Синът на Колумб и Старият свят на забравените книги
През 16-и век Ернандо Колон - незаконен син на Христофор Колумб и собственик на внушителна библиотека, създава каталог, в който резюмира над 15-те хиляди тома, които притежава. 500 години по-късно три четвърти от заглавията са безвъзвратно загубени за историята, както и самият каталог. Това, което никой не знае, е, че безценният том е попаднал в ръцете на исландския учен Анри Магнусон, който дарява книгите си на Копенхагенския университет след смъртта му през 1730 г. Тъй като повечето от дарените книги са на исландски, а едва 20 от тях са написани на испански, никой не забелязва скритото съкровище и то събира прах до 21-и век, когато канадски учен попада на връзката с Ернандо Колон и открива каталога.
Тази история звучи като излязла от роман като "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон, в който важно място в сюжета заема Гробището на забравените книги. Или от книга на Умберто Еко. А защо не и от филм, в който Индиана Джоунс издирва ценен ръкопис. Като изключим факта, че каталогът на Колон е напълно реален и той наистина е намерен 500 години след съставянето му, пише "Гардиън".
Ръкописът е с дебелина повече от 30 сантиметра, а описанията на книги в него заемат над 2000 страници. В началото на 16-и век Ернандо Колон се заема да създаде най-голямата библиотека на времето си, която попълва по време на продължителните си пътувания по целия свят. До днес са достигнали едва една четвърт от книгите, които Севилската катедрала съхранява от 1552 г.
Откриването на каталога в Копенхаген е своеобразен прозорец към "загубения свят на книгите от 16-и век", обяснява преподавателят в британския университет "Кеймбридж" Едуард Уилсън-Лий, автор на излязлата наскоро биографична книга за Колон "Каталогът на корабокруширалите книги".
"Това е откритие от първостепенно значение не само защото съдържа толкова много информация за това как хората са чели преди 500 години, но и понеже съдържа резюмета на книги, които са загубени и вече не съществуват под никаква форма освен като тези резюмета", казва той. За Уилсън-Лий това е безценен артефакт, за който учените винаги са си мислели с усещане за голяма и безвъзвратна загуба. Той подчертава изумлението си, че каталогът се появява в Копенхаген цели 350 години след като е споменат за последен път в Испания.
"Когато ми изпратиха снимките, им казах просто: "По дяволите, шегувате ли се с мен?" Това е най-важното звено от библиотеката на Колон", коментира Уилсън-Лий. "Наистина невероятна история. Това не е игла в купа сено, а игла в купчина от други игли."
След събирането на колекцията си Колон наема екип от писатели, на които е поставена задачата да прочетат всяка една от книгите и да я опишат в каталога. Понякога това са едва няколко реда, но пълните съчинения на Платон са предадени в 30 страници, което Уилсън-Лий описва като "чудо на резюмирането".
И понеже Колон наистина е събирал всички книги, до които се е добирал, каталогът представлява изчерпателен запис на това какво хората са чели преди 500 години. "Същественото в каталога не са само Платон и Кортес. В него е описано всичко - от алманаси до новинарски памфлети. Това ни дава възможност да погледнем цялостно към епохата на ранното книгопечатане. Към един свят, който в голяма степен е загубен за нас", завършва Уилсън-Лий.
В момента той работи заедно с автора Хосе Мария Перес Фернандес върху подробен анализ на каталога, който ще бъде публикуван през 2020 г., както и върху неговото дигитализиране.