Павлина Ангелова, продуцент: Нужна ни е вълна от стойностни произведения навсякъде
Павлина Ангелова завършва "Филмова и телевизионна режисура" в Нов български университет. Дипломира се с документалния филм "Специалисти" с художествен ръководител Георги Дюлгеров. От 2004 до 2008г. е координатор на събитието SOFIA MEETINGS в рамките на Международния филмов фестивал "София Филм Фест". Тя част от екипа на продуцентската къща "Скрийнинг имоушънс", която стои зад филми като "Урок" и "Слава" на Петър Вълчанов и Кристина Грозева.
На прага на новата година Павлина Ангелова коментира пред "Дневник" какво ще запомним от българската култура през 2018г.
Кои за Вас са трите най-важни български събития в културата за 2018г.?
Романът "Синът на авиатора" на Крум Филипов, защото е истинско събитие да се роди нещо толкова чисто и искрено, разказано с абослютно разголено сърце, неподражаващо на нищо и никого, освен на себе си. Безспорното събитие на 2018-та. Образът на момчето, което водят на лекар, защото говори в поезия е най-прекрасната метафора за света, в който живеем.
Филмът Ага на Милко Лазаров, защото седи достойно, без никакъв срам или чувство за малоценност сред най-добрите световни филми за годината. И се занимава с големия проблем на съвремието ни - разпадът на ценностите и семейството.
Преиздаването на поредната книга на Георги Божинов - "Черешови води". Всяка от неговите книги поправя абсолютна историческа несправедливост и поставя този автор там, където му е мястото - сред най-добрите български писатели. Според мен това е човекът, който най-красиво борави с езика ни.
Кои събития сякаш останаха незабелязани?
Както всяка друга година незабелязани останаха тези, които тихо и почтено творят като призвание, а не се занимават с промоция на себе си и шумен пиар. Те са стойностните и ще останат във времето. Например една Здравка Евтимова, която и в новата си книга продължава да се занимава с хората, които са ѝ най-ценни - "унижените и оскърбените".
Кои събития получиха прекалено голямо внимание?
Събитията, които хвърлят усилията си в кресливи промоции за сметка на стойност в съдържанието си. Най-видимо бе това в театралния афиш. Напълни се с "еднодневни" представления, които утре ще бъдат забравени. Показателно е, че единствените, които ми направиха впечатление бяха студентското "Черна дупка" на класа на Иван Добчев и "Приятно ми е, Ива" на Ива Тодорова.
Как се развиват българските литература, театър, кино? Можете ли да откроите някакви видими тенденции за изминалата година?
Като положителна тенденция може да се отбележи развитието на книгите за деца. Появяват се все повече книги, които изглеждат като произведения на изкуството и целят да възпитат у децата вкус към красивото и стойностното. Както звучи слоганът на издателство Точица - "Мисли, преди да пораснеш".
Като негативна тенденция може да се посочи, че въпреки все по-големите успехи на младото българско кино и това, че то стои абсолютно равнопоставено със световното, продължават да се правят малко филми с големи бюджети, вместо повече филми с по-малки бюджети, за което се борят повечето млади автори.
Как изкуството в България достига до нова публика? Прави ли се нещо целенасочено в тази посока?
Според мен не се работи целенасочено за развитието на публиката, а се опитва да се угоди на някакъв нейн въображаем вкус.
Бихте ли казали, че има положително развитие по отношение на публиката?
Публиката трябва да се култивира, което може да стане именно през децата. Ако има положително развитие, то това са събитията за деца. Споменатите книжки, концертите на "Фортисимо фамилия" и представленията на Камерен ансамбъл "Силуети". Те възпитават вкус и ми дават надежда, че нещо може да се промени, защото добрата публика трябва да се отгледа, тя не е даденост.
Какво очаквате с нетърпение през 2019г.?
Новият филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - "Бащата".
Самостоятелна изложба с фотографии на Яна Лозева.
Премиерата на новият ни проект "Кинопловдив" - омнибус от 7 късометражни филма на млади режисьори в сътрудничество с "Пловдив 2019".
Ако зависеше от Вас, какво щеше да се промени през 2019г.?
Бих работила за това повече млади автори да имат възможност да се изявят. Нужна ни е вълна от стойностни произведения навсякъде - в литературата, театъра, киното, музиката.