Андрей Захариев: в България хората трайно имат в мислите и думите си литературата
На прага на новата година Андрей Захариев коментира пред "Дневник" с какво ще запомним българската литература от 2018 г. Какви са тенденциите и достигат ли книгите на българските автори до нова публика? Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и колумнист на портал "Култура".
Кои за Вас са най-важните български книги за 2018г.?
- За мен важни станаха множество постижения, които нямаше иначе да бъдат, ако междувременно не се беше осъществил важният напредък в българската книжна индустрия, който е резултат на дългогодишни натрупвания. Ще посоча тези книги: "Когато капят кестените" от Стефан Коспартов, "Зове овцете си по име" от Теодора Димова, "Като пристигнеш, обади се" от Кристин Димитрова, "Накъде тече реката" от Чавдар Ценов, "Мир вам" от Емилия Дворянова... и още, и още
Кои са българските събития за годината в литературата, които сякаш останаха незабелязани? Кои събития получиха прекалено голямо внимание?
- Слава Богу, в България вече трайно хората имат в мислите и думите си литературата. Това нещо се направи факт заради действие и съединение. Въпросът е в добре дошлото ни състояние, в което изобщо си позволяваме да се питаме за тенденции, осенени от очаквания. Не правя игра с етимологиите, но тенденцията си е тежнение, тегнене.
Мисля, че българската литература стигна най-сетне до положението, в което се теглим към неограничената свобода на едно оразмерено състояние. Състояние не на безтегловност. Да, имаме вече размерите на пазара на литература в България, които предоставят свобода. На каквото се създава, на каквото се предлага и каквото ще се осчетоводи. Радостен съм искрено, че стана така.
Как се развива българската литературата? Можете ли да откроите някакви видими тенденции за изминалата година?
- Мисля, че тенденциите през изминалата година показват тематично задълбочаване на българските автори в посока търсене на общата ни памет. Разрешавам си и аз да изтъкна проблема за паметта, но не в полза на онова, което най-лесно би се харесало.
Как литературата достига до нова публика? Прави ли се нещо целенасочено в тази посока? Бихте ли казали, че има положително развитие по отношение на публиката? Ако да – какво е то? Ако не – защо?
- Стига се до нови публики. За което направиха не малко всякакви български медии, като трябва да отдадем дължимото и с благодарност на специализираните издания в интернет.
А и въобще защо продължаваме да си задаваме въпроса? След като в продължение на 6 години българската публика в най-големия град на страната се радва на Софийския международен литературен фестивал и със свързания с него Международен панаир на книгата.
Толкова години вече България има привилегията да притежава: "Пловдив чете", "Южна пролет", "Пролетен панаир на книгата", "Варна Лит" и всички, всички други добри, важни събирания на хора пред лицето на книгата. Ами всичките литературни конкурси със своите значими и важни конфронтации?
Какво очаквате с нетърпение през 2019 г.? Ако зависеше от Вас, какво щеше да се промени в литературата през 2019 г.?
- Очаквам да продължи трайно доброто развитие на литературния бизнес в България, който при всички налични препятствия се утвърждава все повече и повече. Подпомагането му не само през частни благотворителни фондове и средствата на самите издатели ще е разкош, който държавата ни вече може да си позволи в малко по-голям мащаб.
Иначе всички, пътувайки по пътищата на страната, гледайки през мъглата, попадаме на надписите "Library".