По всяка вероятност ще срещаме името на българо-германската пианистка, изпълнителка и композитор Лиза Моргенщерн все по-често в музикалните сайтове. През 2013 г. тя издава албума Amphibian (Peek A Boo Magazine: "един от най-добрите дебюти през последните години"), напоследък е част от все по-утвърдени фестивали, а тази година ще се появи дългоочакваната втора глава в дискографията й - Chameleon. Въпреки това, малко от създаденото от нея е стигало до български слушатели.

Музиката й със сигурност ще направи впечатление на всички, които харесват Soap & Skin, Zola Jesus, Сюзън Съндфьор и други изпълнителки, които съчетават по минималистичен, но и експериментален начин глас и пиано, неокласика и електроника. В композициите на Лиза техническите способности не са за сметка на емоционалността.

Тя е родена през 1992 г. в Заксен, а в момента живее в Берлин. Родителите й, българка и германец, са класически музиканти. "Като дете прекарвах много време в България – в един момент бях забравила немския. Спомням си как веднъж страшно се ядосах, когато толкова много исках от баща ми да ми купи сладолед, а той просто не можеше да ме разбере. За кратко време дори ходех на училище в София. Първо се научих да пиша на български, но до ден днешен пиша на кирилица като първокласник. Тези проблеми със сигурност могат да ги разберат всички деца, израснали с два езика."

Започва да свири на пиано, когато е на пет, но за известно време надеждите й са насочени към балета. Контузия в тийнейджърските години я отклонява от този път и след като приема ситуацията, тя се насочва изцяло към пианото.

Надява се през тази година най-сетне да посети България – не се е връщала от единадесет години. "Както всички тийнейджъри, имаше един момент, в който не ми се пътуваше с майка ми, а когато отново исках, вече нямах време."

Връзката й с България остава силна най-вече на музикално ниво. "Преди малко повече от година разбрах, че в Берлин има български хор – Bulgarian Voices Berlin. Веднага попитах дали мога да пея с тях. Когато това се случи, започнах и да говоря на български не само с майка ми." Откакто тя се е присъединила към хора, той е получавал златен медал на фестивал в Гърция, а по-късно тази година хорът ще гостува в Южна Корея.

Планира да експериментира все повече с фолклорни елементи в музиката си. "Миналата година аранжирах песента ,,Притури се планината" за изпълненията на хора, а на концерти ми пея вариант със синтезатор." Досега всяко изпълнение е провокирало реакции от присъстващите. "Песента ги вълнува, дори и без да разбират нищо от текста. Не може да се каже, че пея напълно автентично, но се интересувам от това да намеря нови пътища за народното пеене в моята музика."