Батенберг разбра, че не може да продължи да управлява, изневерявайки на поетия от него дълг "да води България към цивилизация и прогрес". С войнишката си природа, c дълбокото чувство за дълг и уважение към немския император, идеала му за владетел, той не можеше повече да търпи това положение, в което му бе отредена една почти комична роля. Най-искрени бяха намеренията му да установи в България стабилна система на управление.

Искаше да види бързото ѝ развитие, за да не се чувстват хората по-малоценни от близките си съседи в този кризисен момент на Балканския полуостров. Искаше една боеспособна армия, която да поведе, ако стане нужда; искаше способни и образовани чиновници; искаше да извиси църквата, като подобри положението на свещениците, за да въздействат за моралното, религиозно и духовно развитие на обществото.

Вярвам, че е особено интересно да се чуе какво разказваше князът за положението, в което се намираше страната през 1880 година. През тази година пътувах из България и отново се уверих колко добри, работливи и верни са моите хора, но колко далечни са им идеите на конституцията.

Те се обръщат направо към мен и за най-незначителните си проблеми и по този начин изразяват недоверието си към министрите и убедеността си, че аз трябва и мога директно да им помогна. Когато се върнах в София, Народното събрание бе започнало разглеждането на законопроекта за духовниците. Убеден, че това ще засегне жизненоважни за държавата интереси, отказах да дам съгласието си за внасянето му. Министър-председателят Цанков, на основание чл. 109 от конституцията, използва привилегията си на депутат, подкрепен от една четвърт от колегите си, и въпреки всичко внесе законопроекта.

Бях принуден да използвам всички средства, за да спра този законопроект и само по случайност успях го отложа за следващата сесия. По същите причини не одобрих и Закона за поданството и не ратифицирах законопроекта за Избирателен закон. Подобни дефектни и напълно вредни законопроекти ми създават сериозни трудно, но повече ме тревожи отношението на народните представители към мен. Не веднъж съм бил принуден да се оплаквам от липсата им на такт и уважение.

Достатъчно е само някакво искане от моя страна, предявено с пълното убеждение, че е за благополучието на моя народ, за да се предизвика неистово противопоставяне. Последната сесия ясно ми показа, че съществуващата конституция не е подходяща за страната. Тя противопоставя личността на владетеля на Народното събрание и това все повече ще се изостря и задълбочава, за да се стигне до явна вражда.

Освен това хората нямат и най-елементарните представи за конституционния живот. Народът страда и само няколко амбициозни прости хора са облагодетелстваните. Най-много от всичко искам такъв тип организация, която ще ми позволи да ръководя и да се намесвам по законен и ефективен начин с достатъчно власт, за да мога да предотвратявам всички действия срещу интересите на държавата, за да мога да изпълня дълга си към моята нова родина.

При сегашното положение това е невъзможно. По време на последния ми престой в Петербург граф Милютин ме укори, че не съм направил опит да действам по- продължително време съгласно конституцията. Мисля, че вече не може да ме упреква в това. Направих сериозни усилия. Понасях всичко, готов съм и занапред да го понеса, но не виждам как ще изпълня исканията на Русия при съществуващото антируско настроение у народа и армията, а и при наличието на подмолна руска партия зад гърба на опозицията с единствената цел да създаде конфликт между мен и Русия и да направи положението ми неудържимо.