Албер Камю отдавна е заел мястото на един от най-добрите и четени писатели на 20-и век. Някои го смятат и за един от малцината философи, които са успели да накарат философията да изглежда привлекателна за младите хора. Френският мислител е известен с кратките си романи като "Чужденецът" и с есета като "Митът за Сизиф". Но той е автор и на пиеси като "Калигула", която изкушените от магията на театъра български зрители могат да гледат в нейната интерпретация от режисьора Диана Добрева в Народния театър "Иван Вазов".

Носителят на Нобелова награда за литература е роден точно преди 105 години в един затънтен край на колониален Алжир, където баща му е работил като земеделски работник, пише "Los Angeles Review of Books". Лусиен Камю загива по време на Първата световна война, когато Албер Камю е на по-малко от година. Скоро след това майка му получава удар, който я оставя полуняма. Тогава семейството се мести в столицата на Алжир при бабата и дядото на Камю, а майка му е принудена да работи като прислужница.

Въпреки житейските перипетии Камю пази топли чувства за детството си. "Бях роден беден и нерелигиозен, под щастливо небе, усещах хармония, а не враждебност в природата. Животът ми не започна с чувството за гняв, а с усещане за изобилие", пише той през 1948 г.

Братът на Камю се труди на пълен работен ден от 14-годишна възраст. Вероятно същата съдба би сполетяла и бъдещия писател, ако неговият учител не беше убедил баба му младият Камю да кандидатства за стипендия, а после не му беше давал безплатни уроци. Неслучайно Нобеловата реч на писателя от 1957 г. е посветена на въпросния учител.

Творчеството на Камю е фокусирано върху три етапа: абсурдът, бунтът и любовта. Малко преди смъртта си той споделя, че е успял да осъществи едва една трета от планираното, осъзнавайки, че макар и да е писал обширно за абсурда и бунта, едва се е докоснал до темата за любовта. Неговият недовършен и публикуван цели 34 години след смъртта му роман "Първият човек", посветен на детството му, вероятно е единственото произведение, чиято основна тема е любовта. Книгата е емоционален жест към неговата полуняма и изстрадала пътя си в живота майка.

В Алжир Камю за кратко става член на комунистическата партия, но е изключен след година. "Не съм подходящ за политиката, защото не съм способен да желая и да приема смъртта на противника", споделя той. В същото време често бива описван като моралната съвест на поколението си. Той опонира на режима на Франко, а през Втората световна война се присъединява към бойна група от Съпротивата, чиито вестник редактира. Той е и един от първите интелектуалци, които осъждат американските бомбардировки на Хирошима.

Камю се запалва по театъра през 1936 г. и когато по-късно го питат защо пише и поставя пиеси, той отговаря: "Просто защото театралната сцена е едно от местата в света, където се чувствам щастлив... Чрез театъра аз бягам от това, което ме отегчава в професията ми на писател."

През 1943 г. се състои една среща, която ще остави отпечатък върху литературата и философията. Камю се запознава с Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар по време на репетиция на пиесата на Сартр "Мухите". Тогава двамата писатели не биха могли и да предположат, че именно те ще са водещите фигури интелектуалния живот във Франция през следващите 30 години.

През 1954 г. съпругата на Камю Франсин, която страда жестоко от неговата невярност, извършва опит за самоубийство, като се хвърля през прозорец. Това се отразява върху творчеството му. Главният герой на новелата му "Падането", адвокат, специализирал се в защитата на възвишени каузи, си спомня живота си, докато се разхожда през Амстердам в една нощ. Каналите на града наподобяват кръговете на ада на Данте. А в съзнанието на героя се промъква ужасяващият спомен за жена, хвърлила се от мост в Париж, която той дори не се е опитал да спаси.

С парите от Нобеловата награда Камю си купува къща в Лурмарин, защото местността му напомня за Алжир. Тук трябва да се добави, че що се отнася до Нобеловата награда за литература, Камю е един от най-младите й носители (той е на 44, когато тя му е връчена), по-млад от него е единствено Ръдиард Киплинг, който я получава на 42-годишна възраст. На 28 декември 1959 г. Камю пише до професора си Жан Грение: "Работните условия за мен винаги са били тези на монашеския живот: самота и умереност. Като изключим умереността, те са противоположни на природата ми до такава степен, че работата е насилие, което причинявам над себе си."

Шест дни по-късно Камю решава да се прибере в Париж със спортния автомобил на племенника на издателя си Мишел Галимар. Колата излиза от пътя и се удря в дърво. Камю загива на място, Галимар издъхва пет дни по-късно. Съвсем в духа на абсурда в палтото на Камю е намерен неупотребен билет за влака. Но той самият често е казвал на приятелите си, че да загинеш в автомобилна катастрофа е абсурд във висша степен.

Сред най-известните произведения на Албер Камю се нареждат романите "Чужденецът" и "Чумата", пиесата "Калигула" и есето "Митът за Сизиф". Те са писани в края на 30-те години и началото на 40-те години на миналия век.