С изложбата "Омагьосано царство" Софийската градска художествена галерия отбелязва 130-годишнината от рождението на Николай Райнов.
С изложбата "Омагьосано царство" Софийската градска галерия ще отбележи 130-годишнината от рождението на Николай Райнов. Откриването на експозицията е днес в 18.00 часа, а тя ще може да бъде видяна до 7 април.
Писател, художник, изкуствовед и публицист Николай Райнов е една своеобразна ренесансова, но също и противоречива фигура в областта на културата и изкуството в България от първата половина на 20 век.
Куратори на изложбата са Станислава Николова и Галина Декова, а дизайнът на експозицията е дело на Светла Георгиева.
На снимката: Стилизирана природа, 1922 г.
Николай Райнов завършва Духовната семинария през 1908 г., после следва философия в Софийския университет през 1911 г. А през 1919 г. завършва и Художествено-индустриалното училище в София (бел. ред. днешната Художествена академия). Определя себе си като "художник-декоратор" и създава значителна продукция в областта на илюстрацията и оформлението на книгата, както и многобройни декоративни проекти.
На снимката: Пейзаж с дървета, 30-те години на XX век
Най-личната, уникална и разпознаваема част от художественото творчество на Николай Райнов обаче остават т. нар. "стилизувани картини", които създава през 20-те и 30-те години. От една страна те го открояват като изключително явление на художествената сцена в този период, а от друга препращат към единната философска система, която обединява работата му като художник, писател и изкуствовед. Всяко негово произведение – от най-незначителната рисунка до теоретичните му трудове, е фрагмент от този сложен градеж.
Заради романа си "Между пустинята и живота", чиито главен герой е Исус Христос, Николай Райнов е отлъчен от Българската православна църква.
На снимката: Илюстрация към "Княз и чума", 1931
Някои от декоративните композиции са придружени от обяснение на сюжета, но всички те отразяват дълбоката ерудираност и многостранните интереси на Николай Райнов в области като философия, история на религията, етнография, физика, ботаника, астрология, химия.
Като част от изложбата ще бъдат прожектирани филмите: "Николай Райнов" (1984 г.) на Михайл Стойков и "Николай Райнов – Тютюневият човек" (1989 г.) на Христо Вълев, предоставени от БНТ.
На снимката: Старото дърво, 1937-1939
Изложбата хвърля поглед към художественото творчество на Николай Райнов чрез негови текстове, декоративни природни картини, графични композиции и илюстрации. Представени са произведения от студентските му години, от зрелия му период на 20-те години и гравюри от пребиваването му в Париж (1925 - 1927 г.).
Пейзаж с пеперуди, 30-те години на XX век
Особен интерес представляват декоративните пейзажи на Николай Райнов от 30-те години, сред които се открояват пейзажи, изработени в лакова живопис върху станиолена основа, които нямат аналог в българското изкуство.
В изложбата са включени и рисунки от натура с туш, темпера, цветни моливи и акварел. Те показват неизследвана страна от художественото наследство на художника и хвърлят светлина върху развитието на характерната за него стилизация.
На снимката: Планинско цвете, 30-те години на 20 век
За себе си той казва следното: "Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека"
На снимката: Рисунка "Зима", 1929
"Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това да диря опора сам в себе си и се не предадох никому. Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил." 