Архитектът на модерността
Антонин Колар - първият архитект на София, идва в България с руските войски през Руско-турската война и се установява в свободната вече страна.
Много чехи - предприемачи, строители, архитекти, инженери, пивовари, занаятчии, учени, учители, художници, и музиканти, са дошли тогава в млада България, за да й помогнат да се отърси от ориенталския дух и да тръгне по пътя към модерна Европа. Между тях са историкът Иречек, археолозите братя Шкорпил, естественикът Буреш, художниците Мърквичка и Вешин, пивоварите братя Прошек.
Архитектите Шнитер, Новак, Байер и Колар помагат на Пловдив, Варна, Стара Загора и София да се превърнат в модерни европейски градове.
През 1879 година по предложение на Марин Дринов, Учредителното събрание е избрало София за столица на България. За кратко време тя е трябвало да бъде превърната в град, с който да се гордее младата държава. А пък обявяването на независимостта заварило новата столица като изостанало османско селище с 11 000 жители, 3 000 къщи и над 20 джамии, разхвърляни из махалите.
Ето как Иречек го е видял и описал в "Български дневник": " Кални улици с дървета. От страни, отворени ориенталски дюкянчета, ужасен, неравен тротоар и страшна кал. Голямо село .От всякъде се виждат само едноетажни къщи от кирпич и дърво. По улиците са страшни гьолища - Българска Венеция."
Да се справи с трудната задача е избран Антонин Колар - първият градски архитект на София. Според генерал Александър Мосолов, адютант на генерал-губернатора на Временното руско управление княз Дондуков-Корсаков и адютант на княз Александър Батенберг, доверие му е гласувано, защото е "разбран и опитен, ловък и енергичен човек, който познава всички предприемачи и умее да се разправя тях. Колар познава добре София и дори е наясно с водопровода, който е още от римско време".
Архитектът изготвя Първия план на София
известен като "Батенберговия план". Планът е мащабна крачка към нов тип преустройство, с нов европейски образ - заснема съществуващото, реконструира централната част и детайлно планира регулацията на кварталите.
Работата започва. Първо градът генерално се почиства, като се събарят всички опасни сгради. Прокарва се улично осветление. Преправят се калните и непроходими улички. Трасират се широки булеварди и площади. Настилат се с паваж и тротоари. Появяват се първите паркове и градини. Изграждат се тежки мостове и Централната гара. Градът се украсява и хубавее.
"Не остана почти нищо от строителните терени на София. Нивите и ливадите непосредствено около града се купуваха, парцелираха се в квартали, кръщаваха се с имената на именити и влиятелни хора и се продаваха бързо. Градът се разширяваше във всички посоки. Терените бяха крайно недостатъчни за хилядите хора, които нахлуваха от всякъде ", разказва писателят-очевидец Георги Георгиев.
Колар проектира или участва в проектирането
на много от забележителностите на София:
Княжеския дворец /бившият Конак/, Градската градина, Министерството на войната, Паметникът на Васил Левски, Военното училище, Военният клуб... Колар работи в неоренесансов и еклектичен стил с богато разнообразие от класически и барокови детайли и орнаменти.
Най-голямата гордост на града, а и на Колар, е старият гранд-хотел "България". Той е строен във виенски стил и е проектиран по всички правила за тогавашните хотели в Европа. Тъй като е без всякаква конкуренция, в него се настанявали най-интересните гости на столицата.
В достолепната европейска постройка са отсядали, докато търсят оръжие, професионалните болшевишки революционери Литвинов и Камо. В хотела са гостували американският писател Джон Рид "Десет дни, които разтърсиха света", кореспондентът на "Таймс" Джеймс Баучер, индийският философ и поет Рабиндрат Тагор. Стаите му са били огласяни от ариите на руският бас Фьодор Шаляпин...
Кафенето на хотела се е превърнало в любимо място за срещи и разговори на български писатели и интелектуалци.
При Стамболов Колар изпада в немилост. Работи по частни фирми и умира в първата година на новия век, на 59 години, без да е бил и един ден в пенсия.
Но, зазидал духа си в темелите на модерна София и млада България, вярвам, че тук е намерил втората си родина. Защото, когато е пристигал, съвсем не е било така. Както пише Иречек в "Български дневник": "Обади ми се архитект Колар, съотечественик, кротък биропиец. Чуди се какво правим тука? Дома, е каже, най-добре".
| Стана ми приятно, когато, случайно, се озовах в изложбата, посветена на 140-та годишнина на Антонин Колар, организирана от Музея за история на София /до 7 октомври/. Първият главен архитект на София е брат на прабабата на съпругата ми. Макар че за него има оскъдни данни в семейната история, за нас той винаги е бил "прадядо Колар-родоначалникът". |