Откъс от "Класически коледни истории"

Откъс от "Класически коледни истории"

Издателство "Ера"
Издателство "Ера"
В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Класически коледни истории", предоставен от Издателство "Ера"
Оригиналните текстове на най-прочутите коледни разкази!
Когато снежинките навън отброяват оставащите минути до Коледа и ароматът на канелени сладки и какао се носи във въздуха, има ли по-сгряващо сърцето изживяване от едно пътешествие из най-обичаните коледни истории на всички времена...
Големите имена в литературата карат магията на Коледа да оживява на страниците. Всеки автор поднася с уникалния си стил човешки истории, изпълнени с доброта, топлина и написани толкова увлекателно, че няма как да не останете запленени от незабравимата атмосфера.
Насладете се на оригиналните текстове на класическите коледни разкази, част от тях излизат за първи път на български език, а останалите са с нов превод, направен специално за това издание. Тази забележителна книга ще стопли празника ви и ще ви накара да вярвате в чудеса, а усещането ще остане с вас дълго след като сте затворили последната страница.
Колекцията "Класически коледни истории" включва най-прочутите коледни творби на именити писатели, сред които Робърт Луис Стивънсън, Луиза Мей Олкът, Антон Чехов, Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Оскар Уайлд, Братя Грим, О. Хенри, Чарлс Дикенс и други.
Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук
Антон Павлович Чехов (1860–1904)
Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век. За 26 години творческа дейност създава около 900 творби.
Откъс от "В нощта срещу Коледа"
Една млада жена на около двайсет и три години със страшно бледо лице стоеше на брега на морето и се взираше в далечината. От малките ѝ крачета, обути с велурени ботички, надолу към морето тръгваше стара и много тясна стълбичка с едно съвсем паянтово перило.
Жената гледаше в далечината, където, потънала в дълбок и непроницаем мрак, зееше пропаст. Не се виждаха нито звездите, нито покритото със сняг море, нито светлини. Валеше силен дъжд...
"Какво ли става там?" – мислеше си жената, сгушена в подгизналото си кожухче и в шала си, с които се пазеше от вятъра и дъжда.
В това време, някъде сред този непрогледен мрак, на пет, десет или дори на повече версти трябваше да се намира нейният мъж, земевладелецът Литвинов със своята рибарска задруга. Ако през последните дни виелицата в морето не беше затрупала Литвинов и рибарите му, сега те сигурно бързаха да се приберат. Морето се надигаше и казваха, че скоро щеше да започне да троши леда. Ледът нямаше да издържи на този вятър. Дали рибарските шейни с отвратителни, тежки и трудноподвижни мрежи щяха да достигнат брега, преди бледната жена да чуе рева на събуденото море?
На жената неудържимо ѝ се прииска да слезе долу. Перилото се разклати под ръката ѝ и тъй като беше мокро и лепкаво, се изплъзна като змиорка от пръстите ѝ. Тя клекна на стъпалата и започна да слиза пълзешком, хващайки се здраво за студените и мръсни стъпала. Поривът на вятъра разтвори кожухчето ѝ. Влагата просмука гърдите ѝ.
– Свети чудотворецо Николай, тази стълба май е безкрайна! – шепнеше младата жена, докато опипом изминаваше стъпало след стъпало.
Стълбата имаше точно деветдесет стъпала. Тя не лъкатушеше, а слизаше право надолу като дъска, която беше готова да се пропука.
След десет минути жената вече беше долу, до самото море. И тук, долу, цареше същият мрак. Вятърът беше още по-зъл, отколкото горе. Дъждът плющеше и сякаш никога нямаше да спре.
– Кой е тук? – чу се мъжки глас.
– Аз съм, Денис...
Денис – висок, набит старец с голяма бяла брада, стоеше на брега, хванал една яка тояга, и също се взираше в непрогледната далечина. Стоеше и търсеше сухо място по дрехите си, за да драсне клечката кибрит и да запали лулата си.
– Вие ли сте, господарке Наталия Сергеевна? – попита той с недоумение. – В това лошо време?! И какво правите тук? С вашето крехко тяло след раждането простудата ще е сигурна смърт. Вървете си вкъщи, драга!
Чу се плач на старица. Плачеше майката на рибаря Евсей, който тръгна на риболов с Литвинов. Денис въздъхна и махна с ръка.
– Седемдесет години си живяла на този свят, бабо – каза той в пространството, – а пък нищо не разбираш, все едно че си малко дете. Та нали всичко е в божиите ръце, глупачко такава! Ти си стара и грохнала и трябва да лежиш на печката, а не да седиш на влагата. Върви си оттук по живо, по здраво!
– Ами моят Евсей, Евсей! Той ми е едничък, Денисушка!
– Всичко е в божиите ръце! Не му ли е съдено, да речем, да умре в морето, ако ще ледът сто пъти да се пропука, пак ще остане жив. А пък, ако му е писано тоя път смъртта да го застигне, драга моя, не сме ние тия, дето ще съдят. Не плачи, бабо! И други са в морето като Евсей! И господарят Андрей Петрович е там. И Федка, и Кузма, и Альошка Тарасенков също са там.
– А те живи ли са, Денисушка? – попита Наталия Сергеевна с разтреперан глас.
– Че кой ги знае, господарке! Ако вчера и завчера виелицата не ги е затрупала, значи са живи. Ако ледът на морето не се пропука, ще си останат живи. Я виж какъв вятър духа! Като настървен е, господ да пази!
– Някой идва по леда! – каза най-неочаквано младата жена с неестествено дрезгав глас, сякаш се изплаши, и направи крачка назад...