Традиционни сватбени обичаи от Балканите ще представят в общ спектакъл артистите от Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", Държавния ансамбъл на Сърбия "Коло" и гръцкия фолклорен ансамбъл от Ксанти "Ликио Елинидон". Ансамблите ще гостуват в София на 20 април в зала 1 на НДК след премиерното му представяне в Ксанти (Гърция) през февруари тази година.

Музикално-танцовият спектакъл носи името "Балканска сватба" и ще запознае публиката с различните ритуали от традиционната сватба в България, Сърбия и Гърция. Трите състава ще представят специфичните за своя регион песни, танци и облекла, като ги обединят в общия образ на балканската сватба.

Гостуващите състави ще пресъздадат ритуали, които са свързани с подготовката на младоженците. Танцът "Калач" на ансамбъл "Коло" например се развива около приготовленията на сватбената носия в дома на момичето, а обичаят на ансамбъл "Ликио Елинидон" "Спервери" показва как приятелките на булката украсяват брачното ложе.

Ансамбъл "Филип Кутев" ще представи музикално-танцовата постановка "Тракийска сватба", създадена през 70-те години по музика на композитора Филип Кутев и хореография на Маргарита Дикова. Постановката не е излизала на сцена от почти 30 години.

Отделните картини описват ритуалите и подготовката на сватбата от тракийския регион на България с характерните за нея обреди, обичаи, танци, игри, песни и музика.

Ансамбъл "Коло" е създаден през май 1948 г. Негов основател, хореограф и директор е Олга Сковран. Първоначално носи името "Национален фолклорен ансамбъл за народни песни и танци на Република Сърбия", но през 1953 г. получава сегашното си име.

Още от самото начало ансамбълът събира най-бележитите специалисти в областта на традиционните песни, танци и музика на Сърбия, които помагат в неговото развитие. Няколко месеца след създаването си "Коло" излиза с първата си премиера на сцената на Националния театър в Белград.

Хореографът Олга Сковран дава нова посока на сценичното танцово изкуство, като превръща фолклорните танци в хореографски миниатюри. В творчеството си подражава на руската школа и пренася този стил в ансамбъла. Сковран работи в ансамбъла до 1965 г. и оставя след себе си 25 танца. Голяма част от нейното творчество присъства в репертоара му и до днес и служи за образец при изграждането на нови танцови композиции.

В края на 80-те години съставът отваря нова глава в представянето на фолклора – освен миниатюрите хореографите започват да съсредоточават работата си върху тематично разработени фолклорни танци. Песните и костюмите също се променят в тази посока. Първата такава постановка е представена през 1986 г. и носи името "Сън на момиче" по хореографията на Ратомир Джурович.

След първото си турне в Швейцария през 1950 г. ансамбълът обикаля страни като Китай, Индия, Египет, Мароко, Тунис, Индонезия, САЩ, Австралия, Япония. Пътувайки из целия свят, той изнася концерти в едни от най-известните концертни зали в света: "Метрополитън опера" и "Карнеги хол" в Ню Йорк, Операта в Сидни и "Болшой театър".

През 2018 г. ансамбълът навърши 70 години.

Тъй като е част от Беломорска Тракия, влиянието на региона оставя ярък отпечатък във фолклора на местното население. Основната цел на Лицея е запазването и поддържането на гръцките народни традиции, песни, танци и характерните за отделните райони на Гърция облекла.

Всяка година през танцовия състав минават около 500 души – деца и възрастни. Така лицеят успява да запознае и предаде на бъдещите поколения хората и обичаите, типични за гръцкото население.

Ансамбълът взима участие във важни за страната събития като присъединяването на Гърция към Европейския съюз през 1981 г. Също така се изявява на различни фестивали по света и печели много отличия.

Националният фолклорен ансамбъл "Филип Кутев" е създаден през 1951 г. по образец на руските народни ансамбли. Негов основател е композиторът и диригент Филип Кутев. Заедно с него работят хореографът Маргарита Дикова, диригентът Иван Кавалджиев и фолклористът Мария Кутева.

От самото начало ансамбълът носи статут на професионален и се казва "Държавен ансамбъл за народни песни и танци". Първите му членове са от всички краища на България. Благодарение на това едни от първите произведения в репертоара му са от родните места на изпълнителите и носят спецификата на региона.

Чрез обработките и авторските песни на Филип Кутев, както и хореографиите на Маргарита Дикова, се създава цяла нова школа, която е основата на изкуството на фолклорните ансамбли в България.

За 68 години през състава минават много изпълнители, като част от тях са известните имена на народните певици Надка Караджова, Снежана Борисова и Верка Сидерова.

Кутев първи започва да прави обработки на песните за многогласен народен хор, като запазва автентичната мелодия. Така се появяват песните "Полегнала е Тодора", "Прехвръкна птичка", "Димянинка", "Кажи, кажи, Ангьо" и много други.

Докато работи в ансамбъла, Маргарита Дикова оставя след себе си десетки танцови постановки, някои от които се изпълняват и до днес, като "Еркечки танци", "Тракийска ръченица", "Момински пролетни игри". Тя поставя началото на екзерсиса (упражнения за подготовка на тялото) в българските народни танци, изграждайки го на основата на класическия.

Днес ансамбълът носи името на своя основател, а главен художествен ръководител е неговата дъщеря проф. Елена Кутева. Останалите членове от екипа са главният хореограф Ивайло Иванов, диригентите на хора и оркестъра - Георги Генов и Георги Андреев.

От създаването му до днес артистите изнасят многобройни концерти както в България, така и в страни от Европа, Азия, Африка и Америка.