CineLibri: Екранизации и размах
С пълна пара върви четвъртото издание на кино-литературния фестивал CineLibri (10 – 24 октомври), организиран от Жаклин Вагенщайн и издателството Colibri. Той е уникален в световен мащаб. И бързо се разви от 2015 до днес. На сегашното издание има 46 филма. CineLibri бе открит от видния британски писател Иън Макюън с филма "На плажа Чезъл" (2017) на Доминик Кук - по едноименния роман на Макюън и негов сценарий. Пред публиката в зала 1 на НДК той каза: "Уверявам ви, че за мен това е наистина изключително интересен фестивал - не прилича на никой друг, на който съм присъствал, а съм бил на страшно много фестивали".
За втора поредна година CineLibri има конкурс – българският участник в него е омнибусът от 6 новели по разкази на Георги Господинов "8 минути и 19 секунди". В международното жури са холандският писател Херман Кох и френският Давид Фоенкинос (и режисьор), британският актьор Майкъл Маккел и канадският продуцент от Албания Анди Делиана, а председател е друг изключителен продуцент - Мартичка Божилова от АГИТПРОП.
Тазгодишният победител е необичайната драма "Ще се видим там горе" (2017, Франция/Канада) на Албер Дюпонтел, адаптирал романа на Пиер Льометр и получил 5 награди "Сезар", влючително и за адаптиран сценарий. Филмът тръгва от последните дни на Първата война и разказва за травми и топлота, бедност и мошеничество, картини и ужас, проектирани в три мъжки съдби. Албер Дюпонтел играе и главната роля.
Втора награда спечели "Съпругата" на Бьорн Рунге по романа на Мег Уолицър, а трета - "8 минути и 19 секунди".
Съпътстващите програми са: Съвременни продукции, Книги по филми, Личности. Има и пет гала вечери: аржентинска, бразилска, ирландска, финландска, японска. На 13 октомври в зала "България" бе чествана 100-годишнината на гениалния шведски режисьор Ингмар Бергман (1918 - 2007), звуча музика от негови филми в изпълнение на Софийска филхармония и бе показан документалният филм на Георги Тошев "Лив Улман. Къщата на спомените", в който сакралната муза на Бергман, самата талантлив писател и режисьор, наричана от него "моят Страдивариус", за първи път се среща с български екип. По време на фестивала могат да се видят три от най-великите филми на шведския майстор: "Седмият печат" (1957), "Персона" с Лив Улман и Биби Андершон (1966), "Есенна соната" (1978) с Ингрид Бергман и Лив Улман.
В програмата са включени и други наши екранизации, сред които "Безкрайната градина" (2017) на Галин Стоев по пиесата "Приятнострашно" на Яна Борисова, "Аз съм ти. Адриана" (2012) на Петър Попзлатев по незавършения "Роман без заглавие" на Димитър Димов и "Адриана" от Теодора Димова, "Възвишение" на Виктор Божинов по едноименния роман на Милен Русков... Много от филмите са посветени на любовта и мотото на фестивала е Любов между редовете.
Давид Фоенкинос показа филма си "Ревност", в литературен клуб "Перото" се състоя среща с Херман Кох, предстои прожекция на документалния филм за него "Истинският Херман Кох"... Може да се види и Беноа Жако, и филмът му "Ева" с Изабел Юпер по едноименния роман на Джеймс Хадли Чейс от 1945 г... Много са събитията на CineLibri, който ударно открива сезона на есенните софийски киномаратони.
Изгледах доста филми – и прекрасни, и добри, и досадни. Изключителната Глен Клоуз участва в два от конкурса: "Съпругата", който току-виж й донесъл "Оскар", и "Чудноватият дом" на Жил Паке-Брене - по Агата Кристи. Младата и очарователна Сърша Ронън също играе в две екранизации: "На плажа Чезъл" и "Чайка" на Майкъл Мейър – поредното безплодно англо-саксонско протягане към Чехов, което си струва да се види само заради нея. В два филма блести и Джонатан Прайс: "Човекът, който уби Дон Кихот" на Тери Гилиъм и "Съпругата". Биографичните заглавия са прелюбопитни, а някои – и вълнуващи, като "Да се превърнеш в Астрид" на Периле Фишер Кристенсен, посветен на авторката на "Пипи дългото чорапче". Прави впечатление, че в два от филмите в основата на сюжета е писател в сянка: "Съпругата" и "Колет" на Уош Уестморленд с убийствената Кийра Найтли в ролята на великата френска писателка със скандална слава. И още – два пъти гледах лесбийски ласки: в "Колет" и в "Неподчинение" на Себастиан Лейло.
