Столичен режисьор с "Провинциални анекдоти"
"Може да не съм успял, но важното е че опитах!" Такава е водещата мисъл на актьора Николай Урумов нa сцената и в живота, споделена в едно отдавнашно интервю – отпреди 15 години. "Успял си, успял си! И е добре, че ни поднасяш своя Вампилов", можем пък да му кажем днес, след като сме гледали "Провинциални анекдоти" от Александър Вампилов в Сатиричен театър "Алеко Константинов" в другата му изява – на режисьор.
"Много харесвам тази му пиеса. Правил съм опит преди време, човъркал, разработвал съм я. Освен това Александър Вампилов много ми харесва. Смятан е от съвременниците си за новия Чехов. Нелепо загива, продължава да е загадка. Дори във филма за него въпросът си остава. Инцидентът в езерото Байкал става със същия негов приятел, чийто баща е предал неговия и малко след като разбира кой е предателят. Вампилов не помни баща си, но пък сянката му тежи над неговата съдба. Затова не се знае дали е умишлено или не е - загадка", разказва режисьорът броени дни след премиерата на постановката.
Още като студент Урумов гледа гостуващия спектакъл на Стоян Камбарев "Миналото лято в Чулимск" на русенския театър – събитие, за което си спомня: "Чудехме се как да се доберем да го гледаме." А преди няколко години има шанса да попадне в екипа, подбран от руския режисьор Юрий Бутусов, когато прави в Народния театър "Лов на диви патици". "И тогава отново потънах в този Вампилов свят. Вампилов е много мой. Усещам го", споделя Урумов.
Усещат го и зрителите - чрез двете му режисьорски вмешателства в драматургията, които изключително точно се вплитат в тъканта, "дописвайки" пиесата.
В края на двете части – на първия анекдот "История с метранпаж" и на втория "Двайсет минути с ангел", има две поанти, звучащи хем като лирически отклонения, хем като още по-силно персонализиране на всеки от героите.
За да го усетят така силно и актьорите, Урумов ги изкарва от ролите им и ги кара да прочетат истории за себе си през други текстове на Вампилов - интересна хрумка на режисьора, която подсказва и доброто познаване на хората, с които работи.
"Поставих задание на всеки един от актьорите – други заглавия на пиеси от Вампилов, като всеки разкаже своята лична история, свой личен анекдот, своя лична тема, провокиран от това заглавие, което съм му дал. И да вплете заглавието в тези свои откровения. На Ивайло Калоянчев например дадох "По-големият син", знаейки, че той е по-големият син. Написа великолепно нещо – където и да отиде, каквото и да направи, хората винаги казват: Това е по-големият син на Георги Калоянчев", разказва Урумов.
Такова задание не получава само актьорът Иван Пенев. Във финала на втората част "Двайсет минути с ангел", с който свършва и пиесата, героят му на име Хомутов (Иван Панев) е завързан, малтретиран и бит. Той разказва, че в този град всъщност е живяла майка му и в началото й се обаждал по-често, после - все по-рядко. Така и не намерил време да я посети. Приготвял по 100 рубли да й прати и все ги изхарчвал. Сега вече не й били нужни, защото я погребал. "А тези пари реших да ги дам на първия, който има по-голяма нужда от мен. Това е всичко. Това е моята история", са думите на героя, които Урумов цитира и после допълва: "По автор всички би трябвало да му се извинят, да пратят чистачката долу до рецепцията да купи водка, да пият и да пеят песни. И така свършва пиесата. Аз обаче това го отрязах."
Втората му сполучлива намеса е всеки от актьорите да си извади телефона и да проведе реален диалог с майка си. Което е и посланието на пиесата: За родителите си трябва да се сещаме, докато са живи, а не когато ги няма. Само чистачката на хотела - захвърлен нейде си в Сибир с многозначителното име "Тъга" - Муза Хананова (Албена Михова), не се обажда на никого. Тя е най-възрастната – майката. С дъщеря и внучка. А телефонът мълчи.
Кръговрат.
Преводът на първи и втори анекдот "История с метранпаж" и "Двайсет минути с ангел" е направен от Михаил Маринов, сценографията и костюмите са на Кирил Наумов, а музикалната среда на Иван Стоянов.
В пиесата участват Полин Лалова, Явор Борисов, Иван Панев, Ивайло Калоянчев, Кирил Ефремов, Силвия
Лулчева, Албена Михова и Мартин Христов.
Броени дни след премиерата билети за представленията на 27 февруари, 10 и 23 март вече няма, съобщават от Сатиричния театър "Алеко Константинов". Свободни места все още могат да се открият за датите 5 април (петък) и 18 април (четвъртък).