1. ТОВИТ

ТОВИТ * РАГА * АСМОДЕЙ * РАФАИЛ * АЗАРИЯ * РЕКА ТИГЪР * ЕДНА

Товит

След Книга на Неемия в римокатолическия превод на Библията има две кратки исторически книги, които не са включени в еврейския и в протестантския канон. Поради това те са част от Апокрифа. Първата се отнася за асирийския период, около 700 г. пр.Хр. Другата е с много объркана хронология и в нея се говори за Навуходоносор, чиято власт е в разцвета си около 580 г. пр.Хр.

Тези разкази не описват реални събития и днес бихме ги опреде- лили като "исторически романи". Тяхната фикционална същност не им пречи да изпълняват религиозни или етически функции, разбира се, но тъй като в тази книга ме интересуват най-вече нерелигиозните аспекти на Библията, вниманието ми ще бъде съсредоточено върху опитите да се изясни хронологията.

Първата история е Книга на Товита, която започва веднага с героя, чието име носи: Книга на Товита 1:1. Книга за разказите на Товита...2 Товит е форма на еврейското име Товия, чиято гръцка форма е Тобиас. В католическата версия книгата е озаглавена "Книга на Тобиас". хватка на македонските владетели на Сирия (Селевкидите). Започва нов период на гонения за евреите и историята на Товит, посветена на асирийските гонения пет века преди това, отразява този факт.

Посочено е времето, в което се предполага да са се случили събитията, описани в Книга на Товита: Товит 1:2. ... [Товит] в дните на асирийския цар Енемесара [Салманасар] бе взет в плен...

Това означава, че Товит е преживял събитията през 722 г. пр.Хр., когато град Самария, след като е бил обсаден от Салманасар Асирийски, е превзет от наследника на Салманасар, Саргон. Множество израилци са отведени в изгнание, сред тях е и Товит.

Говорейки от първо лице, той казва, че е от племето на Нефталим.

Товит 1:4. Когато живеех в моята страна, в земята на Израиля, още като момък, цялото коляно на отца ми Нефталима бе се отцепило от иерусалим- ския дом, избран от всички Израилеви колена да принасят всички жертва там, дето е осветен храмът на жилището на Всевишния, и утвърден във всички родове навеки.

Както изглежда, тук Товит говори за въстанието на Йеровоам, кое- то успява да установи независим Израил през 933 г. пр.Хр. Ясно е, че няма как Товит да е живял и по времето на Йеровоам, и по времето на Салманасар. Нито пък авторът има намерение да твърди, че Товит е дълголетен като допотопните патриарси, защото във връзка с централно събитие по-нататък в книгата той е описан като не много стар човек.

Книга на Товит 14:2. Той беше на петдесет и осем години... 4 Цит. по Най-новия превод; в Синодалната Библия Товит в този стих е на 88 години. – Б.р.

12 Пътеводител в Библията

По-скоро се сблъскваме с обърканата хронология, която можем да очакваме от автор, писал пет века след събитията, за които говори – автор, който има само смътна представа за порядъка им и не е можел да разчита на надеждни източници на информация. С две думи, такова нещо би могло да се очаква, ако книгата е написана с идеята да бъде поучителен роман, който разказва какво би могло да се случи, а не какво се е случило в действителност.

Рага

Товит обаче остава верен на Йерусалим дори когато е прокуден в изгнание в Ниневия. Той успява да заеме висока позиция в асирийския двор – отговаря за закупуването на провизии с държавни пари и може

да се движи свободно из владенията.

Товит 1:14. и ходих в Мидия, в Рага Мидийска, и дадох на Гаваила, брат на Гаврия, десет таланта сребро, за да го пази.

Това също е анахронизъм, защото, макар части от Мидия да са били владение на Асирийската империя, други (включително регионът около Рага) са били извън нея. Малко вероятно е Товит да е можел да пътува (като служител на асирийския двор) извън границите ѝ, особено ако е пренасял големи суми държавни пари. Десет таланта не са дребна работа. Един талант може би се равнява на 2000 днешни долара.5

През 200 г. пр.Хр. земите, които някога са били в Асирия или Мидия, вече са във владенията на Селевкидите и са в едно царство. Тоест авторът на Книга на Товита отразява географията от собственото си време, а не от времето, за което става дума в книгата.

Рага е важен град в Мидия, може би дори втори след Екбатана. Намирал се е на около 240 километра североизточно от Екбатана и руините му днес са само на десетина километра южно от Техеран –

столицата на съвременен Иран.

Най-славният период за Рага идва по-късно обаче, след библейските времена. Градът става столица на персийските царства, които При такова съотношение към 2017 година 10 таланта се равняват на около 170 000 долара. – Б.пр.

Товит 13 процъфтяват в римско време, а преди пристигането на мохамеданите е център на зороастризма. Сред персите градът е известен като Рай.

В мохамеданския период там се ражда Харун ал-Рашид, халифът от "Приказки от хиляда и една нощ". Това е родното място и на един голям средновековен лечител, известен на персите като Ал-Рази – от

родния му град, а на [западно]европейците като Разес. Рага е опустошена от монголските нашественици през 1220 г. сл.Хр. и повече не е възстановявана.

6. Асмодей

Над главата на Товит обаче се събират черни облаци. След смъртта на асирийския завоевател на трона се възкачва Сенахирим и той е описан като жесток антисемит, който заповядва избиването на евреи

и забранява телата им да бъдат погребвани.

В много култури се смята, че е страшно тялото на мъртвец да бъде изоставено, да бъде лишено от съответния религиозен обред. Обикновено има поверия, че душите на такива покойници блуждаят из сенките и не могат да намерят покой, докато някой не се погрижи за телата, които саобитавали. Гърците от Омирово време вярвали в това, както и евреите.

За наказание например хората биват заплашвани не само със смърт, но и с лишаване от погребение. Така например Йеремия изрича Божието предупреждение към Юдея в последните години на Царството: Книга на пророк Иеремия 16:4. от тежка смърт ще умрат те и не ще бъдат ни оплакани, ни погребани...

Сенахирим е представен като злодей, който преднамерено наказва евреите и след смъртта, както и приживе. В прилив на благочестие Товит погребва такива покойници и с това си навлича гнева на властите.

Принуден е да напусне страната, а имотите му са конфискувани. На трона се възкачва Асардан (Есархадон) и назначава роднина на Товит на висок пост. Роднината се застъпва за Товит и той се връща в Ниневия. По-късно погребва още един покойник, а след това очите му се покриват с пердета, така че той не може да вижда.

6 Днес Рей е голямо предградие на Техеран. – Б.пр.

14 Пътеводител в Библията

Вярата му остава силна и Товит продължава да възхвалява Бога, но копнее да умре. Междувременно в Екбатана девойка на име Сара, племенница на Товит, също копнее да умре...

Товит 3:8. задето я давали на седем мъжа, но злият дух Асмодей ги умърт- вявал, преди да бъдат с нея като с жена. Те ѝ думали: нима не ти е съвестно, че си удушила мъжете си? Седмина има вече ти, а не се нарече с

името ни на едного от тях! При седмина съпрузи, издъхнали в първата брачна нощ, тя е об-

винена в мъжеубийство. Асмодей, истинският убиец, не се споменава в нито една канонична библейска книга.

Името му е вариант на названието на демон в персийската митология, Аешма дева, демон Аешма.

Отчасти заради тази история от Книга на Товита в по-късни времена Асмодей е смятан за демон на съпружеското нещастие. Той участва и в извънбиблейски легенди, свързани със Соломон, а понякога е отъж- дествяван и със самия Сатана.