Най-трепетно чаканият филм бе "Човекът, който уби Дон Кихот" , вдъхновен от романа на Мигел де Сервантес. Една от звездите на "Монти Пайтън", автор на "Бразилия" (1985), "Приключенията на барон Мюнхаузен" (1988), "Кралят на рибарите" и др,, великият Тери Гилиъм се готви за него над 25 години. Безпаричие, актьорска смърт, природни стихии и какво ли не премеждия се случват на проекта, докато не го заснеме най-накрая на 76. Готовият филм пък има проблеми с показването и съдебни дела с досегашния продуцент Паулу Бранко, който не го харесва. След Кан и тук най-сетне го видяхме – омесване на кино и фантазия, живот и лудост, където селски обущар в Испания (Джонатан Прайс), изиграл навремето Дон Кихот в студентски филм на днешния холивудски режисьор Тоби (Адам Драйвър) и до днес живее в образа на печалния рицар, а самия Тоби третира като Санчо Панса. На мушка е всичко, за което се сетите, включително киното, руските олигарси и Тръмп, но филмът е уморено пиршество на абсурда. Само откъслечни забавни шрапнели припомнят за взривовете смях с Монти Пайтън. Изстрадан и объркан филм на изтощен Маестро. Но пък Джанатан Прайс и Адам Драйвър са блестящи.
"Неподчинение" по романа на Наоми Алдърман е дързък филм за днешния консерватизъм на еврейската общност в Северен Лондон и волността на чувствата. Красивата Ронит (Рейчъл Вайс) е фотограф в Ню Йорк и снима старец с безброй татуировки. В Лондон местният равин Крушка издъхва по време на проповед. Оказва се, че Ронит му е дъщеря, която той е зачеркнал, и внезапното й пристигане вдървява общността. Хубавата Ести (Рейчъл Макадамс) е учителка и съпруга на кандидата за нов равин. Свекърът й има фабрика за перуки. Тя носи една от тях. Между двете млади жени хвърчат искри. Става дума за стара "греховна" любов. Какво се случва, ще разберете, гледайки филма.
Чилийският режисьор Себастиан Лейло спечели тази година "Оскар" за чуждоезичен филм с "Фантастична жена" – драма за любовта между трансексуалка и възрастен мъж, неговата смърт и мъстта на роднините му към уязвимата жена. Новият му филм е също интригуващ и пълен с копнеж, а вездесъщият днес мобилен телефон се появява чак на 86-та минута.
"Катастрофалният артист" на любимия Джеймс Франко е отрупана с награди откачена екранизация по мемоарната книга на Грег Сестеро "Катастрофалният артист. Моят живот в стаята. Най-великият лош филм, правен някога" за създаването на феноменално нелепата независима мелодрама "Стаята" (2003) на Томи Уайзо, чийто рейтинг в IMDb е 3.6.
В "Катастрофният артист" действието поема от 13 юли 1998 в Сан Франциско. Братята Джеймс и Дейв Франко играят ужасно смешните авантюристи Томи Уайзо и Грег Сестеро, които през 1999 се преместват в Холивуд и не се спират пред нищо, за да правят своето си кино. Забавно-ироничен филм. Джеймс Франко с дългата коса е страхотен и като актьор, и като режисьор. "Катастрофалният артист" е създаден за киноманиаците.
Както всяка година, CineLibri гостува и на други градове. Сега те са Пловдив, Варна, Габрово, Търговище, Стара Загора, Велико Търново, Благоевград, Враца и Каварна. Някои от заглавията ще бъдат разпространявани по кината.