Студенти и преподаватели се разполагат в Новата конферентна зала в Софийския университет. Поводът е прожекцията на документалния филм на Адела Пеева "Да живее България" и дискусията, която ще последва. Обстановката е спокойна, а на всяка седалка са поставени листовки за шествието за правата на жените, което ще се състои на 8 март.

Изведнъж в помещението влиза група от 30-на членове на Българския национален съюз (БНС). Повечето са облечени в черно, а на вратовете си носят шалчета в бяло, зелено и червено. Няколко от тях заемат места до вратата.

Атмосферата става напрегната. Хората шушукат, разменят си недоумяващи погледи - едва ли някой е очаквал приъствието на националисти в университета. Това лесно може да се обясни - сред тях са героите на филма, който е посветен на границата между патриотизма и национализма. В него са показани част от организаторите на "Луковмарш", които са в редиците на гостите, повдигнали градуса на академичната среда. Друга основна тема в "Да живее България" е национализмът в училищата и апатичността на възрастните към този проблем.

Присъства и Пламен Димитров - един от лидерите на БНС. Междувременно млада преподавателка предупреждава охраната на университета да бъде готова в случай на физическа агресия от страна на националистите.

Филмът е представен от Владислав Петков, член на Студентското общество за равенство, създадено след хомофобска заплаха в границите на университета. Събитието е част от проекта "Патриотизъм, национализъм и език на омразата".

Час по-късно на екрана се развява знамето на Европейския съюз и минават надписите на филма. Модератор на дискусията ще бъде журналистът Ирина Недева, а нейни участници - професорът по културна антропология Ивайло Дичев, историкът проф. Искра Баева и самата Адела Пеева.

Ирина Недева се пита дали филмът е актуален спрямо политическата ситуация - присъствието на Патриотичния фронт в управлението. А Ивайло Дичев е гледал "Да живее България" за втори път. При първата си среща с филма той е бил стреснат и уплашен, а сега по-скоро е изпъкнала възстановъчната част - маскарадът, темата за прабългарите. "Хората в България нямат настояще и търсят къде да се проектират. Защо не направят нещо друго - да измислят песен, да засадят дръвче?", пита се той.

Групата от националисти реагира бурно, а Недева се опитва да разясни, че публиката ще се включи по-късно в дискусията. Тази ситуация ще се повторя често. Журналистката ще моли да се спазва нормален тон и хората да се излушват. Нещо трудно постижимо поради идващия от групата от БНС шум.

Основният въпрос за Искра Баева е за каква България става дума и по какъв начин национализмът се употребява от различни партии и организации. Тя отбелязва и че "Да живее България" е заснет в копродукция с Българската национална телевизия, която досега не го е излъчила.

За Искра Баева опасното е, че големите промени се извършват от малки групи, които успяват да увлекат другите. И тъй като една от типичините патриотични фрази е: "България на три морета", тя задава въпроса: "Когато си върнем земите, какво ще направим с жителите?". Ивайло Дичев акцентира върху егоизма: "Не може човек да бъде българин, ако единственото, за което мисли, е да вземе територии."

След многобройните опити да се включат в разговора чрез викове микрофонът е в ръката на Цветелин Пенков - един от организаторите на "Луковмарш". По-ранна реплика на Баева за реабилитирането на фашисти като Луков е предизвикала крясъци от страна националистите, че генералът не е фашист.

Цветелин Пенков отбелязва с недоволство, че националистите от БНС нямат достъп до подобни дискусии и до медиите. "Защо толкова години никой не се обърна към нас? Защо не дойде в нашия офис? Никой няма да бъде пребит, убит, обесен", недоумява той.

А дали двама мъже, които се целуват на улицата, са врагове на страната? "Против България са гей парадите и това, което показвате пред обществото", категоричен е един от националистите.

Повечето коментари на присъстващите на дискусията са по отношение на омразата, показана във филма. Според едно момиче негативните чувства в българското общество се насочват не към управляващите, а към малцинствата. "Не може да има толерантен национализъм", клати глава историкът Петър Петров. За Ангел Златков омразата е водещата сила на всяка крайна идеология, а филмът показва, че учителите подклаждат тези настроения сред учениците си.

За Адела Пеева е престъпление да насаждаш подобни чувства сред младите хора. "Имам такъв упрек към моите герои. Че те малко повечко насаждат омраза. Иначе са добри момчета", обръща се към националистите тя.

Пламен Димитров отговаря на въпрос кога "добрите момчета" биха употребили насилие. "Когато физически са застрашени нашите близки или ние. А не дай си Боже, когато отечеството ни е нападнато от външен враг", казва той.

Разговорът приключва с мнението на етноложка, че трудно се води дебат, когато се чуват толкова освирквания. Във филма тя открива реакция към разпадащите се социална система, държава и общество. И това я плаши.

След края на дискусията отново настъпва момент на напрежение. Студенти се уговарят да напуснат университета заедно - страх ги е да не бъдат пребити от националистите.;

Два дни по-късно над сто ученици от 9-ти и 10-ти клас се събират в залата на 97-мо СУ "Братя Миладинови" в "Люлин". Те се боричкат, шегуват се един с друг, но когато пред тях застава директорката на училището, шумът изчезва и настава тишина.

Филмът е свършил. "Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Кой е кацал тези думи?", пита учителката по история. И тъй като учениците мълчат, издава отговора - Васил Левски.

Първият въпрос е: "Каква е разликата между циганската и българската престъпност?" Според Адела Пеева няма добра или лоша престъпност, а има закон, който би трябвало да се спазва. Ученичка не разбира защо във филма са показани крайните националисти, а не и по-умерените патриоти. Това е умишлено решение на режисьорката. "Права сте, не съм показала истинския патриотизъм, но вече не знам кой е", признава тя.

Робърт, ученикът, който отговаря за микрофона, също взима думата. На него не му допада заявената от героите дискриминация към другите етноси. "Аз съм ром и почитам българските обичаи. И съм горд, че съм българин. С какво това, че съм ром, ме отличава от един българин. Чух едно изречение: "Да махнем циганията от нашата държава." И какво ще промени това?", пита той.

Учениците се питат как се формира национализмът. Какво е това вторачване върху събития отпреди толкова години. "Това е криворазбраният патриотизъм. Спекулацията с турското робство не е патент на днешния ден", коментира Адела Пеева. Тя разказва за преименуването на българските турци по времето на социализма. А днес според нея голяма роля играят футболните фенове, които биват употребявани за политически цели и отсъствието на истинска политика за приобщаване на ромите.

Учениците ръкопляскат и се разотиват. А "Да живее България" ще продължи да обикаля по градове и училища и да е повод за дискусии.