъри". Въпреки всичко това Фейсбук страницата на "Сърцето на Тексас" има повече последователи през 2016 г., отколкото страниците на Републиканската и Демократическата партия в Тексас, взети заедно. Всеки, който харесва, следва или подкрепя "Сърцето на Тексас", взема участие в руската интервенция в американската политика, предназначена да разруши САЩ. Американците харесват сайта, защото той потвърждава собствените им предразсъдъци и ги тласка още малко по-нататък. Той предлага както тръпката на нарушаването на законите, така и чувство за легитимност.

Американците вярват на руснаците и на роботите, които им казват каквото искат да чуят.Когато Русия прави фалшив сайт в Туитър, който претендира да е сайтът на Републиканската партия в Тенеси, американците са привлечени от острия му език и от изобилието от фикции. Той например разпространява лъжата, че Обама е роден в Африка, както и фантазията за окултната вечеря. Руската версия на сайта на Републиканската партия в Тенеси има десет пъти повече последователи в Туитър, отколкото действителният сайт. Един от тях е Майкъл Флин, който ретуитва съдържанието му в дните преди изборите.

Иначе казано, кандидатът на Тръмп за съветник по националната сигурност служи като канал на руска операция за влияние в САЩ. Келиан Конуей, пресговорителката на Тръмп, също ретуитва фалшиво руско съдържание от същия източник. Така тя съдейства на руската намеса в американските избори – макар че нейният екип отрича да е правила такова нещо. (Тя също така туитва на бели супремасисти: "И аз ви обичам"). Джак Пособиец е последовател на същия фалшив руски сайт. Той си прави видео, в което твърди, че няма руска намеса в американската политика. Когато след единайсет месеца руският сайт най-после е свален, Пособиец изразява смущение. Той не вижда руската намеса, защото самият той е руска намеса.

През 1976 г. Стивън Кинг публикува разказа "Знам какво искаш", чиято героиня е млада жена. Нейният ухажор може да чете мислите ѝ, но не ѝ казва. Той просто се появява, предлагайки онова, което тя иска в момента, като започва с ягодов сладолед, докато тя се готви за изпит. Постепенно младежът променя живота ѝ, като я прави зависима от себе си, давайки ѝ всичко, което ѝ хрумва, че иска в определен момент, още преди да има време да помисли.

Най-добрата ѝ приятелка разбира, че се случва нещо смущаващо, разпитва я и научава истината. "Това не е любов – предупреждава я тя, – а изнасилване." Интернет е нещо такова – знае всичко за нагласите и предпочитанията ни, но си взаимодейства с нас, без да ни казва това. Той ни прави несвободни, възбуждайки най-първобитните ни импулси и предоставяйки ги на разположение на невидими хора.

Нито Русия, нито интернет ще си отидат. Но би било добре за каузата на демокрацията, ако гражданите знаеха повече за руската политика и ако понятията "новини" и "журналистика" не бяха изопачени в интернет. В крайна сметка обаче свободата зависи от гражданите, които могат да правят разлика между истина и онова, което желаят да чуят. Авторитаризмът идва не защото гражданите казват, че го искат, а защото губят способността си да правят разлика между факти и желания.

Ето така се губят войни.